Езикът - мост през Самотата и път към Другите (Част 1)

Скъпи приятели, в началото на най-магичният месец - Декември-месецът на мечтите и сбъднатите коледни желания,
и в навечерието на Международният ден, с Хората с увреждания искам да споделя с вас нещо лично!

Хората са социални същества!
НЯМА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ, ДА КОМУНИКИРАТ!
Има хора, чиито послания и начин на комуникация, НЕ РАЗБИРАМЕ!!!
Въпросът скъпи приятели е, не дали и доколко можем, да комуникираме едни, с други!? Не е, дори, колко ПЕРФЕКТНА е комуникацията помежду ни, особено с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА! Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ, да разчупят рамките и да излязат от социалната изолация, в която ги поставя невъзможността, за комуникация! Че им дава възможност, да са СОЦИАЛНО ЖИВИ И АКТИВНИ, като всички останали!
Ние нямаме дори бегла представа, колко ВАЖНО е това! Защото на нас ни е дадено изначално и съвсем естествано! И сме го приели за даденост!
НИКОЙ ОБАЧЕ, НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!..
Защото никой не знае, какво му е подготвил живота и дали в един миг, всичко няма да се преобърне!?... Например, от един инсулт!...
Давате ли си сметка, колко НЕ съваршена е комуникацията дори между нас-вербалните!?... И колко често самите ние сме "изгубени в превода". Било защото прекалено много бързаме, или сме прекалено претоварени, защото сме разфокусирани, понеже сме засипани с прекалино много стимули; или сме прекалено стресирани и изневени, за да се спрем, спокойно и целенасочено, да изслушаме, а после и да осмислим казаното от другия! За да му дадем адекватна обратна връзка!...
Защото именно това е наистина ефективата комуникация!
ВСИЧКИ допускаме тези грешки по-малко (Ако сме по-интуитивни, емпатични и социабилни, или сме се обучавали в тази насока) или повече. Може би десетки пъти, ВСЕКИ ДЕН!
Какво тогава, ни дава право, да бъдем съдници и да ониществяваме и игнорираме нечий опит, да общува с нас, само защото посланието му към нас, не съвпада с нашите собствени и общоприетите начини и форми на комуникация! И защото, за да го разберем трябва, да излезем от уютната си зона на комфорт и да положим малко усилия!
И не само това, още по-страшното, нехуманно и дискриминативно в поведението ни е, че игнорирайки опитите му, да осъществи контакт и да се себеизрази, ние директно ГО УБИВАМЕ социално и емоционално, защото игнорираме мислите му, чувствата му, потребностите и желанията му. Ониществяваме ги интелектуално и емоционално!
Представете си, цял живот да сте затворени в шумоизолирана и затъмнена отвън стая. Така, че останалите, дори най-значимите и обичани от вас хора, нито да Ви чуват, нито да Ви виждат! Има ли нещо по-стресиращо и по-фрустриращо от това!?

През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че нещо с него НЕ е наред и да я "призове", да задоволи определена негова потребност, която то не миже да задоволи само. Малко по-късно, се научават да изразяват и чувството си на комфорт и удовлетвореност, посредством смеха.

Продължава >>>

Карантината - "Живот на Пауза" или възможност за "Рестарт"

                                          сн. Dama.bg 

Настоящата безпрецедентна ситуация преобърна живота ни наопаки, но ни даде втори шанс.

Накара ни, да отпуснем педала на газта и да се дистанцираме. Не само от хората, но и от Животът си, до сега.

Откъсна ни от стремително забързаното, претоварено и свръх ангажирано ежедневие и ни даде шанс, да забавим темпото. Да се огледаме и да започнем да забелязваме детайлите!

Онези, които досега в бързината и рутината на ежедневието бяхме сапочнали да пропускаме или да виждхаме размазано, от живота "на обороти"...

Карантината ни откъсна от Тълпата и ни даде възможност, да останем повече време с хората, които са най-важни за нас! Даде ни време, да им обърнем внимание и да започнем, да общоваме с тях, отново и по-пъпноценно!...

Деде ни възможност, да останем малко повече време, насаме със себе си и може би да се преоткрием!... Може би, да преосмислим онова, което сме (или НЕ сме) постигнали досега и което ще оставим след себе си! Даде ни възможност, да погледнем "отстрани" това, което се случва около нас,.. с нас, .. в нас!... Както и онова, коеото предстои и  което бихме искали, да се случи занапред!...

Социалната дистанцраност преподреди приоритетите ни и ни припомни истинското значение на понятията за „ГОЛЯМО“ и „малко“ . Срина ни от арогантният високомерен пиедестал на нашето Его и ни запрати, зад решетките на страха от нещо толкова малко и невидимо!...

Накара ни да осъзнаем смисъла на преходността и собствената си тленност... На истинското място на Човека в Глобалното, което продължи и ще продължи да същсетвува далеч, след като нас вече няма да ни има (И то, може би малко по-добре, без нашето вмешателство!)....

Даде ни шанс (дай Боже!), да осъзнаем и преосмислим значението и последствията от собствените си постъпки!...

За много от нас, карантината изигра роля на катализатор, за значението на стойностните и наистина значими хора в живота ни! И като ни отдели от тях, всъщност ни даде шанс, почувствали липсата им, да станем по-близки! Даде ни Време(и още един повод), да им се обаждаме по-често. Да говоим, по-дълго и да си припомним значението на думи като „Грижа“, „Подкрепа“, „Съпричастност“ и „Солодарност“.

Кризата – физическа, психоемоционална и чисто финансова засегна всички и като всяка криза, събуди в нас Доброто, но и немалко от нашите демони!... Но може би най-ценното е, че ни даде шанс, да си промним и да се фокусираме върху това, което ни Обединява, дори и да ни разделя физически. Че Аз, Ти, Ние сме Светът – Светът на Хората!

Ние - Хората, са еволюирали благодарение на способността си да Мислим, а не да Помним!

И за съжаление, често твърде бързо забравяме лошото, когато отмине!... А за де не забравим, трябва да променим нещата, докато още паметта ни е „Свежа“!

Дай Боже, когато това сега отмине, Промяната да започне да се Случва!  

Защото, това ще ни помогне при всяко друго Глобално предизвикателство, което ни предстои! А такива, неминуемо ще има!

Защото, да се случи Промяната, зависи от Всеки от нас!

Защо не обявяват извънредно положение и карантина в Япония?-ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ !

На една любопитна публикация, на руснак живеещ в Япония попаднах тези дни.
Тя е повод за размисъл не само по темата "Превенция на заразяването с covid 19 (или всеки друг вирусен щам). Въпреки че днес съобщиха, че и Япония въвежда частични предпазни мерки и ограничния във връзка с настоящата пандемия, си заслужава да се замислим и да направим своите изводи!
    
 "Защо не въвеждат извънредно положение в Япония? 
Нещо повече - напротив - в Япония беше отменена карантината от училищата, която беше обявена преди три седмици, а от 1 април (началото на учебната година в Япония) всички деца ще отидат да учат нормално?

 В цял свят сега има засилена хигиена.  Президенти на различни държави и кметове на столици учат своите граждани да мият ръцете си, да не пипат лица, да не се ръкуват и да не се прегръщат, призовават да правят по-често мокро почистване, да призовават за правилно хранене и умереност и т.н., и така нататък.

 В Япония всичко е някак различно.

 Нека посочваме по точки.

 1. Хората в Япония сигурно са забелязали, че японците или изобщо не миришат на нещо, или ако миришат на нещо, това е финият аромат на лек парфюм.  Причината е, че японците са ужасно спретнати и взимат душ три пъти на ден - това е норма (два пъти на ден - минимум).  Измиването на ръцете при всяка възможна възможност е норма.

 2. Японците често сменят дрехи, а бельото може да се сменя по няколко пъти на ден.  Това е норма.

 3. В Япония не е обичайно да се пипат хора.  Стискането на ръце, прегръдката и самото докосване са много интимни действия и са допустими само сред изключително близки хора.  Японски лък - за всички поводи.

 4. Разстоянието.  Японците винаги спазват дистанцията си.  Стоите на опашка в магазин или до банкомат или очаквате градски транспорт и т.н., никой няма да ви диша в задната част на главата.  Разстояние.  Ако условията позволяват, тогава повече от метър.

