вторник, 15 март 2022 г.

И дано продължава все така, през годините ❗💞




Порицаван от някой, от други обичан.

Не искам на никого аз, да приличам.

Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.

Нерядко предаван, или "свой, между чужди".


Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.

Живота на друг да живея, не искам!

Опитвам, да грея! Не, да отразявам!

Понякога крея. Но падна ли, ставам!


И пак продължавам, през калта на зависници.

Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!

Веднъж с влага в очите...

Друг път разкъсван в дилеми...

Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.


50 ме пресреща и подава ми сметката.

Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!

Не мразя. До колкото мога, прощавам. 

За помощ ръка, на който мога подавам.


От завист далеч, от сплетните и злобата.

С усмивка, за меч не досегнат от снобите. 

Аз уверено крача в свойта посока.

Не свеждам глава. Държа я високо.


През възходи, падения и самозаблуди,

с някои свои прозрения, но все още очуден.

Аз обичам живота си и го живея

с любимите хора, тъй както умея.


И дано продължава все така, през годините!

Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!


Ивайло Апостолов 

15. 03. 2022 

четвъртък, 10 март 2022 г.

Стимулиране и развитие на говора и езика

 Стимулирането на говорното развитие се получава, когато активно се говори и чете на детето. Играят се съвместни игри, в които то се научава, че има правила, следва инструкции, постига резултати. Не винаги е важна победата в играта. Важно е да има партньорство, което носи емоционална удовлетвореност и силно впечатление от страна на детето. 

Съвремието е много трудно за родителите, тъй като работният ден е дълъг, задачите са много, а времето за семейството и децата е малко. Важно е и малкото време, прекарано заедно да бъде ползотворно. Изключете телевизора, оставете смартфона и общувайте с детето си, отделете едни 5 минути само за вас и детето.


Основен текст

събота, 5 март 2022 г.



Както казва една приятелка "Ако си странна птица, всички ще те питат, защо си странна и никой няма да се интересува, защо си ПТИЦА"!... 
✨Истината пичове е,
че изобщо няма защо да ви пука, за мнението на разни тъпи кокошки, патки, пуйки и самоповярвали си пуяци и пауни, повечето от които дори не могат да летят добре!
Разперете криле и летете!
Само любовта, която дава свобода и криле на духа, е важна! 💖
Всичко друго е пепел!
Особено мнението на патици, които не са част от живота ви!
Винаги възкръсвайте от тази пепел! 💖 ✨

Добро утро!
И безметежна неделя, ви желая! 🤍🍀

Още няколко думи, за "мита за героя" и "заучената безпомощност" на"жертвата"❗

 

Неотдавна Facebook ми припомни един пост от преди 10на години, който ме накара, да се замисля отново върху темата, за "мита за героя" и "заучената безпомощност", не рядко, добре осъзната и превърната в успешен механизъм, за манипулация ❗

Тъй като мисля, че това е нещо важно, бих иска, да дам и на вас още малко "храна, за размисъл" :


Имам един любим цитат на Джони Деп по въпроса, за "Героите" и "жертвите" : " Човек плаче не защото е слаб , а понеже е бил силен твърде дълго време ."


Но хората обикновено приемат нещата праволинейно и действат първосигнално.

Приемат за "даденист" нечия сила и готовност, да се бори (за идеалите си и за другите) и да помага. И оставят "Героите", да се оправят сами (и дори да виждат, че имат нужда от помощ, най-много да ги потупат по рамото и да им кажат " Стегни се! Ще се справиш! ") и помагат на "жертвите", които най-силно викат, за помощ!

Без да си създават неудобството, да се замислят, че И "героите", са хора и нищо човешко не им е чуждо!  Имат нерви, чувства, праг на търпимост, предел на физическа издържливост!...

Просто са малко по-склонни, да споделят Човечността, която е "задрямала" във всеки от нас!...

Те имат малко повече кураж, да бъдат себе си, да отстояват мнението и идеалите си, и да постъпват правилно!... 

А "жертвите" всъщност, нерядко се оказват маски, зад които се крият най-лукавите хищници!


Но хората не обичат, да мислят! Защото мисленето, изисква усилие и ни вади от "зоната ни на комфорт"!

Мисленето е смущаващо, защото ни кара да се съмняваме, а съмнението, руши илюзорните рамки на образа на светът такъв, какъвто сме си го създали и води, до още мислене!

А колко по-лесно би било всичко, ако просто постъпвахме така, както бихме искали, да постъпят с нас! 💞


За всички ни, моментът е труден❗

За това, не се фокусирайте върху лошото❗

Не се капсулирайте❗

И най-вече, не се ограничавайте просто с публикуването на постове на стените си❗


Обадете се на хората, които обичате - на родителите си,... на близките си,... на приятели, които не сте чували отдавна❗💞...

