четвъртък, 18 май 2023 г.

17 май - Национален ден на спортиста и Световен ден на предизвикателството.

 


17 май - Национален ден на спортиста и 

Световен ден на предизвикателството.


Честит професионален празник на работещите в сферата на физическото възпитание и спорта, както и на доброволците, благодарение на които много от децата ни, не биха могли, да бъдат включени и да се почувстват истинска част от спортните мероприятия ❗💗


Със специална благодарност към всички онези, посветили енергията, знанията, опита и усилията си, на работата с деца в адаптираните спортове❗🙏


Проявите в Международния ден на предизвикателството нямат състезателен характер и не излъчват победители.


Идеята е в този ден за спорт и физическа активност всички, които желаят, да отделят 15 минути от времето си за някакво спортно занимание или физическа дейност.


Снимката е от участието на Деян в Wezzair Sofia маратон, благодарение на Daniela Sadikova и Para kids. И с безценната помощ на доброволците Даниел Иванов и Alexandrina Ivanova 👩‍🦽🏃 ❗💞


А на 27 май от 10:30 часа на НДК, ще се проведе едно от най-вълнуващите спортни събития в България. Това е Шестото издание на бягането с кауза Run2Gether България 2023, което прегръща важната кауза за промяна на нагласите към хората с различни възможности в България, като дава и гласност на проблемите с достъпността (инфраструктурна, образователна, спортна и информационна).  #БяганетоСКауза #Run2GetherBulgaria2023! 


Трасето е 5 км, като събитието ще стартира от НДК (срещу Билетен център).

Събитието е възможност за всеки един участник, да даде своя принос и подкрепа към хората със специфични потребности, чрез личен пример.


Можете, да се включите и вие❗👩‍🦽🏃

сряда, 17 май 2023 г.

ЧЕСТО ДАВАМЕ НА ДРУГИТЕ ТОВА, ОТ КОЕТО САМИТЕ НИЕ ИМАМЕ НАЙ-МНОГО НУЖДА

сн. Internet

На вас правило ли ви е впечатление, че

Често Даваме на другите това, от което самите ние имаме най-много нужда!? 

Всеки има своите лични мотиви и те могат, да будат много различни или в различни комбинации, в зависимост от уникалността на неговите личност, възпитание, ценности, приоритети и цели:

📌Може би, защото най-добре осъзнаваме истинската му цена!?...


📌Може би, защото най-дълбоко усещаме "осезаемото му отсъствие"!?...


📌 Може би, защото лично преживявяното усещане за загуба, ни помага най-добре, да се поставим на мястото на другия!?... Особено, ако е преживял същата!

Да му емпатираме!... Да сме съпричастни!...

Да му симпатизираме!... 


📌 Може би, за да запълни вътрешната си липса и чувство за непълноценност?... И да се почувстваме малко по-добри Хора!?...


📌 А може би, заради дълбоко стаената вяра в истинността на "ефекта на пеперудата🦋" и "принципа на бумеранга"?.. И тайната надежда, 

природата се подчинява на принципа на баланса и че рано или късно то, ще се върне към нас❗...


Има много такива, социални експерименти и наблюдения, показващи същите резултати - например:просещи, които единствени връщат, уж загубен портфейл; бездомни деца, които дават собствената си храна или я поделят с бездомни живитни; просяци, които дават събраните си пари, на изпаднал в нужда! ...


Интересно е, да разберем личните си мотиви, в такава ситуация!?...


Но истински Важния Въпрос е, ЗАЩО НЕ ГО ПРАВИМ, когато не сме в нея⁉️🤔


Вие, как мислите!? 🤔


🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

неделя, 14 май 2023 г.

МИЛОСТ

сн. Internet 

"Майката е лекарство, което не може да се купи от аптеката." 🌹

- Ерих Кестнер

През втората неделя на месец май в много страни по света се отбелязва Денят на майката. 

За това днес, с благодарност, обич и признание искам, да ви разкажа една история, която дава много храна за душата и немалко храна, за размисъл,...

История за един лев, един Ангел и една Надежда и за майките, които я възпитават❗💞...

История за вълшебството на думите и на сърцето, което някак сякаш малко ни убягва ❗💞


МИЛОСТ


Бях страничен наблюдател...

Видях едно момиченце, на не повече от 7-8 годинки. Спря един добре облечен господин и протегна притеснено ръчичка към него. Не чух какво му каза. Видях само как той избута детето, махайки с ръка, забърза напред и се качи в скъпата си кола. Момиченцето сведе глава. Отидох при него и го поздравих. Усмихна се въпреки всичко, а очичките му бяха все така тъжни.

- Какво стана, защо те изблъска така?

- Помолих този чичко за 1 лев, засрамено отговори тя. И продължи с треперещ глас - не ми стигнаха, паричките не ми стигнаха...

- За какво? Искаше да си купиш някакво лакомство ли?

- Не, чичко. Исках да купя лекарства за мама. Но леличката в аптеката каза, че не достигат. Поскъпнали са и да ходя до вкъщи да взема още парички. Но... - пак се натъжи - ние нямаме повече, мама е болна...

Навън беше студено. Предложих на детенцето да отидем до аптеката и да вземем лекарствата. Очичките му светнаха, лицето му се озари. И каза:

- Но как така? Аз дори не използвах вълшебната думичка?

Погледнах го странно и попитах коя е тя?

Отговорът беше:

- Мама ми е казвала, че една от вълшебните думички е - Моля!

Използвах я, когато попитах онзи господин. Казах му: „Моля Ви, можете ли да ми помогнете с 1 лев, не ми достигат за лекарствата на мама.” Тогава той ме избута. Но знаете ли... Не му се сърдя, сигурно и неговите лекарства са много скъпи, затова не е имал възможност да ми помогне. Това дете все повече ме объркваше и изненадваше. Пак попитах недоумяващ:

- Защо реши, че той е болен?

- Сигурно лекарствата на намръщените, сърдити и груби хора са много скъпи. Не знам, така си мисля.

Това дете ме порази...

Отидохме до аптеката и взехме лекарствата. Предложих да отскочим до съседната сладкарница и да и купя нещо. Тя ми каза:

- Мама ми е казвала да не взимам нищо от непознати.

- Ами да се запознаем тогава. Аз се казвам Ангел. А ти как се казваш?

- Ангел, като тези от небето ли?

Усмихнах се. Имах чувството, че я познавам и по някакъв начин съм свързан с нея.

- Аз се казвам Надежда.

- А как щеше да вземеш единия лев от онзи непознат, ако ти го беше дал?

Това е друго, каза тя. Тогава използвах вълшебната думичка, а на вас нищо не съм казвала.

- Нека тогава аз да използвам вълшебната думичка: „Моля, ще дойдеш ли с мен в сладкарничката да хапнем по нещо и да ми разкажеш за тези вълшебни думички?”

Момиченцето се усмихна:

- Добре, но най-вече съм съгласна, защото искате да знаете за тях. А те са много важни и ще Ви разкажа.

Все повече оставах пленен от това прекрасно детенце, от мисленето и възпитанието му. Седнахме, очичките и грееха докато си хапваше от шоколадовата торта. Обясни ми:

- Знаеш ли чичко, не се сърдя на онзи господин. Сигурно неговата майка не му е разказвала за тези вълшебни думички, които отварят вратите към вълшебните светове и към доброто.

- Кои са те? Попитах любопитно и нетърпеливо.

- МИЛОСТ, беше отговорът й.

И - за Извинявай

Л - за Липсваш ми

О - за Обичам те

С - за Съжалявам

Т - за Търпение.

И още една от най-важните думички - Благодаря! Сега аз ще я използвам и забързано започна да изброява:

- Благодаря за левчето, благодаря за тортата и за това, че искахте да чуете за вълшебните думички.

Усмихнах се. Това детенце ме правеше щастлив. Замислих се. За моя огромна жалост, все още нямах деца... Но знаех, че всяко дете трябва да знае за тези вълшебни думички.

- Мама също ми казва, че трябва да бъдем добри с хората. Ако беше с мен при срещата с онзи господин, щеше да ми каже да не съм тъжна и да не тая лоши чувства в сърцето си към него. Защото навярно и той има нужда от помощ. Такава си е мама, слушам я внимателно и ѝ вярвам. Нали знаете, че майките никога не лъжат?

Пак се усмихнах и кимнах в знак на съгласие. Това дете ме оставаше безмълвен и не знаех какво да кажа...

- А баща ти, той на работа ли е?

Тя леко се натъжи, очите и се навлажниха, но продължи:

- Мама ми е казвала, че много са се обичали и, че е бил добър човек. Но един ден е станала катастрофа... и преди 7 години сме го загубили. Дал е сърцето си, за да живее друг човек. Не знам как става това...

Нещо стисна гърлото ми и едвам сдържах сълзите си. Сложих ръка на сърцето си, то биеше неудържимо, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. Все едно бях свързан някак си с това дете. Преди 7 години и аз бях претърпял такава операция... Един непознат и добър мъж спаси живота ми. Дали беше възможно?

Надежда продължи да разказва.

- Била съм бебе и не го помня, но мама ми е казвала, че чрез мен той е оставил частичка от себе си с нея. За да не бъде никога сама. Казва ми, че когато погледне в очите ми, вижда него, че на моето лице те винаги ще бъдат заедно.

Останах в ступор, една тъга обви сърцето ми. Помислих си каква прекрасна жена беше майката на Надежда. Останала сама, след всичката мъка, е съумяла да научи детето си на толкова важни неща като, МИЛОСТ и Благодаря

Момиченцето дояде бързо тортата и каза:

- Чичко, трябва да тръгвам, мама ме чака с лекарствата. БЛАГОДАРЯ за всичко!

Пожелах да я придружа и да се запозная с майка ѝ. Детето ме заведе. Влязохме. Тя се затича към майка си и я прегърна. Жената лежеше на леглото си, леко се надигна и ме погледна притеснено. Надежда се усмихна и ме представи:

- Мамо, това е чичко Ангел. Той ми помогна, като ми даде 1 лев, защото не достигаха за лекарствата. Това съвсем не е всичко, почерпи ме и с шоколадова торта. И спокойно мамо, аз му благодарих. Както си ме учила. Детето се усмихна, намигна на майка си и чух как шепнешком и каза: „Мамо, според мен той е вълшебник”.

Усмихнах се на жената. Казах и, че съм възхитен колко умно и добро дете е възпитала. Пожелах и бързо оздравяване. Подадох една сума пари на Надежда, като обясних, че те са от благодарност, че ми е разкрила за тайната на вълшебните думички. Оставих им и телефонния си номер.  Казах им, че от днес насетне могат да ми звънят винаги, когато имат нужда от нещо. Че с радост бих им помогнал с каквото мога.

Жената и тя ми благодари сърдечно, като видимо и стана неудобно. Но се усмихваше, усмихваше обнадеждена.

Трябваше да тръгвам, пожелах им приятен ден.

Излизайки от входа, чух гласа на Надежда. Беше се показала на прозореца и се провикна:

- Чичко, аз разбрах тайната ти - ти си вълшебник с много добро сърце! Сигурна съм, че всеки ден правиш много добри неща и помагаш на хората. Нали това е работата на вълшебниците? Навярно много чудеса се случват в живота ти. Благодаря ти! Като ми махаше енергично с ръчичка.

Усмихнах се, помахах и тръгнах...

Заваля, сякаш и небето плачеше с мен. А в съзнанието ми звучеше:"Много ли струва това, да протегнем на някой ръка...”

Прибрах се вкъщи. На вратата жена ми се затича към мен с думите:

- Чудо, стана чудо - бременна съм. След толкова години чакане...

Сълзите ми пак потекоха и вече нямаше какво да ги скрие. Една искрица на надеждата беше вече запалена и грееше в сърцето ми. Вълшебник? Не, аз бях просто обикновен човек. Тя, Надежда - тя беше чудото, което срещнах.


Автор :  Светослава Домусчиева

събота, 13 май 2023 г.

БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ И ОСВЕТЯВАТЕ ❗


Не бъдете безгръбначни!

Не бъдете и коремоноги!

Не сте невидими, нито прозрачни!

Не сте и ничии подлоги!


Вървете винаги гордо изправени,

срещу вятъра и срещу течението!

Знам пътя трънлив е и много неравен!

Но Ваши лични са и смисълът и значението!


Бъдете себе си и осветявате!

Не угасвайте! Но и не заслепявайте! 💞


Ивайло Апостолов

13.05.2023


Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

четвъртък, 11 май 2023 г.

И ЛЮБОВТА И ЗЛОБАТА СА СЪЩИТЕ...




Защо сме тъй дребнави и нищожни

Очите ни все завистливо гледат в чуждото.

Ще сториме дори и невъзможното,

за да съсипем радостта на другите.


За собственото щастие нехаем,

не мърдаме и пръст, за да успеем.

За жертвите на другите не знаем,

но техният живот копнеем, да живеем.


Със злоба дебнем чуждите победи,

и с алчност, чуждите награди.

на друг, за нас "мехлем" е, да навредим.

Как страдат те, гледаме с наслада.


Пилеем всуе нощите и дните си.

И правим се на "жертви", с жални вопли. 

Не виждаме гредите, във очите си,

а в чуждите, тресчицата все чоплим.


Очи, в очи сме вечно лицемерни,

а зад гърба клеветим и злословим.

Награда най-голяма е, да очерним

и нечия усмивка, да заровим.


Как щастието чуждо, да отровим

премисляме отново и отново.

За грешките ни, други са виновни,

а чакаме успеха наготово.


