На вас правило ли ви е впечатление, че
Често Даваме на другите това, от което самите ние имаме най-много нужда!?
Всеки има своите лични мотиви и те могат, да будат много различни или в различни комбинации, в зависимост от уникалността на неговите личност, възпитание, ценности, приоритети и цели:
📌Може би, защото най-добре осъзнаваме истинската му цена!?...
📌Може би, защото най-дълбоко усещаме "осезаемото му отсъствие"!?...
📌 Може би, защото лично преживявяното усещане за загуба, ни помага най-добре, да се поставим на мястото на другия!?... Особено, ако е преживял същата!
Да му емпатираме!... Да сме съпричастни!...
Да му симпатизираме!...
📌 Може би, за да запълни вътрешната си липса и чувство за непълноценност?... И да се почувстваме малко по-добри Хора!?...
📌 А може би, заради дълбоко стаената вяра в истинността на "ефекта на пеперудата🦋" и "принципа на бумеранга"?.. И тайната надежда,
природата се подчинява на принципа на баланса и че рано или късно то, ще се върне към нас❗...
Има много такива, социални експерименти и наблюдения, показващи същите резултати - например:просещи, които единствени връщат, уж загубен портфейл; бездомни деца, които дават собствената си храна или я поделят с бездомни живитни; просяци, които дават събраните си пари, на изпаднал в нужда! ...
Интересно е, да разберем личните си мотиви, в такава ситуация!?...
Но истински Важния Въпрос е, ЗАЩО НЕ ГО ПРАВИМ, когато не сме в нея⁉️🤔
Вие, как мислите!? 🤔
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар