ОТ СТРАХ❗💟😱

 

- Познавам това Чудовище, - каза Алиса.
Преследва ме от малка! .... Дебнеше ме в тъмното!... Криеше се в сенките!... Идваше в сънищата ми, за да ги превърне в кошмари и да ме плаши!... 

Но сега, изглежда някак различно!... По-скоро тъжно и дори самотно, отколкото страшно!...
- Значи е свършило добре работата си!, - каза Лудият Шапкар и седна до нея, слагайки ръка на рамото й.
    Виж, дете! Всеки от нас, преди да порастне има свеое лично Чудовище, което въплъщава всичките му страхове !.. Измисля го и го моделира, точно такова, каквото, ще е най-страшно за него, за да може да го накара най-много, да събете силите си, за да се бори с него!..
Някои деца, си измислят, дори по няколко! Ако страховете им са твърде много!...
Децата имат една великолепна суперсила - Въображението! То им помага, да измислят най-подходящите за себе си, най-фантастични чудовища и най-вълшебните оръжия, сили и умения, за себе си, с които да се борят с тях!... И в това  изобретяване и борба децата израстват все по-силни и по-безстрашни!... И докато побеждават един по един страховете си, смелостта и нараства, а силите на Чудовищата отслабват!... Или по-скоро, вярата на децата, че могат, да ги победят им дава самочувствие и увереност, че могат, да ги победят и ги прави по-равностойни техни противници!
Разбира се, обикновено децата са все още твърде малко, за да осъзнават всичко това!
Важното е, че ако станат уверените в себе си, сигурни във възможностите си младежи, които не се страхуват, да бъдат себе си, значи Чудовищата, които те са си измислили, като свои лични треньори, когато са били още малки, са си свършили добре работата! За това и децата вече не се страхуват от тях!... И дори могат,... да станат приятели!.. И това не е никак странно... Защото, когато с някой те свързват толкова много спомени, изпълнени с толкова много емоции, често съвсем естествено той започва, да ти става някак близък!... Започваш, да го виждаш сякаш с други очи!... И дори, понякога мъничко ти липсва!... Особено, ако самият ти си го измислил точно такъв, какъвто ри е нужен!...

- Чакай, чакай! Но нали Смелостта е, обратното на Страха! Когато е смел, човек не се страхува!, - очуди се Алиса.
- Не, Алиса!, - отговори Лудия Шапкар. Смелостта е нещо, което не се дава по рождение!... Тя всяко дете отглежда в сърцето си! И на което помага, да порастне, докато преминава през Мрачните дебри на страховете си и се бори, със своето Чудовище! Смелостта е способността, да се научиш, да постъпваш правилно!.. Да имаш лична позиция!.. Да не се отказваш, да защитаваш Истината и Правдата!... И да подкрепяш Доброто, въпреки страховете си! И е много полезна, особенно в живота ни, като възрастни!

Но се случва и така, че Некои от страховете ни, когато станат слаби и немощни, се скриват много, много на дълбоко в съзнанието ни и подсилват нашите съмнения и колебания при изборите, които правим дори като възрастни. Макар че страховете и притесненията ни тогава са много по-различни и по реални от детските!

За това Чудовищата които изобретяваме като деца, са толкова важни! 

🎩🧣🧤

ЗАЩОТО :

От страх, да не се провалим,
спряхме, да Опитваме!...

От страх, да не разбият сърцето ни,
изгубихме способността си, да Обичаме!...

От страх, да не злоупотребят с нас,
престанахме да Вярваме!...

От страх, да не ни разберат погрешно или да не злоупотребят с думите ни престанахме, да споделяме!...

От страх, да не се разочароваме,
изгубихме способността си, да Мечтаем!...

От страх, да не се заблудим,
престанахме, да търсим алтернативи!...

От страх, да не кажат, че сме слаби,
станахме агресивни!...

От страх, да не ни помислят за жертви,
се превърнахме, в най-жестоките хищници!...

От страх, да не кажат, че някой е по-добър от нас, отричаме и рушим всичко добро, създадено от други! Вместо, да съградим нещо Свое!...

От страх, да не изгубим Свободата и Правата си, изгубихме мярката и морала си, погазвайки чуждите!...

От страх, да не изгубим себе си, изгубихме Човешкото!...

От страх, да не умрем престанахме, да Живеем!...

ЗАБРАВИЛИ СМЕ,
ЧЕ СТРАХЪТ И ЧУДОВИЩАТА НЕ СА НЕЩО ИЗВЪН НАС❗
ТОЙ СА НАШАТА СОБСТВЕНА СЯНКА
И ЧЕРПЯТ СИЛИ САМО,
ОТ СОБСТВЕНАТА НИ СЛАБОСТ❗
ЕДИНАТВЕНО, КОГАТО И САМО ДОКАТО ГИ ХРАНИМ❗

ИЗПРАВИМ ЛИ СЕ ЛИЦЕ, В ЛИЦЕ С ТЯХ ОБАЧЕ, "подвиват опашка"❗🦸‍♂️

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤

УМИРА БАВНО, ТОЗИ КОЙТО...

сн.  Ани Йончева 

( Посветено с много любов на онези, които най-много обичам❗💛                              Вие сте моите герои❗  ЖИВЕЙТЕ ДНЕС,ТУК и СЕГА❗   И не позволявайте на никои умиращи бавно, да ви влачат със себе си надолу ❗💙) 

🦋🦋🦋

Умира бавно този, който роб

на навиците стари си остава!

И в тясната си зоната на комфорт,

до гроб на топличко се гуши и не шава!

И не разбива старите стени,

потънали във мухъл, предразсъдъци и плесен,

който отказва, да се промени

и предпочита вместо да гори,

да крее, но живота му, да бъде лесен!

Умира бавно и с приведен гръб

тогова, който свива се в черупка

и не строшава всеки гнил отровен зъб

на клеветата и лъжата, скрит във влажната си дупка!

Умира бавно този, ден след ден,

който живота си пролазва, на колене!

Живеещият в страх,.. неокрилен!

И този, който цял живот за нещо стене!

Умира бавно, с лицемерно - гузен лик

лакеят, обладан от чужди мнения!

"Страдалеца" във поза "мъченик"

без глас, без собствен избор и решения!... 

Живеещият вечно в свойто Вчера,

Без вяра в бъдното! В сърцето, без искра!

Мечтите си захвърлилият във килера!

Страхливецът, злословещ зад гърба!... 

Умира бавно, неизминалият крачка

и пътят не избрал, на кръстопът!... 

И преживяващия, в трупане на плячка!... 

Лелеещият, но не изкачил върхът!...

Умира бавно този, който музика не слуша!

Не драсналият нито щрих, ни' ред! 

и нота не изпелият, под душа... 

и нечетящия, не вдигнал взор напред!...

Недалият ръка, на някой в нужда,... 

скъперникът, не дал и къшей хляб... 

Безродникът, пред някой мъка чужда,... 

Успелият, несподелил със своя брат!...

Умира бавно не сгрешилият, а непоискалият прошка!... 

И неизпиталият ни вина, ни срам!... 

Окичилият се със чужда слава, като с брошка!... 

Неблагодарникът, без съвест и без свян!...

Умира бавно този, който плува

понесен от случайните течения...

и който цял живот, единствено на разума робува,

подтиснал всяко чувство и вълнение!... 

Този чиито кораб, цял живот

в единствен пристан, гние във водата!

В безпътица нетърсещият брод ... 

и с вятър неиздулият платната!...

Несетилият щастие, любов...

непреживелият успехи и падения,

в делата и в интимния живот...

Чрез болката, нестигналият до прозрения!

За туй, ЖИВЕЙТЕ ДНЕС! Грабнете всеки миг! 

Гмурнете се! ... Гребете с пълни шепи! 

Не се страхувайте и поемете риск! 

Живейте с чест, все тъй великолепни! 

ЖИВЕЙТЕ ДНЕС❗ЖИВЕЙТЕ ТУК И СЕГА,

с нещата и със хората, които правят ви щастливи!

Тъй в пъстрите и мънички неща,

ще преоткриете вълшебството в света

и с жестовете малки в Любовта!...

Само така, ще сте били НАПЪЛНО ЖИВИ ❗💝

Ивайло Апостолов 

28.03.2023

(Вдъхновено от Пабло Неруда) 

ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ❗💖

 

Има дни във които душата ридае

и се губи в талази горчива мъгла.

Или огън от гнав, чак до пепел изгаря в канонада от чувства, не намиращ брега!

Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни прегърнати многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!

Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб във килера!...

Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...

В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.

Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

И наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!

Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето в паника 🆘 вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме,

Избледнява пред нас пелената на сивото!

И душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто и във Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

Ивайло Апостолов 

17.03.2023

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТАТА ❗(Опус 51)

"Носете си новите дрехи момчета!"

Романтичен рефрен от отминали дни. 

Над нас замечтано, го нашепват дърветата...

Архаичен бил, казват. Аз се питам, дали!?... 

Носете си новите дрехи момчета!

Точно Днес ви прилича, с красиви души 

след своите мечти устремено, да тичате.

Поели ги в длани ( или пък почти ) !... 

Не казвайте "Щастие чака зад ъгъла"!

"Успехът се крие зад онзи завой!" 

С по-слънчево Утре и нас са ни лъгали.

А Днес е борба, да се готвим за бой!

Че Утре помнете е, тъй неизвестно! 

А Вчера е Минало, всеки го знае!

Грабнете мига и гмурнете се в него,

Бокала на Щастие ДНЕС изпийте до края!

Носете си новите дрехи, усмивките

зад маски лъжливи не крийте момчета!

Обичайте ДНЕС ! Забравете преструвките!

Щом някой си тръгне, след него не тичайте!

Носете в сърцето морал и достойнство!

Че днес много хора търгуват се ефтино.

Една Чест ни остана! Доброто, не воинства!

Но заспи ли, тогава Злото в робата негова шества!

Благодарност носете в душите си млади!

Носете и Обич, и Прошка,... и Грижа!

И тогава за вас, ще се пеят балади!

А децата ви Днес, ще живеят безгрижно!

Носете си новите дрехи, приятели!

Носете ги ДНЕС! ДНЕС бъдете Честити!

Ще пребъде Доброто, след всички предатели!

Както вечно след Зима, пак цъфват липите!

Носете си новите дрехи, момчета! 

Бъдете ДНЕС рамо, на вашите любими! 

Всяко ДНЕС, всеки миг от сърце ги обичайте! 

И ще сбъднете своето " и живели щастливи"!... 

Ивайло Апостолов 

15.03.2023

АКО СЪМ ЯДОСАНА, НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ...

 Ако съм ти ядосана, това не означава, че не те обичам. Напротив, това означава, че си се приближил достатъчно близо до мен и си ми важен.

Ако съм ядосана, това не означава, че искам да се разделя с тебе. Това означава, че искам да намеря контакт и да изясня всичко. Ако съм ядосана, това не означава, че с мене е невъзможно да се разговаря.

Когато съм ядосана, ставам по-ясна и моите намерения стават по-разбираеми.

Ако съм ядосана, това не означава, че искам да ти навредя. Това означава, че искам да се разберем, преди да започнем да се нараняваме.

Ако съм ти ядосана, това не означава, че ти си лош. Това означава, че си направил нещо, което не ми харесва, и аз ти го посочвам.

Ако съм ядосана, това не означава, че аз съм лоша. Това означава, че знам къде е границата ми и какви са моите цели.

Ако съм ядосана, това не означава, че ще се ядосвам все повече и повече. Това означава, че ще спра веднага щом ме чуеш.

Ако съм ти ядосана, това не означава, че не те уважавам. Това означава, че вярвам, че ще ме издържиш. Опитвам се да намеря такива думи и действия, които максимално да изразяват чувствата ми, без да се обиждам.

Ако крещя, може да е защото имам много чувства, а не защото искам да те потисна и унижа. Ако крещя в твое присъствие, това не означава, че крещя на теб.

Ако съм ядосана до тебе, това не означава, че съм ядосана на тебе!

Ако съм ядосана, това не означава, че по-късно непременно ще проявя агресия към тебе и ще ти навредя. Понякога ми е достатъчно просто да говоря за гнева си, за да се успокоя.

Ако съм ти ядосана, това не означава, че нямам и други чувства към тебе. Ако съм ядосана, това не означава, че не съм ти благодарна. Ако съм ти ядосана, това не означава, че не те обичам.

Това, че съм ти ядосана, не означава, че искам да спреш да правиш това, заради което съм ти ядосана. И това не означава, че очаквам да промениш поведението си заради гнева ми.

Ако съм ти ядосана, това не означава, че грешиш и че си длъжен да ми се извиниш. Ако съм ядосана, това не означава, че осъждам себе си.

Ако съм ядосана, това не е завинаги. Това е временно състояние, както всички други състояния.

Ако съм ядосана, това не означава, че съм лошо възпитана. Това означава, че слушам себе си и че в мене има много жизнена сила.

Ако съм ядосана, това не означава, че не мога да се контролирам, потискайки чувствата. Ако съм ядосана, това означава, че съм жива.

Автор Аглая Датешидзе

Превод от руски Илиана Смилянова

Всеки от нас, го определя не толкова рамката на външните му ограничения, колкото вътрешните му простори.

 Всеки от нас, го определя не толкова рамката на външните му ограничения, колкото вътрешните му простори.

Просто у някои, Безкраят е изпълнен с Любов, а при други - с "необятна" Духовна Нищета!

САМИ ИЗБИРАМЕ, КОИ СМЕ ❗ 💖

И кое е по-страшното и пагубно?...

Парализата на тялото

Или парализата на духа!?...

Късогледството на зрението...

Или късогледството на разума!?...

Очите виждат това, което Разума забелязва❗🍀

За това трябва, да храним Разума и да тренираме мозъка, поне колкото мускулите. Защото мозъка е точно като мускул - развива се толкова, колкото повече е трениран!...

Трябва, да осветяваме със Знание, собственото си и Чуждото НЕ... Знание и да разширяваме вътрешните си хоризонти❗

Само така, ще сме ефективна част от постоянно надграждащо и развиващо се цяло❗В това е смисъла❗... 

Добро утро! 🍀

Март е месец, посветен на по-голямата информираност по отношение на проблемите на хората с Церебрална Парализа.

В 21 век, в България все още няма точна статистика за точния брой на децата, страдащи от детска церебрална парализа. Предположенията варират между 3000 и 20 000. Това прави абсолютно невъзможно планирането на бюджет и изготвянето на адекватна програма за тяхното лечение, рехабилитация, подкрепа и интеграция .

А всъщност, НЕ е толкова трудно ❗

Необходимите ресурси и информация, за това са в ръцете на тези, които могат и са овластени, да ги използват, но ги търсят, от онези, които са заинтересовани това, да бъде направено, но не разполагат с пълният ресурс и информация на първите❗

Отношението към децата и възрастните със специфични потребности обаче, както и тяхното приемане от страна на Обществото, зависи от ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, защото Обществото сме ВСИЧКИ НИЕ❗❗❗💖 🍀

                                💙🙏💙

Използваме случая, да благодарим с малко закъснение :

На всички МАЙКИ, чиито неуморен усърден труд, често приемаме за даденост и се превръща не само в безплатен, но и в неоценен и невидим❗💝

Както и на всички логопеди, които влагат ум, сърце и компетенции, за да се подобри състоянието и възможността за социализация на нашите деца❗💝

Честит Професионален празник - ДЕН НА ЛОГОПЕДИЧНАТА ПОМОЩ - 06 март❗🌹

Отново с няколко думи, за доверието

 

До-Верието е "първородният син" на Любовта. То е Вярата в Доброто (До(бро) Верие), като основна изначална жизнеутвърждаваща сила.

Доверието към Силният, че няма да злоупотреби със слабостта ти. И Доверието към Слабия, че няма да спекулира с Добротата ти. 

Казват, че Доверието трудно се печели. Истината е, че истински труно, се печели Доверието само, след като веднъж е било изгубено! То е най-ценния подарък, който можем да дадем някому! Но е като красив кристален съд, когато веднъж е разбито, вече е изключително трудно, да събереш всички парчета. И колкото и перфектно, да ги залепиш, вече никога не е същото.

Казват, че истинската ни стойност и сила, проличават най-добре в това, дали и как се изправяме, след като сме паднали.

Всъщност, много често те (нашата стойност и сила) проличават най-очевидно, не в моментите ни на криза, а в моментите ни на възход. В това, доколко са устойчиви и непоклатими пред Изкушението и Силата, която сме придобили, или прад втмшният натиск нашият морал, ценности и житейски принципи. Както и в Отговорността, с която се отнасяме, към гласуваното ни Доверие, да направим Правилен избор и да вземем правилното решение в полза на някой друг или група, без да очаваме отплата.