петък, 30 октомври 2020 г.

Най-тежката орис

 

                      сн.thebutterflymother.com


Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.

Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.

Когато очаква да сложиш небе до небето му,

ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.


Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.

Да стоплиш със поглед, челцето със длан да допреш.

Живот си му дал. Не това... не това е достатъчно!

Когато се буди, те чака до него да спреш.


Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!

Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик. 

Спестената нежност към рожбата лесно изтича.

И после оставаш с най-тежката участ – длъжник...


Людмила Билярска

За Цената и ИСТИНСКАТА СТОЙНОСТ на нещата! 💖

 

Сн. Mona Mony 

    И тъй! Каня ви още веднъж, да завием по прашният път на темата за "Разликата между ЦЕНАТА и СТОЙНОСТТА на Различнато и Различното отношение към него"! С един малък разказ, с МНОГО смисъл, за истинското  разбиране и приемане! И за истинското значение на думите Съ-причастие и Съ-принадлежност, който заслужава много повече от това, просто да бъде прочетен!

Защото ВСЕКИ носи своите видими и невидими за несъвършените възприятия на околните, белези! Но само онзи, който наистина ги е приел, като част от собственото си несъвършенство, можи да приеме и несъвършенствата на околните! Защото е разбрал, че е много повече от това, с което те, го определят!♡

                               🧒🐕🙍🦮👨‍🦱

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.

— По колко продавате кученцата? — попитало то.

Собственикът на магазина отговорил:

— Зависи, от тридесет до петдесет долара...

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.

— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:

— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.

— Искам да купя това мъничко кученце.

А собственикът на магазина казал:

— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:

— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:

— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:

— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...


~ . ~ . ~


Автор - Дан Кларк

Из "Пилешка супа за душата"

сряда, 28 октомври 2020 г.

Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе!



Попитали Ошо:

- А кой може да бъде любов?

"Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът.

В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота.

Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе.

Малкото дете е свободно от страх; децата се раждат без никакъв страх. Ако обществото може да им помогне и да ги подкрепи да останат без страх, ако може да им съдейства да се катерят по дърветата и по планините и да плуват в океаните и реките - ако обществото може да ги подкрепи по всякакъв възможен начин да се впуснат в приключения, да станат авантюристи на непознатото, и ако може да им даде силен импулс да търсят, наместо да им дава мъртви вярвания - тогава децата ще станат велики влюбени, влюбени в живота.

А това е истинската религия. Няма по-висша религия от любовта!", отговорил Мислителя. 


Ошо


 

вторник, 27 октомври 2020 г.

Живял някога един Широк Кръгозор...

рисунка. "Малкият принц" 

Живял някога един Широк Кръгозор.

Големите му любопитни очи, били широко отворени за Света. Особено за всичко Различно, Ново и Непознато.

Сърцето и помислите му били чисти, а умът му - жаден за знания.

Дали за това, Широкият Кръгозор бил изпълнен със Щастие и Любов, или защото бил изпълнен с Щастие и Любов, бил толкова Приемащ и отворен за Света, историята не казва.

Факт е обаче, че той бил такъв какъвто Е и приемал Всичко и Всички, по същия начин.

И бил Щастлив, точно такъв! 

Родителите му обаче, постоянно му повтаряли:

- Не прави това!(ДОБРИТЕ ДЕЦА, НЕ ПРАВЯТ ТАКА.) ... Онова, не се прави по този начин!.. 

- Не бъди такъв! Прави това по правилният начин,... Защото, АЗ КАЗВАМ ! (Въпреки, че занели ясно, че последното въобще, не е аргумент. )

"Не бъди вятърничав", казвали те. (ТИ НЕ СИ ТАКЪВ.) 

- Слез на земята! Стига си летял в облаците! (Защото, АЗ ЗНАМ НАЙ-ДОБРЕ, КОЕ Е НАЙ-ДОБРО ЗА ТЕБ!) 

В училище също му повтаряли: „Учи това, което е написано! И точно, както е написано!” Кажи това, което си прочел! И САМО и ЕДИНСТВЕНО това, което си прочел. (Добрите ученици знаят, че Истинското знание, е в учебниците. Там е скрита Единствената Истина. Не го мисли! (Няма нужда, да откриваш отново колелото и топлата вода. ) 

Кръгозорът бил послушен и добре възпитан, и изпълнявал ТОЧНО това, което му казвали. Затворил се и запазил мислите си, за себе си! Казвал това, което Другите искат да чуят. Правел това, което очаквали от него, за да го приемат! За да не го мислят за "Различен" или лош и зле възпитан. За да се чувства "добър"!...

И така, нашият Широк Кръгозор започнал, да вижда Света като Другите. Бил "нормален"! Но не бил Себе си! 

Започнал, да се свива... и свива,... докато накрая се превърнал в малка точка...  

Гледна Точка.

Макар че в Гледните точки, само по себе си, няма нищо лошо. Стига само да им позволим, да приемат и други гледни точки!

Те са добра "разменна минета", когато се уважават взаимно. И добра предпоставка, да помогнем на онзи свит и наплашен Кръгозор, да порастне отново! 🤔


Дървото

 

сн. Photo-forum. net

    "Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.

Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.

Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.

Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.

Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.

Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!

Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка." 

                                     Йордан Радичков

                               ***


И при дърветата е като при хората - трудно живеят и оцеляват в самота! Имат нужда от приятели. И ако са Истински, няма значение, ДАЛИ и КОЛКО, те са Различни. Дърветата имат нужда, от други дървета, за да не ги пречупи бурята, но ако гората е прекалено гъста, трудно могат да достигнат пълният си потенциал. 

Всяка история обаче, има и друга страна. 

Всеки който срещамем по пътя си, може да ни даде много повече, отколкото предполагаме, независимо как ни изглежда, може да ни прислони под "сянката си" или да ни сгрее със вътрешната си светлина... 

За това, ВСЕКИ заслужава уважение и шанс.

 

неделя, 18 октомври 2020 г.

Сюзан Бойл-Сензационната певица, която стана най-гледаната в интернет, а след това, покори и света



48-годишната тогава шотландка Сюзън Боил, нашумя през 2009, след като се яви в тв конкурса за таланти Britain's Got Talent, излъчван по телевизия Ай Ти Ви.

Изпълнението й на арията на Фантин от мюзикъла "Клетниците" и предизвика фурор в залата. 

А в дните около Великден песента IDreamed A Dream (Сънувах сън), докосна сърцата на милиони зрители в интернет - включително у нас.

Въпреки, че когато каза, коя песен е избрала, да представи, това предизвика усмивки, у журито и публиката. 


След това изпълнение, безработната дама, която тогава пее като доброволка в църковен хор, излиза по първите страници на всички вестници на Острова.

Само за 11 дни и само в YouTube изпълнението й е било гледано 93,5 млн. пъти, съобщава "Дейли телеграф".

Вестникът изчислява, че това е над пет пъти повече от 18-те милиона, които са видели онлайн речта на Барак Обама при встъпването му в длъжност като президент на САЩ.

Като се добавят и публикациите в други подобни сайтове, числото надхвърля 100 млн.

В статистиката на самия YouTube като най-гледано видео на всички времена излиза музикалния клип на Аврил Лавин Girlfriend.

Популярността му при излизането преди две години бе подсилена и от факта, че певицата бе обвинена, че е изплагиатствала песента на "Рубинуус" от 1979 г. I Wanna Be Your Boyfriend и Get Off of My Cloud на "Ролинг стоунс".

Неомъжената и "нецелувана досега"(по думите й) , Сюзан била 10-ото дете в семейството на заводски домакин и стенографка.

При раждането си тя претърпява лека мозъчна увреда поради временен недостиг на кислород - и все още помни подигравките на децата в училище.

"Думите често болят повече от натъртванията и контузиите. Сега обаче ме приемат и се отнасят по-добре с мен. Аз се смея последна", коментира певицата пред сп. "Стар".
Специфичното и малко не съвсем адекватно поведение на Сюзън, се дължи на нейната диагноза - аутизъм. 

" Открих защо съм различна, имам аутизъм", споделя певицата. 

"Като дете ми поставиха грешна диагноза. Винаги съм смятала, че това е един несправедлив етикет. Сега имам по-ясна представа какво не е наред и се чувствам по-спокойна по отношение на себе си", разказва тя. Сюзън разказва, че се учи да се справя със синдрома на Аспергер и се надява, че диагнозата ще направи хората по-съпричастни. "Смятам, че хората ще се отнасят с мен по-добре, тъй като ще разбират много по-добре коя съм аз и защо правя нещата, които пра1вя", разказва Бойл пред вестника.

Синдромът на Аспергер е известен още и като синдром на малкия професор. Той носи името на австрийския педиатър д-р Ханс Аспергер, който го описал за първи път още през 1944 г. Терминът обаче е въведен през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер останала непозната за дълъг период от време.

Смята се, че синдромът на Аспергер е форма на аутизъм, която се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.

За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в познавателното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност.

Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си и изумяват околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота.

Това е и причината състоянието да се нарича синдром на малкия професор. Докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните въпреки комуникационните проблеми.

Хората с този синдром могат да имат много проблеми в ежедневното общуване с другите. Понякога се намесват в разговора по начин, който другите възприемат като груб, много са нервни или свръхемоционални, когато са ентусиазирани, разказва пред "Гардиън" Йосиф Нур, който също страда от синдрома. Той признава, че трудно осъществява контакт с очи с другите, често е смятан за странен и невинаги може да различи сарказма, който е така вплетен в британската култура.

Сюзън Бойл разказва, че най-голямата подкрепа за нея била майка Бриджит, която умира точно преди тя да стане известна. Певицата признава, че не се чувства достатъчно силна без нея и трудно се оправя сама. "Обещах на мама, че ще направя нещо с живота си. Духовно тя е с мен сега през цялото време. Най-вероятно е говорила с някого там горе на небето, защото иначе аз едва ли щях да постигна такъв успех. Има някакво вмешателство, усещам го, разказва певицата пред "Обзървър". 

Въпреки диагнлзата, Сюзън успява прекрасно да използва своят шанс и е един от хората с аутизъм, постигнали изключително голям успех и реализсция на таланта си. 

Друг такъв пример е Темпъл Грандин, автор на книгата "През моите очи". 

Сюзън е ревностна католичка и до участието си в музикалният формат, всяка неделя пее караоке в селската кръчма - дори на Великден, когато изпълнява за местната публика песента от "Вълшебникът от Оз" Over the Rainbow.

Сравняват Сюзън Бойл с първия победител в Britain's Got Tallent - оперния певец Пол Потс, който изгря по подобен начин с арията от "Турандот" Nessun Dorma. 

Самата г-ца Бойл цитира като свое вдъхновение Илейн Пейдж, звезда от сценични мюзикъли като "Евита" и "Котките" - и мечтата й, се сбъдва - двете пеят в дует, който по-късно записват.

Британските вестници вадят на "бял свят" и по-ранни изпълнения на "божествената Сюзан". 

 10 години преди участиетo си в"Британия търси талант", Сюзън записва две песни и ги разпространява само сред най-близките си приятели в индустриалното градче Блекбърн, където живее с котката си, разказва "Дейли телеграф".

Едната песен е ранна версия на блус баладата Cry Me a River, а другата - Killing Me Softly (With His Song), хит на Роберта Флек от 1973 г., популярна и в по-късния кавър на "Фюджийс".

За прослушването за Britain's Got Talent тя взимала уроци от професионалист, защото искала да се реализира като певица. Пред преподавателя си обаче споделя, че това ще е последният й опит "да се качи на влака", след което възнамерявала да се откаже.

Популярността на певицата расте, след като я откриват и в Америка. Интересът към нея там е голям и тя вече е гостувала в немалко тв предавания зад Океана, вкл. в шоуто на Лари Кинг по Си Ен Ен. 

"Първоначално ми се присмиваха и не ме възприемаха сериозно. Аз обаче започнах да пея и успях да спечеля сърцата им", споделя тя.

В самата Великобритания участието й в тв конкурса провокира и дискусии доколко красотата е фактор при превръщането на един талант в звезда.

Оказва се, че певицата е кандидатствала в подобни тв предавания и преди - включително за "Х-фактор", което наследи "Поп айдъл" в британския тв ефир, но на кастингите там предпочела да се откаже, защото си дала сметка, че се взима предвид и външният вид на кандидатите.

Изключително показателно, за влиянието на стереотипиге и предразсъдъците на обществото, е първото появяване на Сюзън - застаряваща, невзрачна и неугледна женичка, с наднормено тегло, с фриволна прическа и облечена без вкус. Виждат се подмятанията и подсмихванията на публиката и журито.... 



И тогава тя запява!... А когато свършва, няма и помен от първонапалното отношение към нея. Цялата зала, заедно с членовете на журито, избухва във възторжени аплодисменти, изправена на крака, покорена от нейният глас. 



В анализ по темата Би Би Си припомня, че Сюзан е била определяна като "грозното пате", "Шрек" и "космат ангел". 

Популярният американски тв водещ Джей Лено дори си слага черна перука и я имитира във вечерното си токшоу. 
Съвсем скоро обаче, започват да я наричат - "феномена Бойл" и "жената, която укроти Саймън Кауъл". 


Говори се, че влиятелният продуцент, който е и в журито на американския "Мюзик айдъл", е амбициран лично да се заеме с филм за живота й.
Като възможен избор за ролята се смята актрисата Деми Мур, която в микроблога си се афишира като фен на Сюзан заедно със съпруга си Аштън Кътчър.

Поразителният глас на певицата, става причина, още същата година, да я поканят, да изпълни една от песните в саундтрака на излизащия тогава по големите екрани филм, за Джеймс Бонд. А само две години по-късно, тя има зад гърба си вече три албума. 



Миналата година  гласовитата шотландка, която е вече мулти милионерка, отпразнува десет години успешна кариера с албума „Ten”. 



Според много от музикалните критици, след зашемдряващият успех на певицата музикалната индустрия напълно се е преобразила. 

Скромната шотландка днес е мултимилионер и световна звезда. Но истината е, че преди десет години никой не можеше да предвиди как ще се развие талантът на SuBo, защото дебютантката нямаше нагласата да се превърне в една от най- известните певици на планетата. Днес обаче, десет години след паметната за Сюзън Бойл промяна, тя отбелязва тази кръгла годишнина с издаването на компилационен албум, който нарече просто „Десет“- „Ten“. 
В него са включени четири нови записа, а останалите 13-сет са добре познати от предишните й седем студийни албуми. С новия си албум, който излиза три години след албума “A wonderful world”
Днес, певицата се чувства вече напълно уверена в себе си.
След шокиращия успех през 2009-та година, преодолявайки здравословните проблеми, свързани с психичното й състояние, днес 58 годишната шотландка се чувства много по-уверена благодарение на подкрепата и любовта на хората. Сюзън признава: „Беше ми трудно да говоря за психическото ми състояние, изпитвах страх да го направя. Сега вече мога да се справя с напрежението, знам много по- добре как да се контролирам, благодарение на помощта, която получих.“ - завършва феноменалната Сюзън Бойл. Нейната естественост и непосредственост, дори и след като я сполетява тежестта на славата и успеха, се превръща в една от основните причини за трансформацията й в звезда от световна величина. Но натрупаното състояние, което възлиза на над 20 милиона паунда, ни най- малко не вълнува SuBo, която споделя откровено: „Просто искам да забавлявам хората, искам да ги направя щастливи. Парите не ме интересуват. Животът ми се промени, сега съм заобиколена от много хора, имам хубава къща и разни подобни неща, но това са материални неща. Въпреки тези придобивки продължавам да се возя с автобуса и да разговарям с моите съседи и приятели. За мен най- важното е, че израснах емоционално. Като цяло не съм се променила, но всъщност днес личносттами е двойнствена- от една страна съм обикновен човек, но от друга съм известен изпълнител, което ми харесва."- коментира Сюзън. Единственото нещо, за което съжалява певицата е, че родителите й не успяват да видят нейния триумф по време на формата „Британия търси талант“. „Майка ми щеше да се гордее с мен, особено баща ми. По едно време баща ми се опитваше да стане професионален певец, но не се получи. Моите родители винаги ме съветваха: „Изчакай, да дойде подходящото време и тогава ще разбереш дали си направила правилния избор. Това време настъпи за мен през 2009-та година.“Когато съдбата изстреля Сюзън Бойл към славата, най-вече благодарение на новите технологии и платформите за споделяне, първоначално шотландката не знаеше, че се е превърнала в световно явление. Сюзън признава: „Почти не разбирахкакво се случва с мен, защото никога не съм имала компютър, така че се наложи да си купя компютър и да се ориентирам какво става. Стана непоносимо, когато отидох в Лондон, за да се явя в телевизионния формат. Странно е, единият ден седиш на дивана си у дома, без да знаеш какво да правиш с живота си и изведнъж отиваш да се състезаваш с много хора. Всички очи бяха насочени към мен и ми казваха, че съм един от фаворитите за победата. Винаги мисля позитивно и може би точно това е нещото, което трябва да правя. Винаги съм нервна, когато трябва да изляза на сцената, вероятно с всички е така, но не бива да го показвам пред публиката, усещането, което трябва да предам е сякаш прегръщам всички хора.“

По материали от : Wikipedia, vesti.bg, bnr.bg


събота, 17 октомври 2020 г.

МОЛИТВАТА НА АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ

 


Някой беше казал, че само страданието ни дава дълбочина! Великите личности, са такива, защото са сложни и многопластови. Тази не много позната молитва, е написана от един от най-големите мечтатели АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ, през един от най-трудните периоди от живота му. 

💗💗💗

"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

Източник : gnezdoto

ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...