До-Верието е "първородният син" на Любовта. То е Вярата в Доброто (До(бро) Верие), като основна изначална жизнеутвърждаваща сила.
Доверието към Силният, че няма да злоупотреби със слабостта ти. И Доверието към Слабия, че няма да спекулира с Добротата ти.
Казват, че Доверието трудно се печели. Истината е, че истински труно, се печели Доверието само, след като веднъж е било изгубено! То е най-ценния подарък, който можем да дадем някому! Но е като красив кристален съд, когато веднъж е разбито, вече е изключително трудно, да събереш всички парчета. И колкото и перфектно, да ги залепиш, вече никога не е същото.
Казват, че истинската ни стойност и сила, проличават най-добре в това, дали и как се изправяме, след като сме паднали.
Всъщност, много често те (нашата стойност и сила) проличават най-очевидно, не в моментите ни на криза, а в моментите ни на възход. В това, доколко са устойчиви и непоклатими пред Изкушението и Силата, която сме придобили, или прад втмшният натиск нашият морал, ценности и житейски принципи. Както и в Отговорността, с която се отнасяме, към гласуваното ни Доверие, да направим Правилен избор и да вземем правилното решение в полза на някой друг или група, без да очаваме отплата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар