неделя, 31 юли 2022 г.

САМИ КОВЕМ СЪДБАТА СИ, ПРИЯТЕЛЮ❗




Като в приказка Стара,

като в древна балада,

Бог не вкарва в кошара!

Всеки сам си е в Ада.


Казват някъде драснал е,

вече някой съдбата ни,

Ала тя е израстване

и е плод на делата ни!


С всеки избор, с решение,

във това уравнение, 

в друмът жизнен орали,

със добро намерение...


ний ковем я с юмруци

и с Любов, с идеали... 

Съвест, чест и морала ни,

са ковачите звуци.


Та, що чакаме още

и не свием ръкави?

Всяка воля най-мощна е,

щом се чувстваме прави!... 


Щом се чувстваме себе си,...

Щом работиме здраво,

със достойнство и чест, 


все по-ясно,... без ребуси

Пътя виждаме... "Правия"!

Щом работим от Днес! 


И макар, да е с кривици,

със завои, с падения,...

Все пак, виждаме изхода

и най-доброто решение!


Вий които се возите

по утъпкани друми,

разчупете клишетата

на предвзетите думи


и в калта от Поршетата

си изцапайте Прадите,

че Успеха не крета

и не е по парадите!...


Че извън коловозите

и извън магистралите,

там се вдигат залозите

за наистина храбрите!




Ивайло Апостолов 

30.07.2022

четвъртък, 28 юли 2022 г.

ЖИВОТЪТ БУМЕРАНГ Е! ВСИЧКО ВИНАГИ СЕ ВРЪЩА!

 За някои съм кафяво-сив, безличен,

а други казват, че съм слаб и апатичен,

но знай, в сърцето нося урагани,

ако присегнеш към честта и към дома ми!


Дочувам зад гърба си, че съм бил смешник...

Да, може!... Всеки има свои идоли!

Ала света ще преобърна аз на някой грешник,

към рожбите ми мръсни длани, видя ли!...


И сприхав бил съм, твърде много съм надигал глас!...

Да. Подлостта скъсява ми фитила!

Страхливците ме вадят от баланс

и изведнъж нещата стават"Майко, мила!"


Така че, ако някога решиш

ти на семейството и на домът ми, да вредиш,

ти казвам аз, без недомлъвки и халтури!

Щом нечий гроб копаеш, често падаш в същия!


Пак премисли нещата - дваж и триж! 

В сърцето си, завихрям страшни бури, 

които световете преобръщат! 

Животът бумеранг е! Всичко винаги се връща❗


Ивайло Апостолов 

29.07.2022

събота, 23 юли 2022 г.

БЛАГОДАРНИ БЪДЕТЕ❗🙏

 



Да благодариме, за утрото увенчало нощта...

За прекрасния залез, красящ вечерта...

Да благодарим за съня, който идва с въздишка

и носи отмора и сладка почивка!... 


За къшят хляб, за стотинките в джоба,.. 

за живота роден от щастлива утроба...

За онез' двама трима приятели верни,

които до нас са в моменти най-черни! ...


Да благодарим, за мечтата превърната в цел! ...

За духът несломим, кой' не знае предел.

За върхът покорен, що опира в небето

и за нежният бриз, който гали лицето ни! ...


За искрата в очите на наще деца,

за слънцето, стоплящо наще сърца, 

в споделените мигове на гордост и щастие!

За зрънцето мъдрост във всяко препятствие.


Благодарни да бъдем, че и днес в ранни зори,

сме идея по-мъдри и малко по-добри!!

Че телата ни тленни и душите ни вечни, 

се нуждаят да бъдем просто грам по-Човечни.


Ивайло Апостолов

23.07.2022

петък, 22 юли 2022 г.

Това е животът ми" - НИК ВУИЧИЧ




" Такъв е и животът ми.  Не го виждах изцяло и не разбирах защо се случва това или онова.  Сега съм на 34 години.  Имам прекрасна съпруга.  Имаме двама сина и сега очакваме близнаци.  Ние сме много щастливи.  Станах това, което исках.

 Но когато бях на 15, не знаех, че ще имам всичко.  Смътно усещах, че трябва да продължа напред към някаква цел.  И имах смелостта и вървях.  Разстройствата и разочарованието ме отдалечаваха от този път.  Искам да ви попитам: кой е вашият най-голям вдъхновител и кой е най-големият ви „разстроевател“?  Отговорът сте вие.  Вие сте най-големият си вдъхновител и най-голямото си разочарование.  Защо казвам това?  Защото, когато някой каже нещо на вас или на мен, можете да изберете дали да вярвате или не.  В училище много деца ми казваха, че не мога да направя нищо, гонеха ме.  И започнах да им вярвам.  Ако не вярвах, това нямаше да ме засегне по никакъв начин.  Но душата ми започна да потъмнява.


 И така често отстъпваме.  Много хора живеят в продължение на много години с някои думи, които други са им казали.  Но в моя случай видях безусловна любов от родителите си и жестокост от останалия свят.


 Всяка сутрин родителите ми ми казваха: „Ник, готов ли си да отидеш на училище?  Отиди да покажеш на всички това, на което си способен.  Не се притеснявай от това, което казват другите хора.  Ти си красив.  Ти си специален".  И се чувствах чудесно, докато дойдех на училище и някой не започне да ми се смее.  Прибирам се вкъщи, плача: „Мамо, тате, повече няма да ходя на училище!“  И те отново: „Върви, опитай!  Ти си красив,ти си специален! "  Казвам: „Не искам да съм специален, искам да бъда щастлив!  Искам да имам ръце и крака, бих могъл да тичам, бих могъл да карам колело. "


 Душата ми започна да потъмнява.  Започнах да приемам страха.  Знаете ли кой е най-големият страх?  Страх да останеш сам.  Не слушайте този фалшив глас.  Почти умрях заради него!  Тази лъжа прозвуча в мен: никога няма да можеш да ходиш!  Никога няма да се ожениш!  Кой изобщо има нужда от теб!  Не можеш да направиш нищо, освен да си в тежест на твоите родители.


 Ако не беше Бог и родителите ми, които ми казваха, че съм красив и обичан, сигурно щях да се самоубия.  Въпреки страданията си знаех, че смъртта ми ще ги нарани дълбоко.  И аз останах.  Кажете на децата си колко са прекрасни.  Няма да го чуят по телевизията или в училище.  Но това ще им помага през целия им живот.

НИК ВУЙЧИЧ

АЗ ВЯРВАМ ВЪВ ТЕБЕ❗ТИ ПОВЕЧЕ МОЖЕШ❗💖




Когато си паднал, когато си слаб,

когато се бориш за къшаят хляб... 

Когато не виждаш към утре-то път

и мислиш, че цял срещу теб е Светът... 


Когато не виждаш пред себе си цел

и без изход е пътя, който си поел.

Ако твоето Днес тъне в сиви мъгли...

очите сълзят, а сърцето боли...


Поспри се! Отново огледай Света!... 

Стотиците дребни красиви неща...

Росицата сутрин.. Красивия тис...

Орелът зареян там, в синята вис...


Искрите в очите на твойте деца,

Човеците с топли големи сърца...

Красивата роза със свеж аромат...

Високият връх... светлините на нощния град...


Тогава отново, ще яхнеш вълната!..

Ще блесне в тунелът ти пак, светлината!...

Кажи си: "Ще мине! И утре е ден!

По-силен си, братче! Не си победен!"...


Когато се спънеш,... Когато сгрешиш...

Когато отвътре крещиш и кървиш...

Когато с тъга се обръщаш назад

или пък подлец ти направи преврат


и твойте мечти и успехи открадне...

Когато децата заспиват ти гладни...

Сплети си от волята здрави въжета.

Тъй в огън каляват се братко, Мъжете!...

Човеците, в трудност!... Доброто, в лукавство...

(Тъй казва пастира на своето паство...) 


Когато от сенките някой глупак,

подлага ти гадно и подличко крак.

Или мним "приятел", в гръб забива ти нож,

за лична изгода!... Ей, така,... "за разкош"! 


Глава към звездите нагоре вдигни.

Кажи си "Аз мога!"... Стани и тръгни! ...

Дори и на лакти, ти имаш опора!

Напред продължавай! Напред и нагоре!


Недей се отчайва! Недей се тревожи!

Аз вярвам във тебе! Ти повече можеш! 

ТИ ПОВЕЧЕ МОЖЕШ❗Кръсти се в ОТЦА! 

И в Утре-то светло, на свойте деца❗

ТИ ПОВЕЧЕ МОЖЕШ❗Аз вярвам във теб❗

Повярвай и ти ❗И давай напред❗💖

💗🙏💗




Ивайло Апостолов

22.07.2022

вторник, 19 юли 2022 г.

ЩЕ СЕ ЗАВРЪЩАМ ВИНАГИ В СЪНЯ ТИ ❗ 💞

 


Ще се завръщам винаги в съня ти,

за да сломя най-страшните ти демони!

Знай, никога не ще объркам пътя,

към тебе и към твоето... спасние!


Защото те обичам, до полуда!

Защото те обичам, до забвение!

Защото вие тримата сте чудото,

което ме осмисля! И спасение!


До теб във здрача тихо ще приседна.

Във скута нежно ще те прилаская...

Ще си поплача, като за последно

И после ще се разтопя в безкрая.


Но не тъжи! Живота продължава!

Греби със пълни шепи и отпивай,

че всеки миг е Дар свещен от Рая

за който с теб мечтаехме до края!

И няма за какво, да съжаляваш,

До теб съм! И за миг, не си отивам!


И всеки път, в съня ти ще се връщам!

Дори да си заключила вратата!

Защото само с теб се чувствам "в къщи"!

И тримата сте части от душата ми!


Помни, където и да се запътя.

пак тази приказка, ще бъде нашата! 

И никога не ще объркам пътя

към теб!... Не празна,... на половин' е пълна чашата! 💛💝💛


Ивайло Апостолов

20.06.2021



сряда, 13 юли 2022 г.

 


- Но какво, какво е това, което прави хората толкова пъстри и различни? - попита Алиса.


 - Личността и тяхната индивидуалност, скъпо дете. - отговори Лудият Шапкар 🧣 и й намигна.


Алиса все още го гледаше настоятелно и с очакване, и той продължи. 


 - Индивидуалността е магичен коктейл от нашата интелигентност, темперамент и характер, в който още аромат добавят неща като начина по който възприемаме света и нашите интереси.


Три важни качества определят Индивидуалността - обективността, упоритостта и последователността.


Има и три качества, които я убиват - посредствеността, конформизма и апатията... А апатията, е дъщеря на леността. За това, пази се от леността! - каза Лудият Шапкар и наля на своята гостенка чаша ароматен чай.


Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар "🧤 

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

сн. Internet С премъдрост Бог създаде ни от кал, за да сме тясно свързани с Земята.  Даде ни избор, свобода, но не морал...  Пожертва син, д...