Ако можехме в този изстрадан живот,
да си вземем поука от гешките.
Ако учехме всеки безценен урок,
все царици, ще ставаха пешките.
Ако можехме всяка горчива вина,
да изкупиме и да простиме.
Ако казвахме с теб друже "Благодаря"!
Ако можехме, да се смириме!...
Ако можехме с тебе, да трупаме спомени,
вместо слава, пари и фетиши!
Да градим, без да падаме духом сломени!
Да останем Достойни, сред низшите!
Ако можехме, всички щом треперят от страх,
да запазим ний дух непреклонен!
Да градим с този дух, след поредния крах!
Да не става в успеха той наглец безпардонен!
На лукавата клюка ухо, да не давахме.
И зад чуждия гръб, да не я умножавахме.
Предатели в трудност с лекота, да не ставахме,
и на подлеца предадени, да не отмъщавахме!
Ако бяхме смирени, без да се отчайваме.
Търпеливи, да бяхме. Без да трупаме злоба !
Малодушни живота си, да не окайваме.
Да не хулехме други, за нашта тегоба.
Ако нашите чувства и нашите мисли,
не се изкушаваха от лесен успех
и пред лична изгода, оставаха чисти...
Ако пред слабите сдържахме арогантния присмех.
Ако пред силните, гордо отстоявахме себе си,
без глава да сведем! Без да свием пестник.
Ако ставахме по-мъдри, след грешките-ребуси.
И по-святи, след раните от някой мръсник...
Ако можехме с разум, с мишци, устрем и воля,
да заложиме всичко в живота "ва банк".
Без да чакаме Утре и без да се молим,
да заложим чест, его, титла и ранг.
Ако запазехме в себе си жива мечтата,
дори, да сме смазани в гъста лепкава кал.
Ако можехме пак, да градиме нещата
наше кредо от нула и след сетен провал...
Да продължим с теб дори, да не виждаме начин.
Дори живота, да ни е обърнал гръб
свръх силите си смело, да прекрачим,
преминали предела си, отвъд.
И впрегнали само гола воля и вяра,
за тез', що обичаме тъй "безобразно",
да сложим живота си цял на кантара!
Не сме друже мой, с теб живели напразно!
Ивайло Апостолов
10.05.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар