Ученикът с аутизъм в образователната система

 

 (бележки от лекцията)

 За успешно обучение се нуждаете от:

 - Автономност

 - Памет

 - Обработка на данни

 - Мотивация

 - Организация

 - Планиране

 - Контрол

 - Социални умения

 - Физическа и емоционална саморегулация

 - Способност за разрешаване на конфликти.

 Ученик с аутизъм не се учи автоматично от опита, както другите.  Той трябва да бъде специално обучен и целенасочено да насажда уменията на учениците.  Те включват:

 - Разбиране на авторитета на учителя

 - Разбиране на приликите и разликите между училище и дом

 - Организация - подготовка на лично оборудване за урока

 - Организация - подготовка на тялото за часове

 - Елементарна независимост

 - Следвайте прости инструкции

 - Възможност за подчертаване на основното и второстепенното

 - Разбиране на личната отговорност

 - Концепции за време и пространство

 - Разбиране на правилата за поведение: къде е границата ("червена линия") и къде можете да бъдете гъвкави.

 Взети заедно, тези умения представляват „ученичество“.  Ученикът трябва да се научи да разбира каква е функцията на ученика и какъв е учителят.

 Необходимо е да се проверят основните умения на ученика, за да се оцени качеството на неговото „ученичество“.  Например, измерете колко време му отнема да копира от дъската, поставете бележник в куфарчето си и извадете друг, който съответства на темата.  Необходимо е да се оцени неговото разбиране за времето: нека ученикът да направи предположение за това колко време ще отнеме действието и да провери по часове колко време всъщност е отнело.  Неговото разбиране за разстояние трябва да бъде проверено по същия начин.  Освен това трябва да проверите дали детето разбира датите (датата вече е отминала или още не е).

 Такава оценка е необходима за правилния избор на класа.  Например, за да разберете дали ученикът може да премине от клас по комуникация в обикновен клас.  Трябва да се уверите, че той може да бъде студент.

 За да придобие знания, ученикът се нуждае от умения за учене (стратегии).  Те са разделени в няколко категории.  Именно уменията за учене трябва да бъдат въведени в IEP (תל"א).

 Когнитивни умения.

 Учителят не дава знания.  Той учи да мисли по определен начин, така наречените ментални стратегии:

 - Обобщение

 - Сравнение

 - Извод

 - Успение.

 Както и организационни умения:

 - Планиране

 - Разрешаване на конфликти

 - Контрол (проверка)

 - Концептуализация.

 Отделно се подчертават важни когнитивни умения, като понятието за брой, време, смисъл на четене.

 Социални умения

 Те включват:

 - Социална мотивация

 - Умения за слушане

 - Разбиране на правилата за поведение

 - Поддържане на правилната социална дистанция

 - Лично пространство

 - Спазване на приоритета

 - Зрителен контакт

 - Разбиране на емоциите

 - Отношение към друг, ToM

 - Вербален и невербален език

 - Участие в разговора

 - Процесът на създаване на приятелства

 и т.н.

 Социални взаимодействия

 Социалните взаимодействия у дома и в училище се различават.  Тъй като родителите имат огромна банка от социални знания и ги използват у дома при общуване с детето, като неволно действат като посредници между него и околната среда.  В училище детето използва своите оскъдни социални умения, много скромни умения, за да разбере социалния партньор.  За да установите връзка, ви трябват познания за връстниците около детето и връзката между тях.  За да създадете приятелства, се нуждаете от богат опит от т. Нар. Транзакции - различни социални ситуации.  Детето трябва да бъде научено на социални транзакции и какво е приятелство.

 В часовете по социални умения на децата се обяснява, че един приятел е връстник, с когото сме във връзка от дълго време, имаме общи интереси, толкова си вярваме, че споделяме тайни.  Можете да разчитате на приятел.

 По правило децата нямат тайни в спектъра.  Дете с нормално развитие на около 6 години вече се нуждае от лично пространство, поверителност, тайни и личен живот.  Това е важно за развитието на умението да се криеш, а не да показваш емоциите си.

 Изисква се богат положителен опит от приятелски отношения от най-ранна възраст, в противен случай ще бъде много трудно, почти невъзможно да се установи връзка на 16-17 години.  Понякога трябва да принудите децата да създадат връзки, така че детето да има опит в социалното взаимодействие.  Ако не настоявате, детето ще бъде самотно и ще свикне до самотата толкова много, че това ще се превърне в негово естествено предпочитание.  Ако детето казва, че не се нуждае от приятели, то трябва да се опита да „съчетае“ някого с него като партньори, поне временно, така че поне да е с някого в същата стая.  Това ще обогати банката му от знания, която е от съществено значение за социалните взаимодействия.

 Мисловни процеси

 Нарушени процеси на мислене при деца с аутизъм:

 - Възприемане на информация

 - Обработка на данни

 - Хранилище за данни

 - Изкривена интерпретация

 - Повредена ToM

 - Недостатъчна банка от знания

 - Способност за разрешаване на конфликти

 - Нарушаване на EF (изпълнителна функция).

 Самочувствието се основава на банка от знания.  Участието на възрастни (תיווך) помага да се създаде мислене и да се постави правилната концепция в банката на знанието.  За да направим това, трябва да „преведем“, назовем, опростим и обясним концепцията.  Например: "Сега ревнувате. И аз понякога завиждам."  Емоциите и чувствата трябва да бъдат обяснени, включително сложни, амбивалентни емоции.

 Трите области, които са увредени при човек с аутизъм, са:

 - ToM (модел на психично състояние)

 - Централна съгласуваност (възприемане на цялостна картина на света)

 - Изпълнителна функция (изпълнителна функция).

 Децата с увреждания в развитието и шизофрения също могат да имат увреждания в тези три области, но дисфункцията и в трите области веднага предполага аутизъм.  За всеки индивид съотношението на тези три характеристики е различно.

 Поради нарушения в тези области човек може да изпита трудности при възприемането на текста.  Това включва:

 - Разбиране на подтекста

 - Разбиране как се чувства героят

 - Разбиране какво бих направил на негово място

 - Разбиране на намеренията на героите.

 Човек с аутизъм има затруднения в социалните взаимодействия, като например:

 - Разбиране на скритата социална конотация (съобщение)

 - Изграждане на приятелства

 - Сътрудничество

 - Преструвка

 - Манипулация

 - Конкуренция

 - Преговори

 - Лъжи

 - Разбиране на словесен и невербален език.

 Как да научим детето да чете социална карта?  Необходимо е да наблюдавате хората заедно от разстояние и да си представите как се чувстват.  Работете върху четенето и виждането на разбирането.  Необходимо е да се работи върху разбирането на наративното (наративно) съобщение и глобалното (общо) съобщение.  Можете да използвате филм и да обсъдите всичко.  Например защо хората се прегръщат.

 Разбирането на социалния контекст е необходимо, за да се включите в разговора и да бъдете полезен участник в разговора.  Най -добре е да запишем какво правим във всяка трудна ситуация и да водим своеобразна книга с рецепти.  Например, дете се обади на учителя в 6 сутринта, за да попита нещо.  Разбрахме се с него кой може да се обади в такъв момент и в каква ситуация и какво е „спешно“ - записваме.  В допълнение, обучението може да бъде организирано като ролева игра за засилване на умението в няколко варианта.

 Освен това, за да обогатим арсенала, за всяко решение питаме какво друго може да се направи и записваме всички опции.

 Цели и средства за учене

 Целите на конкретната намеса, която трябва да бъде посочена в IEP, са:

 1. Социални умения

 2. Комуникация

 3. "Ученичество" (всички необходими умения за това са изброени по -горе)

 4. Адаптивни умения.

 Необходимо е да се формира социалното мислене на ученика.  За да направите това, трябва да го питате през цялото време какво мисли, защо мисли така, какво според него мислят другите.

 В допълнение към ToM, трябва да преподавате ToM - Теория на собствения ми ум: какво мисля, какво искам, какво планирам, какво се очаква от мен.  Следователно детето трябва да формулира целите в IEP само.

 Трябва да играете различни социални ситуации и да ги запишете.  Обучете ToM, обобщение, приемане на отговорност, как другите хора разбират отговорността.

 Как да научим съпричастност?

 - Когато някой говори, трябва да реагирам, вербално или невербално.  И няма значение дали съм съгласен с този човек, съгласен или не.

 - Учителят трябва да принуди ученика да отговори на историята.

 - Реакциите трябва да бъдат спонтанни, подходящи по смисъл и разнообразни.

 - Винаги трябва да задавате въпроса: "Как иначе бих могъл да реагирам?", "Какво друго мога да направя?"

 - Дайте общи насоки за това кое е добро и кое е лошо, как може да се разреши конфликтът.

 - Ако детето не реагира самостоятелно, възрастните трябва да дадат пример и да демонстрират възможна реакция.

 - Можете да пъхнете снимка под носа на детето и да поискате отговор как се чувства.  Снимките могат да предизвикват както негативни емоции, така и с неприятен контекст (например ранено коте).

 - Можете да използвате модела: אפרת

 какъв е проблемът

 какво чувствам

 Какво мога да направя

 какви са преките и косвените резултати.

 Колкото повече идеи "какво мога да направя", описващи възможните последици, толкова по -ефективно е обучението.  Тъй като този процес включва размисъл и проверка: избрал ли съм правилното решение?

 * * *

 Практически съвети за родителите: ако видите, че училището се оттегля תל"א (трябва да е готово до ноември), напишете вашата версия. Ако учителите са подготвили IEP, уверете се, че детето е включено. Ученикът трябва да е наясно от това, което наистина се нуждае от помощ.

via Hanna Abramovich

Оригинал

Всеки Край е, едва НАЧАЛОТО ❗💞

 

Това е Палечка.

Някои от вас я познават.

Когато Габи я намери преди седмица изхвърлена под една кола пред входа, беше на около 20 дни, тежеше едва 💯-на грама и едва изпълваше една детска шепичка❗💞

Някой преди да я изхвърли и беше контузил едната лапичка 🐾 и и беше залепил очичките и нослето с лепило❗🤬

(Няма да изпадам в подробности, за грозната гавра, която си бяха правили с нея, а по наша информция и с нейни братчата и сестричета от същото котило, защото не е за хора със слаби нерви и ще изляза от рамките на "добрият тон" ❗😠🤬😠) 

Ветеринарят й отлепи очичките и нослето, би й инсулин, обезпаразити я и направи всичко необходимо тя да живе, но ни каза, че вероятно си даваме парите напразно❗🙄 

Все пак, Палечка се оказа Борец!

(Като всичките ни деца! 😊)

И още на сутринта, си беше излязла от кашончето, да приключенства из къщата!

Макар че й трябваха още няколко порции инсулин, обезпаразитяване, промивки на нослето и прекрасните любопитни сини очички от лепилото и други интервенции, се справи прекрасно ❗💖  Коремчето й е кръгличко, лапичките и нослето - най-нежното розово, а сините й любопитни очички - широко отворени, за света❗(Като на всяко невръстно дете❗💞) Макар, че по очичките и двете лапички 🐾 още има следи от изгорено, от лепилото❗💔

Искахме, да и намерим дом и добро семейство, но с Деян толкова се привързаха един към друг, че изглежда вече ги е намерила❗... 

Просто нашето, ще се увеличи с още един член❗💞

Принцеса Палечка, очевидно се чувства като у дома си❗С батко Деян, се търсят постоянно❗Още като чуе гласа му и тича при него❗... С батко Габи - се ревнуват❗...

А батко Мао, е все още малко обиден, че в едноличните му владения, не само има друга котка, но и се опитва, да се разпорежда❗😁

Сега Принцеса Палечка е почти 300гр, чувства се съвсем добре се държи като "господарка на къщата" ❗💞

И така. Всеки Край е, 

едва НАЧАЛОТО❗💖

Но приказката, едва сега започва❗😉

По-доброто, ПРЕДСТОИ❗😉

СКОРО❗❗❗💝🎁💝

Така че ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ❗😉💞

И се обичайте ❗💝

Представяне на Проект "Развитие на умения за комуникация и учене на деца и младежи с тежки физически увреждания чрез технологии за контрол с поглед"

Онлайн представянето на проекта "Развитие на умения за комуникация и учене на деца и младежи с тежки физически увреждания чрез технологии за контрол с поглед", на колегите от "АСИСТ - Помагащи технологии", на което ви поканих в началото на седмицата и се проведе във вторник от 16.30, в ZOOM, беше изключително интересно събитие❗

Както споделих и в поканата ми за него, става въпрос, за алтернативната система за комуникация, посредством контрол с поглед, която използваме с Деян❗💻👀

Системата разполага с доста добри образователни ресурси и инструменти и спомага не само, за повишаване на комуникативните способности и умения, като дава алтернатива за себеизразяване и комуникация на невербални деца и възрастни, но и спомага за повишаване на концентеацията, вниманието и логическото мислене, подобряване контрола на погледа, който е необходимо условие, за използването й, както и за общото развитие на интелекта на използващите я. 

Но системата НЕ е само това ❗ 

Чрез нея, посредством компютъра, може да се изгради, цялостна комплексна система, за по-добър контрол на близката обкръжаваща използващите я среда, за сърфиране в интернет и т. н. Така че е един наистина полезен ресурс❗

Самите ние, с Деян все още с интерес, се обучаваме взаимно, да я използваме и откриваме нови възможнлсти! 

Един от малкото проблеми с които се срещнахме е, проблемът с осъществяването на ефективна комуникация, в момент на афект, когато тя е изключитвлно важна! 

Но това е проблем, който съществува в различна степен дори, при непосредственото директно общуване, тъй като концентрацията, вниманието и мисленето са в различна степен нарушени от "бушуващите в момента емоции"!

(А в случая говорим, за опосредствена комуникация, за която точно концентрацията и вниманието, са основна предпоставка .) 

По време на представянето г-н Морис Гринберг ( Maurice Grinberg ) ни запозна с  проекта, неговите цели и получените резултати. 

                                   ❗💻👀

Г-жа Jeny Hristova представи ресурсите на самата Обучителната програма, включваща следните модули:

- езиково и концептуално развитие

- количествени представи и математически умения

- базова грамотност

- умения за комуникация

Определено препоръчвам ресурса, който към момента няма аналог, за заместваща комуникация в България❗

       💫💫💫

Методиката може да бъде полезна както на специалистите, които работят с деца и младежи с комплексни нужди в системата на приобщаващото образование и социалните услуги, така и на родители, за които оптималната комуникация с децата им е изключително важна! 

Проектът е осъществен от фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“ в периода март 2019 г. - август 2021 г. В резултат бе разработена методика и обучителна програма за развитие на комуникативните умения и обучение в базови категории, количествени умения и грамотност. Бяха проведени занимания с повече от 30 деца и младежи с комплексни увреждания в седем ЦНСТДМУ в страната, в градовете Бургас, Варна (с. Тополи), Плевен, Русе и София. Обучителните занимания са проведени чрез софтуери за допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) – Communicator 5 и Grid 3.

финансиран по ОП РЧР, процедура BG05M9OP001-2.009 „Открий ме“. 

Като деца, вярваме в чудеса и мечтаем за невъзможното!🧙‍♂️🧚‍♀️🧞🦸‍♂️👩‍🚀🌌🪐

 

Като деца, вярваме в чудеса и мечтаем за невъзможното!🧙‍♂️🧚‍♀️🧞🦸‍♂️👩‍🚀🌌🪐

Като младежи, кипим от енергия, емоции и амбиции, да променим света!...💚🌍

После ставаме родители и разбираме, че истинското вълшебство и щастие е, да успеем да променим Света, дори само на един или двама, защото ТЕ са Нашето Чудо! 💖

А понякога(но само, понякога) ,... това ни вдъхновява и ни дава сили, да го променим и за много други! 💞

Вълшебна седмица ви желая, приятели! 💖 🍀

ПСИХОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ

 Eichelberger, W. I. A. Stanislawska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnoctwo “Czarna Owca”, Warszawa. 

Войчех Ейхелбергер, Ирена Станиславска (2013) Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент. Разговори за психология на отношенията. Издателство „Czarna Owca”, Варшава.

„Не трябва, също така, никога да се забравя, че дори в безнадеждни, терминални ситуации има лекарство, което се приема през ухото. Това лекарство е НАДЕЖДАТА“ – казва проф. Йежи Вой-Войчеховски, председател на полския лекарски съюз.

Книгата на Ейхелбергер и Станиславска е посветена на отношенията лекар-пациент и пациент-лекар. Това са два паралелни, асиметрични, понякога диаметрално противоположни светове: светът на болния човек и светът на лекаря. И ако парафразирам проф. Цезар Шчилик, ръководител на клиниката по онкология към военно-медицинския институт, тези светове рядко се срещат в българската действителност, защото те не се разбират, между тях са нарушени комуникациите, които са заместени от парите. Пациентът се страхува от болестта и всичко свързано с нея. Страхува се от последиците от болестта – за него и за семейството му. А лекарят? Лекарят е потопен в хилядите термини, обозначаващи органи, симптоми, болести и състояния, в множество препоръки за диагностика и лечение, в ужасяващия свят на административните изисквания и бюрократичното насилие. И дори да е усвоил перфектно всичко това, когато се изправи пред болния – особено, когато все още няма практически опит, той разбира, че цялото му знание е непълно. Липсва „езика на комуникацията“, липсва му „знанието за другия свят, за света на болния и страдащ пациент“ (Цезар Шчилик, Предговор).

Паралелността на световете на лекаря и пациента брилянтно е описана в повестта на Лев Толстой „Смъртта на Иван Илич“: „беше важен само един въпрос: дали положението му е опасно или не? Но лекарят отбягваше тоя неуместен въпрос. От гледището на лекаря тоя въпрос бил празен и не подлежал на обсъждане; трябвало само да се преценят вероятностите – плаващ бъбрек, хроничен катар и болест на сляпото черво. Не ставаше въпрос за живота на Иван Илич, спорът беше между плаващия бъбрек и сляпото му черво”. Докато в един момент Иван Илич не разбира, че въпросът „не е в сляпото черво или в бъбрека, а в живота и… в смъртта” (Толстой, Л. Н. (1956) Смъртта на Иван Илич. В: Повести и разкази 1872-1886. Събрани съчинения, том 10. Издателство „Народна култура”, София. с. 339-375).

Ето защо проф. Шчилик препоръчва създаването както на наръчници за работа с пациента, така и наръчници за пациентите как да се подготвят за среща с лекаря. А такива наръчници няма.

Отношенията лекар-пациент като проблем не само, че не са дори маргинализирани, а са тотално изхвърлени от българското медицинско образование. В разговор с млад лекар, той сподели (цитирам по памет): „Нас никой не ни е учил в Университета как да се държим с пациентите, как да си сътрудничим с тях“. И как да ги учи някой, когато тези отношения са поставени изцяло на пазарна основа и те са престанали да бъдат отношения между лекар и пациент, а са се превърнали в отношения между едноличен търговец и клиент, който купува медицински услуги.

Отношенията лекар-пациент са твърде специфични, дори уникални, защото в тях се проявяват много същностни черти на двата свята, множество проекции, трансферират се очаквания, страхове, болки, чувства и др. И те трябва да се познават, за да може в релациите между двамата да се изяви емпатията, доверието, уважението, без които всяка терапия е обречена на неуспех.

 ***

Всеки човек е отделна и неповторима вселена и всеки има своя ад и рай. Но в книгата на Ейхелбергер и Станиславска може лесно да се открие универсално послание: най-важно за лекаря е да съхрани и да вгради в поведението си на лекар онази чувствителност, която е способна да лекува, да съхрани и развие уменията си да съчувства без да се подава на страданието на пациента, да съхрани стремежа си за създаване на позитивни отношения с пациента.

Лекарите, често притиснати от от множество фактори – поддържане и развитие на знанието си, специализации, обучения, проучвания, стремеж за напредък – тръгват по път, осеян с диагнози, страдание и болка, с които трябва да се борят. По този път и под тежестта на тази многостранна преса те забравят, че пациентът не е равнозначен на болестта, че той не е диагноза, а може и трябва да бъде партньор в лечението си. Книгата разглежда въпроси, за които често нито лекарите, нито техните пациенти са в състояние да говорят.

Книгата е написана като разговор между И. Станиславска и известния полски психолог и психотерапевт Войчех Ейлхелбергер. Той е завършил специалност психология в катедрата по психология във варшавския Университет. В работата си прилага концепцията за интегралната терапия, която свързва психиката на човека с неговите тяло, енергия и духовност. Специализирал е Гещалт терапия в Лос Анджелис (1976) и в Зен Център в Рочестър (1980). Той е един от „бащите“ на създадения през 2004 година във Варшава Институт по Психоимунология.

Препоръките на Ейлхелбергер по отношение на отношенията лекар-пациент, по единодушното мнение на много лекари, могат да се прилагат в хилядите лекарски кабинети и успешно да отговорят на сложните проблеми, които могат да възникнат в процеса на тези отношения.

Книгата „Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент“ повдига важни въпроси, свързани с болката и страданието, страхът на болния, особено по време на първата му визита, когато се страхува да чуе „присъдата“ на лекаря (диагнозата), срамът и др.

В отделните раздели се разглеждат поведението на младите лекари, както и това на т.нар. трудни пациенти, а също и начините за справяне с тях. Специално внимание е отделено на въпроса за спецификата на лечението в болница.

В други раздели се акцентира върху ползите от лечението, когато болният е придружаван от близък човек. Важен момент е въпросът за емпатията, както и за трудните въпроси като хроничното терминалното заболяване, и накрая се разглеждат такива екзистенциални въпроси като раждането и смъртта.

Ето един кратък фрагмент от началото на книгата, който е достъпен в Интернет:

„Ирена Станиславска: Посещението на лекарския кабинет винаги е свързано със страх. Особено тогава, когато – като пациенти – очакваме диагнозата.

Войчех Ейлхелбергер: Не винаги го осъзнаваме. Докато лекарят е длъжен да помни, че пациентът винаги идва със страх, че посещението при лекаря най-често не е приятно. Пациентът се страхува, защото не знае, какво му е и може да чуе страшна диагноза: диабет, СПИН, рак, птичи грип. Списъкът на такива диагнози-присъди е дълъг. За много хора срещата с лекар е по-трудна, отколкото срещата с прокурор. Още повече, че мнозинството хора отиват на лекар едва тогава, когато вече са сериозно болни. Малцина са тези, които си правят веднъж годишно профилактичен преглед. По-лесно ни е така да се грижим за колата си.

Не се преглеждаме от страх, защото докато не знаем, че ни има нещо, можем да се смятаме за здрави.

Така е. Много от нас предпочитаме да не знаем истината и свободно да изграждаме илюзията за своето добро здраве. Съзнателно отхвърляме симптомите, че нещо не е на ред и до последния момент игнорираме алармиращите сигнали на тялото.

Това е широко разпространено поведение, особено сред мъжете. И колкото по-голяма е небрежността, толкова по-голям е страхът от диагнозата…

Дават ли си лекарите сметка, че пациентите се страхуват от тях?

Мисля, че да, та нали и те самите понякога стават пациенти. Но вероятно не си дават сметка до край за дълбочината и силата на този страх. Това ги прави не много емпатични дори се изкушават да използват своето емоционално надмощие и власт над пациента по начин, който е унизителен за него“.

 ***

Това е третата книга написана от полски автори и посветена на сложната материя на отношенията лекар-пациент, която представям в блога си. От рекламите на книгата може да се разбере, че книгата се ползва, както от лекарите, медицинския персонал, студентите по медицина и близките научни дисциплини (макар, както не веднъж съм повтарял, медицината да не е наука), така и от пациентите.

Когато обаче „Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем. Това е може би кардиналния проблем в здравеопазването в световен мащаб“ (доц. Марин Генчев, невврохирург), тогава не могат да се очакват адекватни отношения лекар-пациент, не могат да се очакват добри резултати от лечението. Или както казва доц. д-р Здравка Тонева – водещ специалист в областта на социология на медицината и здравеопазването: „Когато между лекарят и пациентът застанат парите, забравете за здравеопазване“.

