И тъй! Каня ви още веднъж, да завием по прашният път на темата за "Разликата между ЦЕНАТА и СТОЙНОСТТА на Различнато и Различното отношение към него"! С един малък разказ, с МНОГО смисъл, за истинското разбиране и приемане! И за истинското значение на думите Съ-причастие и Съ-принадлежност, който заслужава много повече от това, просто да бъде прочетен!
Защото ВСЕКИ носи своите видими и невидими за несъвършените възприятия на околните, белези! Но само онзи, който наистина ги е приел, като част от собственото си несъвършенство, можи да приеме и несъвършенствата на околните! Защото е разбрал, че е много повече от това, с което те, го определят!♡
🧒🐕🙍🦮👨🦱
Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...
~ . ~ . ~
Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата"
Няма коментари:
Публикуване на коментар