Езикът - мост през Самотата и път към Другите (Част 1)

Скъпи приятели, в началото на най-магичният месец - Декември-месецът на мечтите и сбъднатите коледни желания,
и в навечерието на Международният ден, с Хората с увреждания искам да споделя с вас нещо лично!

Хората са социални същества!
НЯМА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ, ДА КОМУНИКИРАТ!
Има хора, чиито послания и начин на комуникация, НЕ РАЗБИРАМЕ!!!
Въпросът скъпи приятели е, не дали и доколко можем, да комуникираме едни, с други!? Не е, дори, колко ПЕРФЕКТНА е комуникацията помежду ни, особено с хора, които са определяни като "невербални"!...
НАИСТИНА ВАЖНОТО Е, че макар и несъваршена, тази комуникация СЪЩЕСТВУВА! Че им дава възможност, да се СЕБЕИЗРАЗЯТ, да разчупят рамките и да излязат от социалната изолация, в която ги поставя невъзможността, за комуникация! Че им дава възможност, да са СОЦИАЛНО ЖИВИ И АКТИВНИ, като всички останали!
Ние нямаме дори бегла представа, колко ВАЖНО е това! Защото на нас ни е дадено изначално и съвсем естествано! И сме го приели за даденост!
НИКОЙ ОБАЧЕ, НЕ Е ЗАСТРАХОВАН!..
Защото никой не знае, какво му е подготвил живота и дали в един миг, всичко няма да се преобърне!?... Например, от един инсулт!...
Давате ли си сметка, колко НЕ съваршена е комуникацията дори между нас-вербалните!?... И колко често самите ние сме "изгубени в превода". Било защото прекалено много бързаме, или сме прекалено претоварени, защото сме разфокусирани, понеже сме засипани с прекалино много стимули; или сме прекалено стресирани и изневени, за да се спрем, спокойно и целенасочено, да изслушаме, а после и да осмислим казаното от другия! За да му дадем адекватна обратна връзка!...
Защото именно това е наистина ефективата комуникация!
ВСИЧКИ допускаме тези грешки по-малко (Ако сме по-интуитивни, емпатични и социабилни, или сме се обучавали в тази насока) или повече. Може би десетки пъти, ВСЕКИ ДЕН!
Какво тогава, ни дава право, да бъдем съдници и да ониществяваме и игнорираме нечий опит, да общува с нас, само защото посланието му към нас, не съвпада с нашите собствени и общоприетите начини и форми на комуникация! И защото, за да го разберем трябва, да излезем от уютната си зона на комфорт и да положим малко усилия!
И не само това, още по-страшното, нехуманно и дискриминативно в поведението ни е, че игнорирайки опитите му, да осъществи контакт и да се себеизрази, ние директно ГО УБИВАМЕ социално и емоционално, защото игнорираме мислите му, чувствата му, потребностите и желанията му. Ониществяваме ги интелектуално и емоционално!
Представете си, цял живот да сте затворени в шумоизолирана и затъмнена отвън стая. Така, че останалите, дори най-значимите и обичани от вас хора, нито да Ви чуват, нито да Ви виждат! Има ли нещо по-стресиращо и по-фрустриращо от това!?

През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че нещо с него НЕ е наред и да я "призове", да задоволи определена негова потребност, която то не миже да задоволи само. Малко по-късно, се научават да изразяват и чувството си на комфорт и удовлетвореност, посредством смеха.

Продължава >>>