Ще завърша с нещо, което според мен е изключително важно. Авторите на представяната тук книга се позовават на книгата на Далайлама „Силата на съчувствието“: „Независимо от квалификацията на лекаря, ако дори само ни съчувства, полага голяма грижа и се усмихва, ние се чувстваме сигурни. Ако все пак не е учтив и внимателен, дори да е авторитет в своята област, ние сме обезпокоени. Такава е човешката природа“. Точно това е основната тема в дебатите в социалните мрежи, когато става дума за ревматология и ревматолози.

Американският хирург Бърни Сийгл, преди да произнесе реч пред абсолвентите на медицинския Университет, попитал двама тежко болни, какво да каже на младите лекари. Единият казал: „Моля кажете им да ми позволят да говоря първи“. А вторият: „Кажете им да чукат на врата, да казват добър ден и довиждане, и да ме гледат в очите, когато говорят с мен“ (Rawska 2014).

 Източници:

Eichelberger, W., I. A. Stanisławska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnictwo „Czarna Owca”, Warszawa

Rawska, K. (2014) Co powinien wiedzieć kaźdy lekarz – o psychologii relacji lekarz-pacjent. http://inspeerio.pl/co-powinien-wiedziec-kazdy-lekarz-o-psychologii-relacji-lekarz-pacjent.html

http://www.empik.com/byc-lekarzem-byc-pacjentem-rozmowy-o-psychologii-relacji-eichelberger-wojciech-stanislawska-irena,p1068963726,ksiazka-p

http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/nechoveshko-otnoshenie-kam-pacientite-e-edna-ot-prichinite-preuspjal-nevrohirurg-da-napusne-zsv-anna.html

доц. д-р Божидар Ивков

Оригинал

Мозъкът съзрява по-бързо заради стрес в детството

 Стресът в ранна детска възраст води до по-бързо съзряване на определени мозъчни региони по време на юношеството. За разлика от това, стресът преживян по-късно в живота води до по-бавно съзряване. Това е резултатът от дългосрочно проучване, проведено от изследователи от университета Радбуд, в което 37 субекти са били наблюдавани в продължение на почти 20 години. 

През 1998г. групата, която тогава е включвала 129 едногодишни деца и техните родители, беше тествана за първи път. През последните 20 години изследователите изучават взаимодействията с родители, приятели и съученици. Децата също са били подложени на ЯМР сканиране. Това богатство на данни е позволило на Карин Рулофс, професор по експериментална психопатология, нейната докторантка Анна Тиборовска и други колеги от университета в Радбуд, да проучат как стресът в различни етапи от живота влияе на юношеския мозък на тези деца. По-конкретно, те разглеждат ефектите върху мозъчното съзряване. По време на юношеството, нашият мозък изпитва естествени процеси, при които предварително направените връзки между мозъчните клетки се усъвършенстват, което позволява създаването на по-полезни и ефективни мрежи. Изследователите са изследвали два вида стресови фактори – отрицателни житейски събития и отрицателни влияния от социалната среда – в два етапа на живота на своите субекти: ранно детство (0-5 години) и юношество (14-17 години). Те свързват тези нива на стрес с узряването на префронталната кора, амигдалата и хипокампуса. Тези мозъчни региони играят важна роля при функционирането в социални и емоционални ситуации и е известно, че са чувствителни към стрес.

Стресът, поради негативни преживявания през детството като болест или развод, изглежда, е свързан с по-бързото съзряване на префронталната кора и амигдалата в юношеството. Стресът обаче, като резултат от негативна социална среда през юношеството като ниски оценки в училище, е свързан с по-бавното съзряване на мозъчната област хипокампус и префронталната кора.

„За съжаление, в това проучване не можем да кажем със сигурност, че стресът причинява тези ефекти. Въз основа на проучванията върху животни обаче можем да предположим, че тези механизми наистина са причинно- следствени." 
Анна Тиборовска.

Липса на пластичност

„Фактът, че ранният детски стрес ускорява процеса на съзряване през юношеството, е в съответствие с теориите за еволюционната биология“, казва Тиборовска. „От еволюционна гледна точка е полезно да узреете по-бързо, ако сте в стресова среда. Това обаче също така пречи на мозъка да се адаптира към текущата среда по гъвкав начин. С други думи, мозъкът става „зрял“ твърде рано.“ Изследователите обаче с изненада устновили, че социалният стрес по-късно в живота изглежда води до по-бавно съзряване в юношеството.

Тиборовска: „Това, което прави този извод интересен, е, че по-силният ефект от стреса върху мозъка също увеличава риска от развитие на асоциалните черти на личността.“

В момента Тиборовска провежда единадесетия кръг от измерванията, като обектите вече са на двадесет години.

„Сега, след като знаем, че стресът влияе на съзряването на мозъчните региони, които също играят роля в контрола на емоциите, можем да проучим как това развитие продължава и по-късно в живота.”

Автор: Доц. Д-р Стоян Везенков

Център за приложни невринауки"Везенков"

Оригинал

ВСЯКО ДЕТЕ има право, да МЕЧТАЕ!

   ВСЯКО ДЕТЕ има право, да МЕЧТАЕ!

ВСЯКО ДЕТЕ, има право, да се опитва, да се присяга ктм мечтите си!

И ВСЯКО ДЕТЕ, има право, на без резервната ви подкрепа, в тези свои опити❗

Особено ВАШЕТО❗💞

🕊️ И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, колко другите смятат, че тези мечти са невъзможни!

🕊️ И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, колко това се "вписва" в нечии представи, за "нормално", "реално" и "постижимо"!

🕊️ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, колко "добре" и "правилно" го прави, според някой!

🕊️ Дори да изглежда "лудост"!... Дори, да изглежда "смешно", в нечии очи, които са просто още един, пет,... десетина чифта от стотиците, които са ви гледали и ще продължават, да ви гледат СТРАННО!...

Широко отвирени,... неразбиращи,... чужди очи... Които НЕ СА част от живота ви!...

И още по-малко, част от неговия❗...

ИСТИНСКИ ВАЖНАТА Е, онази ИСКРА НА ЖЕЛАНИЕТО, ДА ОПИТА❗

ДА Е, КАТО ДРУГИТЕ, НО ПО СВОЯ СОБСТВЕН НАЧИН❗...

И дори, когато то е по-"различно", дори и двамата, да сте напълно наясно, че неговият начин, ще се различава от общоприетия, когато видите тази искра на желанието, да проблясне в очите му, БЪДЕТЕ, ТАМ! И нека отговорът ви бъде "Защо, НЕ ⁉️ ...

Не пречупвайте крилете на Мечтата и не помрачавайте лъчите на тази искра❗...

Защото в момента който опита, да полети на нейните криле, тази искра може да генерира огромно количество позитивна енергия и вяра, за хиляди други опити, за други далеч повече или по-малко тривиални неща❗

Защото дори един неуспех, АКО СИ ОПИТАЛ,

няма нищо общо с гарантираният неуспех, ако НЕ си!

За това, по-добре БЪДЕТЕ ТАМ❗

Когато има нещо НОВО,... нещо РАЗЛИЧНО,... нещо, което прави другите деца щастливи или знаете, че щв направи Вашето... БЪДЕТЕ ТАМ❗

И ГО НАПРАВЕТЕ,  З А Е Д Н О! 💖

И бъдете сигурни, че то ще го оцени и ще го запомни❗

Да знам, че има хиляди доводи "Да, но...❗

 и" Ами, ако! ... И със сигурност, много от тях, ще са логични!... Дори, ПРЕКАЛЕНО ЛОГИЧНИ!... Но не те, са важните в случая!

Не подценявайте децата си❗

Те не са глупави... Но се ръководят повече от "логиката на Сърцето", отколкото от тази, на Разума! И Е ВАЖНО, ДА БЪДАТ ПОДКРЕПЕНИ (особено от Вас) в опитите си, да правят нещата, които ги правят щастливи! Дори, или най-вече, когато изглеждат невъзможни❗

Аз вярвам, във вас и в децата ви, както вярвам във своето❗

И съм убеден, че вие, също вярвате❗

За това, просто БЪДЕТЕ ТАМ,

ДО ТЯХ❗💞