Порицаван от някой, от други обичан.
Не искам на никого аз, да приличам.
Нерядко раняван, но и подкрепян в нужда.
Нерядко предаван, или "свой, между чужди".
Понякога сприхав! Друг път зъбите стискам.
Живота на друг да живея, не искам!
Опитвам, да грея! Не, да отразявам!
Понякога крея. Но падна ли, ставам!
И пак продължавам, през калта на зависници.
Сам пиша живота си. Не ме трогват "подлистници"!
Веднъж с влага в очите...
Друг път разкъсван в дилеми...
Но по чист от сълзите, надпреварвам се с времето.
50 ме пресреща и подава ми сметката.
Пардон! Мерси мадмозел! Не понасям решетките!
Не мразя. До колкото мога, прощавам.
За помощ ръка, на който мога подавам.
От завист далеч, от сплетните и злобата.
С усмивка, за меч не досегнат от снобите.
Аз уверено крача в свойта посока.
Не свеждам глава. Държа я високо.
През възходи, падения и самозаблуди,
с някои свои прозрения, но все още очуден.
Аз обичам живота си и го живея
с любимите хора, тъй както умея.
И дано продължава все така, през годините!
Все ръка, във ръка!... И на пук, на га**ните!
Ивайло Апостолов
15. 03. 2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар