Домът🏡 е там, където се чувстваме, обичани, ценни, истински приети и подкрепени

 - Толкова е странно. - каза Алиса.

Всичко наоколо е толкова чудновато и различно, а го чувствам толкова близко и познато! Чувствам се, като.... като вкъщи! 🏡💖

- Чувството за ДОМ🏡 и СЕМЕЙСТВО👪 е част от нас самите! То не зависи от мястото. Нито от времето. Често, не зависи дори от роднинските ни връзки.- усмихна се загадъчно Лудият Шапкар. Зависи единствено от сърдечните връзки, които сме изградили с хората и това, доколко ги чувстваме БЛИЗКИ! 💖

- Домът🏡 е там, където се чувстваме, обичани, ценни, истински приети и подкрепени! Там, където има хора, които виждат и чувстват нещата, подобно на нас! Защото ТЕ, ни разбират истински!💖

За това ДОМЪТ🏡  може да бъде навсякъде, където имаме такива хора около себе си! И дори да е на най-невероятното и чудновато място, имаме усещането, че вече сме били тук! 💖

Чувстваме се умиротворени и спокойни. И искаме, да се завръщаме отново и отново! 💖

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

10 януари 2021

За да си Жив трябва,да си малко луд...

 -Какво значи, да си жив? - попита Алиса.

-За да си Жив трябва,да си малко луд.-каза Лудият Шапкар.

-Само лудите и децата вярват в чудеса и не се страхуват,да прекрачват границите... Останалото е,просто съществуване в рамките на зоната на комфорт🖼️ или оковите⛓️ на Страха.

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

19 декември 2020

ПРЕДСТОИ ТИ НЕЩО ПО-ДОБРО И ПО-КРАСИВО❗💙

Алиса изглеждаше съкрушена! 

- Но защо хората са толкова лоши!?, едва дочуто промълви тя и една сълза се търкулна по извивката на бузата й, проблясна на слънцето като падаща звезда, пречупила само за миг пътя на един палав слънчев лъч и се стопи в сухата пръст под момичето! Сякаш, за да й напомни, колко мимолетен е човешкият живот и че след нас свършвайки в пръстта, остава само бегъл спомен. И Алиса си помисли, колко е безмислен всеки пропилян в самосъжаление и страдание по неподвластните нам неща миг от него!

 - Мило дете, каза й успокоително Лудият Шапкар, като изтри нежно с длан следвашата сълза, поела пътя на първата. Разбирам колко си разстроена и колко болезнено и безизходно ти изглежда всичко точно сега! Но колкото и да не ти се вярва, често хората не те нараняват, защото са толкова лоши по природа!

   Хората сме несъваршени вътрешно и външно! Не притежаваме някакви специални способности или средства за защита освен нашият разум, който често лесно може да ни подведе! Твърде лесно можем, да се почувстваме застрашени, несигурни и уязвими, и да мобилизираме страхът си в агресия, за да се защитим от често илюзорния външен "враг", върху който като в криво огледало отразяване собствените си страхове, комплекси и недостатъци! Дори и само да бъдат подложени на съмнение нашите представи за света и крехките рамки, които сме изградили вътре в себе си за този свят и житейските ни принципи, за да получим една чисто ирационална несигурност!... 

Един обикновен сблъсък с нещо непознато и необяснимо, задейства веднага нашите защитни механизми!... 

Защото Човекът винаги се страхува от това, което не познава и "О, вижте чудо-то!", много бързо се превръща в "О, ЧУДОВИЩЕ! ". А разумът, който се страхува, е замъглен и ако не избяга, по-скоро ще нападне, за да унищожи или ще потърси друга "изкупителна жертва", в замяна на своето "спасение"❗

Всеки от нас носи "кръста" на своите недостатъци и историята, която стои зад тях! И те често определят начина по който преживяваме и по който реагираме в дадена ситуация!

   Освен това, "подвижните пясъци" на рутината и дребните ежедневни проблеми, които жилват сърцето ни безпощадно с малкото си остро жило всеки път, както и белезите от раните които сме понесли, всички те постепено поглъщат и погребват Човечността ни все по-дълбоко! 

   А когато се сблъскаме по пътя си с някое препядствие, буренът на страха избуява твърде бързо поглъщайки и задушавайки моралът ни. Друг път, малкото червейче на личните интереси, прояжда основите на нашата съвест и тя се плъзва към бездната, повличайки след себе си надеждите ни, да сбъднем мечтите си или бляновете, да постигнем по-добро бъдеще за хората, които обичаме. И тогава неусетно започваме, да оправдаваме "неизбежни косвени жертви"! 

Всичко това обаче, не трябва да те отчайва, продължи Лудия Шапкар, хващайки нежно ръката на Алиса между своите! - Ако си останала вярна на себе си и не спираш, да се опитваш да постъпваш правилно, със сигурност си срещнала по пътя си хора, които са те приели такава, с всичките ти недостатъци и ще ти подадат ръка при нужда! 

И ако успееш да победиш болката и  гнева, и да се издигнеш над разочарованието и обидата, ще се изправиш още по-силна, по-мъдра и по-красива! Защото всяко изпитание, което забива в сърцето ни страдание, е като прашинката пясък, попаднала във вътрешността на бисерната мида! 

То образува около себе си красив защитен слой от прекрасни качества, приличен на най-прелестния бисер, роден от преживяното, примесено с още повече вяра в Доброто и Любов към себе си и към хората! 

За това, не плачи❗🧣

Предстои ти нещо по-добро и красиво ❗💞🎩

Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤 

🎩 Шапките, както и очилата срещу слънце, често предпазват не само от светлината идваща отвън, но и от мрака и хладната пустота, идващи отвътре❗...

 

Собствено, една шапка🎩 е прекрасна хрумка. - каза Лудият Шапкар и намигна закачливо.

Тя е един прекрасен аксесоар, който не просто придава естетика, изтънченост и елегантност, приковавайки вниманието към външно 👀чевидното❗

Тя може да прикрие еднакво успешно невчесани, палави и немирни къдрици и рошави неконвенционални мисли❗... 

Открито лицемерие или прикрита неискреност и недобронамереност... 

Стеснителност или кокетност...

Но най-добре, може да прикрие една прилежно пригладена липса на критична собствена преценка или обсолютно залиняла сива вътрешна пустота❗🕸️🕷️🧠🕸️

🎩 Шапките, както и очилата срещу слънце, често предпазват не само от светлината идваща отвън, но и от мрака и хладната пустота, идващи отвътре❗...

За това, е особено полезно човек, да се вгледа добре в погледа прикрит под периферията на една шапка❗🎩

Из🎩"Рошавите мисли на 

Лудия Шапкар"🧤

Можеш, да сложиш в краката на човека Целият Свят, но не можеш, да го накараш, да го оцени и да му подариш Щастие

“Не можеш наготово да получиш опит.

Дори да ти го пъхнат в шепата,

ще го обръщаш отсам-оттам,

без да разбереш за какво служи,

и ще го разсипеш през пръстите си.

Опитът е непредаваем.”

Блага Димитрова “Лавина”

 

  Можеш, да подариш любов, 

но не може, да накараш човек, да обича и да се почувства обичан❗

Можеш, да подариш грижа,

но не можеш, да накараш човек, да се почувства обгрижен и удовлетворен❗

Можеш, да подариш закрила и сигурност, но не можеш, да избавиш човек от собствените му страхове❗

Можеш, да подариш на човека шанс и възможност. Можеш дори, да му покажеш и да го научиш, да прави избори!... Но, дори да вземеш решението вместо него, той отново, ще се върне там, където е, ако няма куража, да поеме отговорност, за последствията от своите действия❗... 

Можеш, да подариш подкрепа и дори можеш, да измъкнеш човека от пропастта и безизходицата, в която е попаднал. Но ако той не иска да положи усилие, да се задържи на повърхността, отново ще пропадне в бездната❗

Можеш, да подариш на човек време и внимание, но не можеш да го накараш, да се почувства Значим, ако дълбоко в себе си, се чувства нищожен❗

Не можеш, да направиш ръкостискане, нито ръкопляскане, с една ръка, докато другият отсреща дърпа своята❗

И дори да разкъсаш сърцето си и да обгърнеш другия с Океан от Любов,          тя пак няма да достигне до неговото сърце и той ще умре от жажда, ако вратата е подлостена отвътре❗

Можеш, да сложиш в краката на човека Целият Свят, но не можеш, да го накараш, да го оцени и да му подариш Щастие,    ако самият той смята, че не го заслужава❗

Всичко можеш, да подариш на човек от сърцето си, но няма как да го накараш.  да го приеме, докато не е готов, да измине своята част от пътя си към теб и пътя си напред❗

Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

                            🎩  🧣  🧤

🕰️ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕТО НА МНОГОТО ВЕЩИ И МАЛКОТО ЦЕННОСТИ ❗... ⌛

🕰️

   ⏳Живеем във времето на многото вещи... 

и малкото ценности❗⌛

- Във времето, на огромните Егота... и дребните души...

Време, в което придобиването и трупането е по-важно от споделянето; Интересите, са по-важни от хората, а Личността, по-важна от Общността... 

   Живеем във времето когато, да си счупиш маникюр е драма, но да прегазиш нечие достойнство, е неосъзнат автоматизъм...

Да си счупиш телефона е трагедия, но когато унищожиш човек или семейство, дори не забелязваш ...

   Живеем във времето на големите претенции, но на малката готовност, за лични жертви и компромиси...

на големите амбиции, но на малкото Човещина...

на неутолимата жажда, за внимание и бедните емоции... 

   Живеем във времето на Необуздания стемеж към Успех и малкото Морал, в което важна е "крайната цел", а средствата са без значение...

- Времето когато измерваме Знанията в цифри, а пренебрегване вложените усилия, потенциал и качества..

- Времето, когато измерваме Личната си Значимост в лайкове, а не в усещането си за лична удовлетвореност и щастие...  Време, в което вярваме, че Щастието е в Успеха, а Успеха е обикновена популярност и пари. Не осъзнавайки, че всъщност Споделеното Щастие е най-големия Успех... 

 - Време, когато измерваме приятелите си в количество, а когато изпаднем в истинско затруднение, се оплакваме, че не са останали качествени такива...

   Живеем във време в което снимките, са по-важни от съпреживените истински спомени и "опаковката" е по-важна от чувствата и съдържанието... статусите, са по-важни знанията,... а красивите клишета и цитати, са по-важни от собствените разсъждения и критична мисъл...

   Живеем във времето на невъздржаните деца и младежи, и покорните и апатични възрастни... Време на афишираните права и премълчаната лична отговорност от последствията... На гръмкото деклариране на лични права и тоталното погазване, на чуждите такива... 

   Живеем във времето на Големите Надежди и нищожната лична инициатива. На Големите Очаквания към другите и липсата на готовност, за лични "жестове" и отношение... Време на големите АЗ-ове, но на малкото истински Лидери и Личности, и никаквия респект към авторитети... 

   Време, когато Личните Интереси, повече от всякога, са висш приоритет, а съдбата на Ближния и Човешкият живот са напълно обезценена "разменна стока"!... 

   Време, когато думи като Чест, Доблест и Достойнство, са напълно изпразнен от съдържание анахронизъм... 

   Време, в което виртуалния ни имидж и присъствие, са по-важни от истинските реални жититейски преживавания!... Когато Екраните, са по-важни от хората... А опосредствената комуникация, по-важна от истинската човешка близост!... 

   Време на претенции за разцвет на изкуството - времето на пърформънса, прет а портето и флаш мопа, когато живеем затънали и подвласни на кича...

   Живеем във време, когато се учим от блогари, влогари и други "виртуални кумири", а книгите низвергнати събират прах и плесен...     Време на "глинените виртуални колоси" и пълната липса на скромна Човещина и Почтеност, и на дребният естествен Ежедневен Героизъм, да постъпваме правилно и да предадем нататък стореното ни добро... 

   Време на големите обещания и малките реални действия. На силните рекламни внушения и слабата вяра... Време, в което няма дори силни идеологии, защото духовните ценности, са архаизъм...

   "Живеем" във време, когато не търсим философския камък, а обикновеното злато и не търсим СМИСЪЛА на Живота, а НАЧИНА, да преживеем...

Из "Рошавите мисли, на Лудия Шапкар" 

Психотерапевтът пише философски мини-истории за момиче, в което всяка жена разпознава себе си

 Както каза писателката Дороти Паркър: „Един мъж, дори и да можеше да разбере какво мисли една жена, пак няма да повярва.  Но психотерапевтът от Санкт Петербург Аглая Датешидзе успява, да вмести всичко, което мисли една жена, в няколко реда.

 Bright Side подбира няколко иронични мини-истории, които ще ви помогнат да разберете себе си.

1.

 Живееше някога едно момиче.  Тя мечтаеше да се научи да танцува, но твърде бавно вървеше към целта си, защото беше мързелива.  Ставаше в 7 сутринта, събуждаше децата, водеше ги на училище и в детската градина, зареждаше съдомиялната, пускаше пералнята. После простираше, тичаше до магазина, сготвяше вечеря, поработваше малко, слушаше съпруга си вечер , проверяваше уроците на децата, прз нощта четеше книга и бършете пода.  

И тогава тя пропълзяваше до леглото и се оплакваше, че никога не е танцувала... Мързелива, какво да ви кажа!

 2.

 Живееше някога едно момиче.  Тя имаше много беден вътрешен свят, с тесен вход, като слот за жетон в турникет на метрото.  Нови хора можеха, да влязат там само ако им отрежеха ръцете, краката, а понякога дори и главите.

 И така, момичето отрязваше най-интересните места на някой човек и ги вкарваше в картината на вътрешния си свят. След тива седеше отегчена, защото всички хора са еднакви и няма с кого да говори.

 3.

 Живееха някога две момичета.  Едната имаше хубава рокля, изработена "серийно производство" в най-близката плетачна фабрика.  Тя беше я купила от павилион близо до училището.  А другата имаше рокля по поръчка, ушита по личен дизайн.  Тя беше платила скъпо за това.

 Първото момиче вярваше, че роклята по личен дизайн изглежда твърде неприлично, защото прекалено много подчертава фигурата.

 А другото момиче стоеше на балкона, слушаше морето и гледаше луната.

 4.

 Живееше някога едно момиче.  Тя нямаше нито срам, нито вина, нито съвест.  А всичко останало имаше.

5.

 Живееше някога едно момиче. Тя се мъчеле, да се отърве от депресия през цялото време. От работа, пак на работа, после спорт,... учене.. , както правят мъжете. Но един ден, докато тичаше, тя се подхлъзна и изпадна в депресия за дълго време. Лежала тя, лежала, отдъхнала си - "и се завърнала обратно, като художник. Оттогава това момиче не е бягала за никъде, а седи спокойно у дома си, в мир със себе си и рисува маслени картини.

 6.

 Живееше някога едно момиче. Тя мислеше, че управлява целия свят. Но се оказа, че тя просто се напряга, опитвайки се да контролира нещо, което не зависи от нея.

 7.

 Живееше някога едно момиче. И никой не си играеше с това момиче. Момичето беше много разстроено, докато не разбра, че самата тя не си играе с никого. И започна да го прави.

 8.

 Живееше някога едно момиче. Един ден тя беше уморена. Седи и мисли какво да прави.

 А понякога просто не е нужно да правите нищо.

 9.

Живееше някога едно момиче. Тя мислеше, че бяга от мъжете, от цвета и пеперудите... И тогава се оказа, че тя просто бяга.