Големите му любопитни очи, били широко отворени за Света. Особено за всичко Различно, Ново и Непознато.
Сърцето и помислите му били чисти, а умът му - жаден за знания.
Дали за това, Широкият Кръгозор бил изпълнен със Щастие и Любов, или защото бил изпълнен с Щастие и Любов, бил толкова Приемащ и отворен за Света, историята не казва.
Факт е обаче, че той бил такъв какъвто Е и приемал Всичко и Всички, по същия начин.
И бил Щастлив, точно такъв!
Родителите му обаче, постоянно му повтаряли:
- Не прави това!(ДОБРИТЕ ДЕЦА, НЕ ПРАВЯТ ТАКА.) ... Онова, не се прави по този начин!..
- Не бъди такъв! Прави това по правилният начин,... Защото, АЗ КАЗВАМ ! (Въпреки, че занели ясно, че последното въобще, не е аргумент. )
"Не бъди вятърничав", казвали те. (ТИ НЕ СИ ТАКЪВ.)
- Слез на земята! Стига си летял в облаците! (Защото, АЗ ЗНАМ НАЙ-ДОБРЕ, КОЕ Е НАЙ-ДОБРО ЗА ТЕБ!)
В училище също му повтаряли: „Учи това, което е написано! И точно, както е написано!” Кажи това, което си прочел! И САМО и ЕДИНСТВЕНО това, което си прочел. (Добрите ученици знаят, че Истинското знание, е в учебниците. Там е скрита Единствената Истина. Не го мисли! (Няма нужда, да откриваш отново колелото и топлата вода. )
Кръгозорът бил послушен и добре възпитан, и изпълнявал ТОЧНО това, което му казвали. Затворил се и запазил мислите си, за себе си! Казвал това, което Другите искат да чуят. Правел това, което очаквали от него, за да го приемат! За да не го мислят за "Различен" или лош и зле възпитан. За да се чувства "добър"!...
И така, нашият Широк Кръгозор започнал, да вижда Света като Другите. Бил "нормален"! Но не бил Себе си!
Започнал, да се свива... и свива,... докато накрая се превърнал в малка точка...
Гледна Точка.
Макар че в Гледните точки, само по себе си, няма нищо лошо. Стига само да им позволим, да приемат и други гледни точки!
Те са добра "разменна минета", когато се уважават взаимно. И добра предпоставка, да помогнем на онзи свит и наплашен Кръгозор, да порастне отново! 🤔
Няма коментари:
Публикуване на коментар