Не приемайте нещата лично! Запазете спокойствие! Обяснете и бъдете благоразположени!

    Автор: Ивайло Апостолов

На детската площадка сме. Забавляваме се със сина ми и съпругата ми.... Дете на около три години идва посочва сина ми и пита: „Той защо е в количка като е толкова голям?....А може ли да говори?”

Сигурно подобна картинка е позната на всеки от вас!

 ...

Децата нямат предразсъдъци. Те не се подвластни на стереотипите. 
Просто са видяли нещо непривично и искат да знаят. 
Стереотипите и предразъдъците са плод на социалният Аз. Те идват с познанието, възпитанието и социализацията. Първият и най-важен източник на които сме ние – техните родители, като първи и основен и най-значим авторитет в живота им, особено през най-важните за формирането на Личността им години.

За това, когато някое дете ви попита, защо детето Ви не ходи, не говори или защо се държи „по-особено”, не иска да Ви обиди, просто иска да разбере нещо, което не разбира. Децата са особено впечатлителни и любознателни и приемат съвсем нормално обяснението, което им се дава, както и самото поведение на детето, когато им се обясни спокойно и логично на достъпен за тях език въпросът, който ги интересува. За това, независимо, дали сте родители на „специалното дете” или със собственото ви дете, срещнете такова, от Вас и само от Вас зависи, как ще реагира то сега и за в бъдеще в подобна ситуация. Вие сте възрастния, Вие сте разумният човек с опит; Вие сте неговият „идол” и „герой”, на който детето Ви иска да подражава. Ако вие приемете ситуацията нормално и спокойно отговорите на въпросите му, то няма причини да реагира неадекватно сега и за в бъдеще.

Ако пък сте родител на дете в норма, и то ви попита, за някое "малко по-особено" дете, а не можете да му отговорите адеквато и разбираемо за него, най-добре идете и спокойно помолете за помощ родителя на самото „специално дете”.

Представете си , как бихте се почувствали вие, ако на въпросът на някое друго дете, свързан с някаква конкретна постъпка на вашето собствено, родителят отговори лаконично нещо от рода.”Абе , остави го това , лудото”.

Едно от другите ми любими изказвания от страна на родители, както на здрави, така и на други „специални” деца. Де да беше и моето дете толкова добро и послушно като вашето!.. Оставиш го в количката или на столчето и то не мърда!.... А моето не спира да търчи и да прави бели.. И все иска нещо!...

Скъпи родители, добре е най-после да разберете, че поведението на детето, което е „добро” за родителя, обикновено съвсем не е добро за самото дете. „Послушното дете” , с "примерно" за родителя поведение. Детето, което не създава проблеми или е изградило свръх самоконтрол, когато сте край него и в момента в който обърнете гръб става "фурия", или сврух много има нужда от вашето одобрение и се страхува да не ви изложи или разочарова.. Но такова дете обикновено е пречупено. Изследователският му дух е смазан. Самочувстието, също....

Защо после очаквате, то да има силата и смелостта да се конкурира, да се себеутвърждава и да не бъде аутсайдрер!?...

До голяма степен разбирам, родителите на хиперактивните деца!!!

Трудно е да се насмогне на неизчерпаемата им енергия и дори при огромно желание и усилия от страна на родителя, дори вниманието има да бъде привлечено, не може да се задържи за повече от няколко кратки минутки. Народната мъдрост, казва: „Всеки плаче, за каквото няма!” и е права!... Но казва и друго: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне!”... Дори не искам, да си представя, как тези родители, ще обгрижват дете, на което са „крака, „ръце”, „глас”, почти като в симбиоза!!!!