четвъртък, 7 май 2020 г.

Езикът - мост през Самотата и път към Другите (Част 1)


Скъпи приятели, в началото на най-магичният месец - Декември-месецът на мечтите и сбъднатите коледни желания,
и в навечерието на Международният ден, с Хората с увреждания искам да споделя с вас нещо лично!

Хората са социални същества!
НЯМА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ, ДА КОМУНИКИРАТ!
Има хора, чиито послания и начин на комуникация, НЕ РАЗБИРАМЕ!!! ❤
Въпросът скъпи приятели е, не дали и доколко можем, да комуникираме едни, с други!? Не е, дори, колко ПЕРФЕКТНА е комуникацията помежду ни, особено с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА! Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ, да разчупят рамките и да излязат от социалната изолация, в която ги поставя невъзможността, за комуникация! Че им дава възможност, да са СОЦИАЛНО ЖИВИ И АКТИВНИ, като всички останали!
Ние нямаме дори бегла представа, колко ВАЖНО е това! Защото на нас ни е дадено изначално и съвсем естествано! И сме го приели за даденост!
НИКОЙ ОБАЧЕ, НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!..
Защото никой не знае, какво му е подготвил живота и дали в един миг, всичко няма да се преобърне!?... Например, от един инсулт!...
Давате ли си сметка, колко НЕ съваршена е комуникацията дори между нас-вербалните!?... И колко често самите ние сме "изгубени в превода". Било защото прекалено много бързаме, или сме прекалено претоварени, защото сме разфокусирани, понеже сме засипани с прекалино много стимули; или сме прекалено стресирани и изневени, за да се спрем, спокойно и целенасочено, да изслушаме, а после и да осмислим казаното от другия! За да му дадем адекватна обратна връзка!...
Защото именно това е наистина ефективата комуникация!
ВСИЧКИ допускаме тези грешки по-малко (Ако сме по-интуитивни, емпатични и социабилни, или сме се обучавали в тази насока) или повече. Може би десетки пъти, ВСЕКИ ДЕН!
Какво тогава, ни дава право, да бъдем съдници и да ониществяваме и игнорираме нечий опит, да общува с нас, само защото посланието му към нас, не съвпада с нашите собствени и общоприетите начини и форми на комуникация! И защото, за да го разберем трябва, да излезем от уютната си зона на комфорт и да положим малко усилия!
И не само това, още по-страшното, нехуманно и дискриминативно в поведението ни е, че игнорирайки опитите му, да осъществи контакт и да се себеизрази, ние директно ГО УБИВАМЕ социално и емоционално, защото игнорираме мислите му, чувствата му, потребностите и желанията му. Ониществяваме ги интелектуално и емоционално!
Представете си, цял живот да сте затворени в шумоизолирана и затъмнена отвън стая. Така, че останалите, дори най-значимите и обичани от вас хора, нито да Ви чуват, нито да Ви виждат! Има ли нещо по-стресиращо и по-фрустриращо от това!?

През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че нещо с него НЕ е наред и да я "призове", да задоволи определена негова потребност, която то не миже да задоволи само. Малко по-късно, се научават да изразяват и чувството си на комфорт и удовлетвореност, посредством смеха.



Продължава >>>

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...