 5. Не само по време на сезонни епидемии, но всеки ден и през цялата година (както всички предишни пунктове) в цялата страна, в Япония се извършва саниране на всички обществени места и на целия обществен транспорт.  Между другото, много неща се случват автоматично денонощно.  Например лентата за перила на ескалатора се обработва дезинфекционно антибактериално решение денонощно, когато отива под пода (там има специална машина).  Ако някъде има натоварен поток от хора, тогава такива места се мият постоянно, а не по график.

 6. В цялата страна всички тоалетни са безплатни, невероятно чисти и изключително добре оборудвани и можете да миете ръцете си със сапун и вода по всяко време и като цяло подредете.  Често много тоалетни са оборудвани със специални лежащи платформи, където можете да сменяте бельо, чорапи или просто напълно да сменяте дрехи.

 7. Почти във всички хранителни магазини има специални мивки със сапунени дозатори.

 8. Цялата храна в магазините е опакована и херметически опакована.  Дори обикновените картофи са опаковани в найлонови торбички.  Не всички зеленчуци са пакетирани, но това е много рядко.  Например мнозина се изненадват, когато купуват местен шоколад и се опитват да го отворят, а той е в запечатана капсула, а не просто увит във фолио.

 9. Ако японец се разболее, тогава си слага маска, за да не зарази останалите.  Винаги.  Това не е срамно и никой няма да насочи пръст към него.

 10. Японците не обичат да пътуват извън собствената си страна.  Външният свят им изглежда агресивен, много странен и опасен.

 11. Япония има изключително висококачествен продукт с много кратък срок на годност.  Търсенето на качество на храната в Япония е най-тежкото в света, тъй като японците ядат много без термична обработка (яйца, морски дарове, зеленчуци, плодове и много други).  Храната в Япония е толкова прясна и невероятно чиста, че може да се яде сурова, без да се страхува от това, което правят японците.  Просто искам да обърна внимание, че върху такава храна трябва да се пише, че тя може да се яде сурова.  Тук често ям сурови яйца и риба и това е абсолютно безопасно.

 12. Японците са изключително мобилни.  Бягат много, играят активни игри, спортуват, което им позволява да останат нащрек и силни, докато не станат много стари.

 13. Японците са изключително умерени в храната.  Доста е трудно да срещна пълен японец, дори в напреднала възраст (особено жена), въпреки че съм виждал няколко пъти, но вече не помня къде и кога.

 С други думи, това, което сега се нарича карантина и специални временни мерки по света, които изискват изпълнение под страдание от сурови наказания, в ​​Япония естествената ежедневна хигиена на съвременния цивилизован човек и се учат на това от раждането си и след това го следват цял ​​живот всяка секунда.

 Послепис 

Забелязах още една любопитна функция.  Европейските жени, които са дошли в Япония и живеят тук сравнително дълго време, изглеждат много по-млади от годините си.  Искам да кажа, че младостта на японските жени не е само в гени.  Цялата атмосфера (климат, храна, начин на живот, козметика и т.н.) много влияе на човек, който живее в Япония."

С уважение,

 Владимир Белоусов

 Токио, 2020 

За живота в социална изолация - Размисли "под карантина"

сникка: spodeli.com

Скъпи приятели,

Днес, повече от всякога имаме време и уникалната възможност за размисъл върху собственият си живот и живота на хората около нас и да преосмислим отношението си, спрямо тях и взаимоотношенията помежду ни.

Дали и как ще го направим, зависи изцяло от нас!

Имайте малко търпение!

И след няколко седмици спазване на карантина с вашите деца, ще придобиете бегла представа, как живеят децата в аутистичния спектър или с ХАДВ и техните семействата, или децата с двигателни проблеми (поради недостъпността на средата). А за тях, това не е прецедент, а начин на живот! ❤ 

                        *

Споделено от Андрей Шевченко - логопед и дефектолог

# Винаги вкъщи

" Не отидох на обучение днес, училището въведе карантина.  Направих си чай к се заех с обчайните неща, чета, чета и пиша.  Не изпитвах никакъв стрес, нищо не ме изненада по този въпрос.  И тогава се замислих колко е познато на хората с увреждания и техните семейства да живеят в „карантинно“ състояние.

Повечето от моите приятели с увреждания също винаги седят вкъщи заради "непристъпната" среда.  Родителите на тези хора също гледат децата си у дома (въпреки че детето може да е на двадесет и четиридесет години).

Точно сега, като цяло светът може да се почувства в ситуация на хората с увреждане.

И бих искал да призова хората да се замислят и наистина да се постараят да поставят на мястото на онези хора, които поради физическите си ограничения не могат да напуснат домовете си.

Бих искал да си запишете услугите, които сега стават най-популярни (като доставка на храна или безплатно уеб кино), за хора с увреждания. 

В крайна сметка, те СА # Винаги вкъщи.

Искам също да насърча хората с увреждания да споделят своите тайни "лайфхакове" и истории за живота "между четири стени" под този хаштаг.

Сега е моментът, в който ще можем да предадем на хората позицията си.

Излязохме с тази акция заедно с Политехническия музей в Москва и съветите за достъпност в музея, чийто член съм.  Бих искал да бъда подкрепен от възможно най-много хора, тъй като това ще помогне да се използва информационният шум за доброто.

Ако сте човек с увреждане и сте изпитали изолация поради недостъпна среда и услуги, споделете вашите истории!  Ще бъде чудесно, ако говорите за това какъв вид хакове сте придобили като част от такава изолация - това вече може да бъде полезно, включително и за хора без увреждания."

                             *

Подобна инициатива, би била много полезна и у нас!!! ❤

За Успешните и Великите хора, които ни вдъхновяват - Джони Деп и болните деца

Успешните хора, са успешни, защото влагат сърце във всичко което правят, за да постигнат целите си.

Великите, го влагат и в това, което правят с постигнатото! <3

***

Да, НЕ Грешите!

Той е!

И едва ли, бихте го сбъркали! <3

А те, със сигурност ще запомнят срещата с любимият си герой, завинаги! <3

***

Джон Кристофър Деп II идва на"бял свят"през1963г и до 1970та, когато семейството му се установява във Флорида, сменя над 20 места, които нарича свой дом. Родителите му – Бети и Джон, пътуват постоянно с Джон Младши, брат му Даниел и двете му сестри Деби и Криси. И това създава големи проблеми със социализацията и успеха в училище.

Когато навършва 12 години, Джони получава китара като подарък и така се влюбва в музиката, че три години по-късно решава да напусне училище, за да преследва страстта си. Интересно е, че директорът на учебното заведение, което актьорът посещава, всъщност поощрява Деп да напусне училище и да се отдаде на музиката. Родителите му не са съгласни, но едва ли той взима предвид мнението им.

По-късно Бети и Джон се развеждат, а младият Деп приема тежко ситуацията. И до днес той пази белези от прорези по тялото си, които сам си прави в моментите на трудност и отчаяние, че това, което му се случва, е извън негов контрол. Джони казва за тялото си, че е един вид „дневник“, в който всеки белег и всяка татуировка имат специално значение.

След музиката идва и втората любов на Джони Деп – Лори Ан Алисън, първата съпруга на актьора, сестра на член на неговата музикална банда. Лори осъществява връзката между Деп и Никълъс Кейдж, който го съветва, да се захване с кино и Джони прави именно това. Останалото е история. История, толкова дълга и успешна, че днес актьорът си има дори собствена продуцентска компания!

И така – от музиката до киното Джони Деп извървява дълъг и осеян с премеждия, но щастлив път. Едно от които е например недоразумението между актьора и продуцентите на Дисни, които без малко не го уволнили още при снимките на първия епизод от „Карибски пирати“. Защо? Джони си позволил да интерпретира по свой особен начин характера на героя си, а това не се понравило на шефовете му. По щастливи стечения на обстоятелствата те все пак решават да не се разделят с този „нов“ Джак Спароу, който днес им носи най-много пари в целия им франчайз!

***

 И ОЩЕ ЕДНА ВАЖНА ПОДРОБНОСТ – ДЖОНИ ВИНАГИ НОСИ СЪС СЕБЕ СИ КОСТЮМ НА ТАКА ЛЮБИМИЯТ НА ВСИЧКИ ПИРАТ в случай, че му се наложи да изненада някого.

***

Например деца в болница или дом, където той чете по четири часа за малчуганите, облечен като известния фриволен пират-приключенец.

Джони Деп се захваща с благотворителност през 2007г. и оттогава дарява средства, време и внимание на болни деца. Той е вдъхновен да направи това, след като неговата дъщеря – Лили – се разболява сериозно заради бъбречна инфекция. Като споменахме дъщеря – нека да запълним празнотата след Лори Ан Алисън: след като се развежда с нея, Джони има връзки с Шерилин Фен, Дженифър Грей, Уинона Райдър, Кейт Мос, Ванеса Паради ( с която има две деца – Лили и Джон III) и на последно място – Амбър Хърд.

Не можем да съдим Джони Деп – все пак артистите са малко особено хора: колкото по-голям е талантът, толкова по-странна особа е артистът. Нали така? Веднага ще ви дадем пример: Деп играе във филма „Чарли и шоколадовата фабрика“, а е бил алергичен към шоколад в по-ранна възраст. Причинно –следствената връзка може би има нещо общо с наваксването със захарта, но дали и колко точно лудост има в актьора ние не можем да отсъдим. Знаем само, че със собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд и цял остров не могат да се похвалят много други „луди шапкари“. Интересен факт е, че Джони Деп наистина обича шапки. А пък ние – него! <3

За толерантността, нетолерантността и пътуването с автобус!

Скъпи приятели,
Нетолерантността има много лица и тези лица, трябва да бъдат показвани, за да са лесно разпознаваеми.
Защото, нерядко се случва, да изпадаме в конфузни и компрометиращи ни ситуации, без дори, да го осъзнаваме. И колкото по-лесно разпознаваеми са подобни ситуации, толкова по-рядко, ще се случват!
Ще ви разкажа, една история от вчерашния ден, от която съм безкрайно възмутен!
Тя не е новина и не "блести" с нищо специално. Такива истории, се случват десетки пъти, всеки ден. И именно за това, не трябва да бъдат подминавани. Защото горчилката от тях, остава дълго, а нещата няма как да се променят, докато не започнем да ги забелязвам и назоваване!
Наложи ми се, да пътувам до София, със сина ми, който е с ДЦП, със 100% чужда помощ и симптоматична епилепсия, за Клиника за активно лечение и рехабилитация.
Едно само по себе си, сериозно предизвикателство, дори за пътуване до Столицата, тъй като големите автобуси са изключение, а багажниците на останалите, са малки, да поберат инвалидната количка на сина ми.
Да оставим на страна, че на шофьорът на автобуса на фирма "Струма 11" ООД - Благоевград, млад симпатичен мъж, на видима възраст, малко над 30те, дори и през ум не му мина, да направи и бегъл опит да ми помогне, да кача детето(което няма стабилен седеж) , огромната инвалидна количка и багажа, на автобуса! Нито, да ги разговаря, на слизане!
Огромният проблем възникна, когато любезно го попитах, дали можем да седнем на по-предни седалки, защото на детето му става лошо, при пътуване, а освен това, е с епилепсия. Относително "любезно", шофьорът на свой ред ми отговори, че ще ми отвори задната врата, да си намеря "там, някъде" място.
Когато попитах, какъв е проблема, да седнем отпред, при условие, че първите четири места са свободни, ми беше отговорено, че там, ще ни е "по-удобно".
Когато му казах, че отзад, няма как да ни е по-удобно и има реална опасност, детето да му оповръща автобуса, с надигащо се негодувание, шофьорът ми отговори, че не го интересува, защото нямало той, да го държи. Естествено, не останах безразличен към подобно отношение и тогава шофьорът ми каза, да се качвам отпред и да "не му дразня нервите" от сутринта. И тъй като, да дразня нечиии нерви, особено на някой, на когото ще е поверен моя, на детето ми и на още 30ет човека животи, през следващите два часа, е последната сред любимите ми "утринни гимнастики", се качих с детето в автобуса.
При настаняването ни на местата видях, че са обозначени като инвалидни. Но когато му го казах, той някак си, не ме чу!
Държа да отбележа, че възникналата ситуация бе разрешена и със съдействието на дамата на гишето, продаваща билети за автобуса.
Както и факта, че поне 10минути, след като вече беше излязъл на магистралата, докато шофиране, шофьорът си разглеждаше нещо из телефона, който беше закачен на поставка пред него, което ми се стори твърде неуместно.
Бих искал да попитам някой по-компетентен, според разпоредбите за безопасност, първите места не са ли наистина вакантни, за бременни и хора с увреждания? Или табелката беше там случайно?...
И след като шофьорите на леки автомобили са ЗАДЪЛЖЕНИ, да превозват малки деца и деца, със специфични потребности обезопасени в "рикаро" стол и носят санкции за това, защо това задължение не е вменено и на превозвачите!?...
Или поне, не са ли длъжни, да обезопасят пътниците, чиито пари събират, със сигурни и надеждни предпазни колани, които в точно този автобус, точно на конкретните места, не работеха!
Любезно моля, пътническите превозвачи, да подбират по-прецизно шофьорите си, защото те не само са лицето и имиджа на фирмата, но и в ръцете им се поверяват човешки животи !
А вие, ако следващият път пътувате от Благоевград, за София или обратно с фирма "Струма 11" ООД - Благоевград, внимавайте за автобус с номер Е 7131 КХ ! Защото много често, външността лъже !
И НЕ толерирайте нетолерантността и дискриминацията!
Защото те ни дискриминират, не само когато са проявени КЪМ НАС.
Дискриминират ни и когато ГИ ПРОЯВЯВАМЕ, спрямо някой друг. Както и когато сме техни мълчаливи и безучастни свидетели! Защото показват собствената ни емоционална, социална и морална не зрялост, да приемем значимостта и да уважим правото на някой Различен от нас!

За отразеният блясък на диамантите и истинската искра, на въглена!

На всички,които обичат да подреждат хората в кутийки и да им слагат етикети "Нормален"и"Различен"искам да напомня,че диамантът и въгленът са с еднаква структура!Въпреки, че на пръв погледе, нямат нищо общо.

И двете са "кристали", които не се вписват в рамките на "нормата"!Просто ги оценяваме по различен начин!

Същото е и с гениалността и "лудостта"!..(Естествено, не говоря за онази лудост, която вярва в своята гениалност, а за набедената такава, която прибързано определяме като такава, само защото не притежаваме нужните компетенции, желание и търпение, да разберем нейната същност. )Възхваляваме обаче Геният, само поради факта, че въпреки, че малко са очите наистина способни да го рапознаят и още по-малко са ръцете, способни да го "шлифоват" така, че да заблести! Той , обикновено, все пак успява, да покаже своя блясък!
Казват, че диаманта е просто въглен, който достатъчно добре се е преборил със стреса!
За това, аз бих добавил - Диамантът е въглен, който НЕ е повярвал, на онези, които са се опитали да му сложат етикет и да му казват, какво Е и какво ТРЯБВА да бъде!
Повярвал е, че е нещо повече от обикновен "блясък". Въглен, който благодарение на всеки външен натиск е станал достатъчно твърд, за да устои!...
При хората обаче, за разлика от диамантите, всяка получена драскотина вдига, а не смъква карата.
Друго обаче ще ви питам, дами и господа естети!
Колко от вас, са готови да умрат от студ в диамантен дворец, сред блясък и разкош!?
Само защото нямат въгленче, което да ги стопли!
ВСЯКО НЕЩО в живота има своя ЦЕЛ и СМИСЪЛ!
И това че не притежаваме очи, сърце и знание, да ги видим, не ни дава правото на съдници!

Казват, че диаманта е просто въглен, който достатъчно добре се е преборил със стреса!Аз бих добавил - Диамантът е въглен, който НЕ е повярвал, на онези, които са се опитали да му сложат етикет и да му казват, какво Е и какво ТРЯБВА да бъде!Повярвал е, че е нещо повече от обикновен "блясък". Въглен, който благодарение на всеки външен натиск е станал достатъчно твърд, за да устои!...При хората обаче, за разлика от диамантите, всяка получена драскотина вдига, а не смъква карата.Друго обаче ще ви питам, дами и господа естети!Колко от вас, са готови да умрат от студ в диамантен дворец, сред блясък и разкош!?Само защото нямат въгленче, което да ги стопли!ВСЯКО НЕЩО в живота има своя ЦЕЛ и СМИСЪЛ!И това че не притежаваме очи, сърце и знание, да ги видим, не ни дава правото на съдници!