БЛАГОДАРЯ ТИ ГОСПОДИ, ЧЕ СЪМ❗...💙🙏💙

Благодаря ти Боже, че съм жив❗

Че сам градя съдбата си човешка❗

Че мога, да съм като себе си щастлив, 

да правя свои избори и грешки❗

Благодаря ти, че си ме благословил,

с обичащи ме хора и подкрепа❗

Че над съдбата ми си се смилил

и сам проправям собствена пътека❗

Че мога рано сутрин призори,

да видя как Живота се пробужда,

щом първи Слънчев лъч го озари❗... 

Че никога не съм бил "свой, сред чужди❗...

Че чувам морски бриз... и птичи хор❗...

С нозе росата че усещам, на разсъмване...

Че срещам и Човеци между хората❗

Че ми припомняш, че Доброто, ще пребъде,

преди да се отчаям от умората❗

Че дробовете мога да изпълня

с озона на планински върхове

и миналото българско величие,

в кръвта ми да пулсира и зове... 

духът ми, да пробожда, като мълния

в мигът преди, да се почувствам ничий❗

Благодаря ти, че обичам аз Живота си

с пестниците му груби, но и нежни❗

За незабравимите ми спомени и... фотоси... 

И в бурята, за светлата Надежда❗

Благодаря, че мога да обичам

човекът, с който Днес, да споделя и Утре, да чертая❗

И който след безспирното и нечовешко тичане

сърцето ми, без шум да приласкае❗

И за онези мигове, без дъх

и за онези мигове, без думи...

Благодаря❗ И за адреналина в мойта кръв... 

За шепота й, по най-нежните ми струни...

За дребничките ВАЖНИТЕ неща,

Прегръдката с кафето, на разсъмване,...

За детската целувка вечерта,

след ежедневното поредно "бръмване"❗

Благодаря ти, Господи, че СЪМ❗

Че хората обичат ме, такъв❗

Благодаря ти, че летя на сън❗

И ще се боря, до последна капка кръв❗

Ивайло Апостолов

22.02.2022