Че всичко във живота ни, се връща

не мислим, че застига ни обратно.

И любовта и злобата са същите,

които сме посели, но умножени многократно! 


И после, пак проклинаме съдбата

а злоба, завист, мъст и алчност процъфтяват. 

Пак брат, забива нож в гърба на брата, 

а Човечността ни, бавно се стопява! 


Завистта не знае празник и умора, 

в нищожните души на подлеците. 

Във тази грешна Земя пренаселена с хора,

със свещ, да търсиш истински Човеци❗

Ивайло Апостолов

11.05.2023

АКО МОЖЕХМЕ

 

сн. Internet 

Ако можехме в този изстрадан живот,

да си вземем поука от гешките.

Ако учехме всеки безценен урок, 

все царици, ще ставаха пешките.


Ако можехме всяка горчива вина,

да изкупиме и да простиме. 

Ако казвахме с теб друже "Благодаря"! 

Ако можехме, да се смириме!...


Ако можехме с тебе, да трупаме спомени,

вместо слава, пари и фетиши!

Да градим, без да падаме духом сломени!

Да останем Достойни, сред низшите!


Ако можехме, всички щом треперят от страх,

да запазим ний дух непреклонен!

Да градим с този дух, след поредния крах!

Да не става в успеха той наглец безпардонен!


На лукавата клюка ухо, да не давахме. 

И зад чуждия гръб, да не я умножавахме.

Предатели в трудност с лекота, да не ставахме,

и на подлеца предадени, да не отмъщавахме!


Ако бяхме смирени, без да се отчайваме. 

Търпеливи, да бяхме. Без да трупаме злоба !

Малодушни живота си, да не окайваме. 

Да не хулехме други, за нашта тегоба.


Ако нашите чувства и нашите мисли,

не се изкушаваха от лесен успех

и пред лична изгода, оставаха чисти... 

Ако пред слабите сдържахме арогантния присмех.


Ако пред силните, гордо отстоявахме себе си, 

без глава да сведем! Без да свием пестник.

Ако ставахме по-мъдри, след грешките-ребуси.

И по-святи, след раните от някой мръсник... 


Ако можехме с разум, с мишци, устрем и воля,

да заложиме всичко в живота "ва банк". 

Без да чакаме Утре и без да се молим,

да заложим чест, его, титла и ранг.


Ако запазехме в себе си жива мечтата,

дори, да сме смазани в гъста лепкава кал. 

Ако можехме пак, да градиме нещата

наше кредо от нула и след сетен провал... 


Да продължим с теб дори, да не виждаме начин. 

Дори живота, да ни е обърнал гръб

свръх силите си смело, да прекрачим,

преминали предела си, отвъд.


И впрегнали само гола воля и вяра,

за тез', що обичаме тъй "безобразно",

да сложим живота си цял на кантара! 

Не сме друже мой, с теб живели напразно!


Ивайло Апостолов

10.05.2023

неделя, 7 май 2023 г.

За Обичта с Главна буква...



- А как разбираш, че някой те обича Истински, с онази Обич с Главна буква, която всички копнеят и възпяват поетите!? - каза Алиса, а лицето и цялото й същество излъчваха някакво вътрешно напрежение и трепетно очакване❗

- УСЕЩАНЕТО и Разбирането, че обичаме и че сме обичани, са две различни неща, Алиса❗- каза Лудият Шапкар. 

Казват, че жените обичат с ушите, а мъжете, с корема!...

Това е само шеговит поглед върху част от истината. 

Разбираме, че ни обичат, когато разсъждаваме върху отношението и думите на някой друг, към нас и върху личните усещания, които всичко това предизвиква у нас.

Но Усещането... чувството, че си обичан е водещо, с него се раждаме!... Дори новороденото усеща Любовта на майката и й се наслаждава! Без да има никаква нужда, да я разбира! 

Защото тази любов, го връща към онова изначално състояние на висше блаженство, комфорт, сигурност и спокойствие, в майчината утроба! Вероятно, именно към това състояние се стремим и търсим несъзнателно през целият си жовот!?... 

Разбирането идва, доста по-късно, с осъзнаването,обаче!... А при много хора, изобщо не идва! 

Усещането, за спокойствие и сигурност, усещането, че не сме сами, че сме приети, че сме значими и важни, които ни дават чуждото внимание и грижа, са в основата на Усещането, че сме обичани. Защото Обичта е в основата си Грижа❗

Истинското Усещане за любов идва, когато са "наситени" всичките ни сетива❗

Тогава и сърцето и разумът ни СА ПЪЛНИ и се чувстваме цели и завършени❗💛

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...