Идете❗... Попитайте ги, как са❗💗... Имат ли нужда от нещо⁉️...  Отделете им време❗(Особено, ако живеят сами). Та дори и само, за да помълчите❗


Да, определено всички имаме нужда от ПОЗИТИВНИ ПОСЛАНИЯ❗Но още по-безкрайно нужно е БЛИЗКОТО ЕСТЕСТВЕНО ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ и РЕАЛНА ГОТОВНОСТ, ЗА ПОМОЩ❗💞

Защото онова, от което се нуждае най-много човек в труден момент е, ДА ЧУВСТВА, ЧЕ НЕ Е САМ❗💞

А най-добре чувства това, когато НАИСТИНА, НЕ Е❗💞

Благодаря ❗ 🍀💙🍀


Здрави и честити, да сме всички! 🌺

 💞🌺💞🌺💞

За всичките ми приятели, независимо колко са ми близки, защото вярвам, че е ВАЖНО❗

Всеки минава през трудни моменти в дадена част от живота си. Животът не е лесен. Затова ще ви дам малко храна за размисъл: знаете ли, че най-силните хора всъщност обикновено са най-чувствителни? А знаете ли, че тези, които показват най-много грижа към околните най-често стават жертва на несправедливо отношение? А че тези, които обикновено полагат грижи за останалите през цялото време, всъщност имат най-голяма нужда от това някой да се погрижи за тях? Може би не знаете, но трите най-трудни за изричане фрази са "Обичам те.", "Съжалявам." и "Помогни ми.".


Понякога е нужно, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да погледнеш зад усмивката на някого, който само изглежда щастлив, за да видиш болката, която може би изпитва.


До всичките ми приятели, които минават през труден етап в момента или имат близки, които минават през такъв: нека да започнем инициатива за добри намерения❗💝 Имаме нужда от такива. (Ако не видя името ти - ще разбера❗💞) 


Ще си позволя да ви помоля да копирате и публикувате от свое име този статус за поне час, за да подкрепим тези, които имат проблеми в семейството си, със здравето или работата си или изобщо каквито и да е трудности, за да им покажем, че някой го е грижа.

Както казва Ейдриън Рич:

" Трябва да има хора , между които можем да седнем и да плачем и пак да бъдем воини ."

Нека бъдем ТЕЗИ ХОРА❗💞

Нека го направим за всички, защото никой не е имунизиран срещу тези чувства❗💗

Нито е застрахован, срещу превратностите на живота❗💞 Надявам се да видя това по стените на всички ви за морална подкрепа❗💞 Знам, че някои от вас ще го направят❗ Аз го направих за човек, на когото много държа

и ти можеш също❗💝


За всички ни, моментът е труден❗

За това, не се фокусирайте върху лошото❗ Не се капсулирайте❗

Обадете се на хората, които обичате - на родителите си,... на близките си,... на приятели, които не сте чували отдавна❗💞... Защото онова, от което се нуждае най-много човек в труден момент е, ДА ЧУВСТВА, ЧЕ НЕ Е САМ❗💞

Благодаря ❗ 🍀💙🍀

понеделник, 21 февруари 2022 г.

БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ, ЧЕ СЪМ❗...💙🙏💙



Благодаря ти Боже, че съм жив❗

Че сам градя съдбата си човешка❗

Че мога, да съм като себе си щастлив, 

да правя свои избори и грешки❗


Благодаря ти, че си ме благословил,

с обичащи ме хора и подкрепа❗

Че над съдбата ми си се смилил

и сам проправям собствена пътека❗


Че мога рано сутрин призори,

да видя как Живота се пробужда,

щом първи Слънчев лъч го озари❗... 

Че никога не съм бил "свой, сред чужди❗...


Че чувам морски бриз... и птичи хор❗...

С нозе росата че усещам, на разсъмване...

Че срещам и Човеци между хората❗

Че ми припомняш, че Доброто, ще пребъде,

преди да се отчаям от умората❗


Че дробовете мога да изпълня

с озона на планински върхове

и миналото българско величие,

в кръвта ми да пулсира и зове... 

духът ми, да пробожда, като мълния

в мигът преди, да се почувствам ничий❗


Благодаря ти, че обичам аз Живота си

с пестниците му груби, но и нежни❗

За незабравимите ми спомени и... фотоси... 

И в бурята, за светлата Надежда❗


Благодаря, че мога да обичам

човекът, с който Днес, да споделя и Утре, да чертая❗

И който след безспирното и нечовешко тичане

сърцето ми, без шум да приласкае❗


И за онези мигове, без дъх

и за онези мигове, без думи...

Благодаря❗ И за адреналина в мойта кръв... 

За шепота й, по най-нежните ми струни...


За дребничките ВАЖНИТЕ неща,

Прегръдката с кафето, на разсъмване,...

За детската целувка вечерта,

след ежедневното поредно "бръмване"❗


Благодаря ти, Господи, че СЪМ❗

Че хората обичат ме, такъв❗

Благодаря ти, че летя на сън❗

И ще се боря, до последна капка кръв❗


Ивайло Апостолов

22.02.2022



неделя, 20 февруари 2022 г.

Отново за "етикетите🔖 " и хората❗...

 



    Веднъж ученик от класа "Х" залепил на шега лист хартия на гърба на друго дете от класа. На листа пишело: "Аз съм глупав". 

Децата започнали да се смеят зад гърба на момчето и не се намерил нито един, който да му каже, за подигравката❗

Същият следобед в часа по математика обаче, техният учител написал задача на дъската и естествено, както в повечето класове, в час по математика, повечето ученици, се снишили, да не би да бъдат избрани за решаването на задачата❗ Единствено момчето с бележка на гърба се престрашило да стане и да я реши. 

  Учителят приканил класа да му ръкопляска и махнал листа от гърба му.

След това казал на детето:"Изглежда, че не знаеш за хартията, която някой е поставил на гърба ти."

Момчето малко се сконфузило, а учителят погледнал останалата част от класа и казал: "Не ти, а този който е поставил бележката📝 и всички онези, които са го премълчали безучастно, трябва, да се срамуват❗

Но преди да ви накажа, ще ви кажа три неща, казал той на класа :


      Първо - през целия ви живот хората винаги ще ви слагат етикети. Но вие, НЕ сте етикетите, които ви лепят. Те се просто чуждо мнение на човек, който обикновено НЕ ви познава или търси лесен начин, да изпъкне. 

 Ако съученикът ви знаеше за листа хартия на гърба си, вероятно нямаше да се изправи и да реши задачата, дори и да може. 


   Второ - етикетите които лепим на другите, говорят много повече за нас самите.


Те са свързани със собствените ни страхове и нещата, които се боим, другите да не научат за нас. 


   Трето - ясно е, че той няма приятел сред вас.


   Не е важно колко приятели имаш, а колко от тях ти пазят гърба. 

Ако нямаш приятели, на които да можеш да разчиташ, когато си с обърнат гръб,... приятели, които бдят над теб, да те защитават и които искрено да се грижат за теб... Тогава, по- добре е да си сам"...

Защото враговете ви, рядко изневеряват на себе си и могат да ви разгневят, но не и да ви наранят истински. 

Да ви предадат и да ви наранят могат само хора, които сте допуснали достатъчно близко до себе си и на които сте се доверили❗

Историята не помни, какво било наказанието. 

Но повече никой не се засмял. И дори мисля, че не било нужно друго наказание❗

Повече никога, никой от този клас не посмял, да се подиграва на друго дете от класа❗ Особено пък, зад гърба му❗



По идея от Интернет 

сряда, 9 февруари 2022 г.

СЪКРОВЕНО❗💝



Да бях поет❗Да можех, да опиша

закътаните тайни на сърцето

и малко по-свободно, да задишам

от всички многоточия,... тирета...


От всички въпросителни,...

                   кавичките

                     и удивителните

                        (с пегел, между сричките) ❗..


Да го излея в приказна балада

и на любимите ми хора, в серенада❗

Да ги притисна силно до сърцето,

за всичкото недадено, но взето


от толковва познатия адрес❗

Да спра, да чакам утре-то, а ДНЕС

преди да стане късно, твърде късно,

да се подстрижа и да се избръсна❗


Да си износя най-"изтоканите" дрешки,

без страх от недоразумения и грешки ❗

Че тъй живота ни изтича в стремглаво                                                                          бягане.

И щастието си "за утре", все отлагаме ❗


Все има нещо друго "адски важно" ❗

А времето коварно и продажно

ни стяга в свойта примка, като роби.


Едно тиренце върху камъка надгробен,

добавено небрежно между датите. 

(Залог безмислен за"Престиж", пред                                                                   непознатите.)


Забравили за преходност и тленност

изтичат миг, след миг любов и                                                                               споделеност

като зрънца от пясък между пръстите...

(А вие, сивотата със дъга, кога изпъстрихте!? )


В мигът-живот между последния стон и първото изплакване,

не дръжте щастието "на изчакване" ❗

И чувствата към най-любимия,

не заслужават, да остават никога "под 

                                                             линия" ❗


Ивайло Апостолов 

10.02.2022

ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...