И като родители и като специалисти трябва непрекъснато, да се самообразоваме.
Когато обаче у дома имате дете с поведенчески проблеми, това е крайно необходимо❗...
🔸 🔶🔶🔶🔸
Агресивно поведение: процесен модел на Кауфман и възможности за интервенция
Процесният модел на Кауфман представя независима от различните теории концепция за описване на агресивното поведение в определена ситуация, от която могат директно да се извлекат терапевтични стъпки (Kaufmann, 1965).
4.2.1. Процесен модел на агресивното поведение според Кауфман
Разсъжденията на Кауфман се базират на основаващата се на тео- рия за ученето концепция на Бус (Buss, 1961). Бус първоначално изхожда от ситуативна рамка на агресията, която обхваща акту- алното ниво на гняв на една личност, нападенията, на които е из- ложена, както и външни условия като шум, стрес, горещина и др. Същевременно за появата на агресията имат значение и по-ран- ният опит, културните нормативни представи и личностните характеристики. Тези глобални качества влияят на процеса на взи мане на решение, който води до агресия (вж. фиг. 4.1). Процест На взимане на решение протича светкавично между възприема нето на оцененото като злонамерено поведение и агресивната реакция. Фигура 4.1 интегрира ситуативните условия и глобал ните фактори според Бус (Buss, 1961), както и провокиращите фактори според Кауфман (Kaufmann, 1965).
ситуационни условия
гняв, нападки, шум, горещина, стрес
➕глобални фактори
предишен опит, културни норми, личностни качества
➕провокиращи фактори
Възприемане на даденото поведение като заплаха
⬇️
избор на действие по навик
⏸️
агресивно поведение
потенциали на задържане
⬇️
⬇️
оценка на възможните последици
Фигура 4.1. Провокиращи агресията фактори според Бус (Buss, 1961) и Кауфман (Kaufmann, 1965)
Според Кауфман в процеса на решаване се преминава през четири етапа:
1. възприемане;
2. избор на действие и сила на навика;
3. потенциали на задържане;
4. оценка на възможните последици (Kaufmann, 1965).
4. Концепция за терапевтичната програма
Етап 1: Възприемане
В първия етап се взима решение дали определен стимул предста- влява заплаха или не. Децата се различават по своите навици на възприемане. Така например агресивните деца изживяват някои ситуации като много по-заплашителни, отколкото всъщност са. Особено нееднозначни ситуации бързо се възприемат от агре- сивните деца като заплашителни.
Етап 2: Избор на действие и сила на навика
След като ситуацията е оценена като заплашителна, във втория етап се взима решение как да се реагира (импулс на действие). На заплахата може да се отговори с избягване, уместно себе- утвърждаване или агресия. Коя реакция ще бъде избрана, зависи от утвърдените и почти автоматично прочитащи начини на по- ведение (сила на навика). При агресивни деца важи следното: Колкото повече детето е свикнало да реагира с агресия, толкова по-вероятно е и в нови ситуации да реагира по този начин. Из- борът на определена реакция се влияе от настоящите навици на C възприемане. други думи, в този етап се взима следното реше- ние: „Как да постъпя: със или без агресия?"
Етап 3: Потенциали на задържане
В този етап се взима генералното решение дали по-рано избра- ната реакция наистина да се извърши. Този избор е силно по- влиян от предишния опит на детето. Ако например агресивното поведение преди е било винаги наказвано, мисълта за извърш- ването му би довела до силен страх. Извършването на избра ната реакция би било възпряно от страх. Ако извършването на даденото действие обаче е свързано с малко или почти никакви предишни лоши последици или привилегиите на агресивното поведение са взимали превес над негативните му последици, то тогава обикновено не съществуват никакви или малко потен- циали на задържане и импулсът на действие достига до следва- щия етап. Решението се взима в повечето случаи светкавично и не е задължително да бъде възприето като съзнателно или пла- нирано.
При агресивните деца често не съществуват потенциали на задържане на гняв и ядосване, докато неагресивни импулси биват блокирани, тъй като субективно са възприемани като не успешни, а единствено агресивните действия изглеждат като да имат позитивни последици. („Никой не ме слуша, освен ако не изкрещя силно и ядосано!" или: „Ако отвърна на удара, другите ме оставят на мира!"). В този етап като цяло се взима следното решение: "Трябва ли да се извърши избраната реакция: да или не?"
Етап 4: Оценка на възможните последици
Докато в рамките на предишните етапи се решава дали опреде лен импулс на действие да бъде допуснат, в последната стъпка протича отнасящото се до ситуацията решение, което определя крайния избор на действие. Този избор се взима, като се пред- полага каква ще е реакцията на обкръжението след даденото действие. Ако вероятните последици от действието изглеждат неприятни, тогава се взима решение то да не се извършва. Реша- ващо е в случая дали последствията настъпват непосредствено след агресивното поведение. Така например е типично за агре сивните деца да възприемат само краткосрочни последствия на дадено поведение. За разлика от това, не обръщат внимание на дългосрочни негативни последствия. В случай че непосредстве ните последици са позитивни, те подсилват нова поява на агре сивното поведение, а негативните дългосрочни последици нямат почти никакво влияние.
Тук трябва обаче да се отбележи, че децата като цяло имат трудности в прогнозирането на възможните последици от тя ното поведение. Тази способност зависи от когнитивното им развитие. Заради степента на когнитивното си съзряване децата, особено тези под десетгодишна възраст, трудно могат да оценят сами дългосрочните последствия.
С други думи, на този етап се взима ситуативното реше ние дали да се извърши реакцията или не. Ако решението си "да", то импулсът на действие наистина ще бъде изпълнен.
4. Концепция за терапевтичната програма
Може да се обобщи, че според Кауфман се преминават няколко етапа на вземане на решение между външния стимул и извърш- ването на дадено действие. Във всеки етап се анализира и дали условията за даденото поведение са налице (Kaufmann, 1965). Дотук моделът беше представен като строга поредица от стъпки. Какво следва обаче, ако на даден етап се вземе решението „Не, няма да извърша това действие"?
Редно е това да се конкретизира. Да приемем, че: > даден стимул е възприет като заплаха (етап 1), избран е импулсът на действие „да се реагира физически аг- ресивно" (например удряне; етап (2), > на етапа,„потенциали на задържане“ (етап 3) този импулс бива блокиран и крайното решение гласи: „Спри! Не го прави!" В такъв случай решението се прехвърля обратно на предиш- ните етапи. Например може да се предприеме нова оценка на първоначалния стимул и да се прецени дали той наистина е за- плашителен (етап 1). По-вероятно е обаче на ниво 2 да се избере нова реакция. Може например да се избере импулсът на действие „вербална агресия" (като ругаене). Ако този избор не пробуди потенциали на задържане в третия етап и възможните последици в четвъртия етап изглеждат малко негативни или дори никак, тогава този импулс на действие ще бъде извършен. Подобно ново вземане на решение е възможно на всеки етап от процеса (вж. фиг. 4.2, с. 86).
Поддържане на агресивното поведение. С модела на Кауфман могат да се обяснят и редица принципи на поддържане на агресивното поведение (Kaufmann, 1965): Извършването на агресивни действия може да се възприема като освобождаващо, което би намалило потенциалите на задържането му и в бъдеще. Детето се чувства освободено, защото чрез агресията му нама- лява страхът от първоначално възприетата заплаха (вж. фиг. 1.1, с. 26).
По този начин се постигат както физиологично, така и психологическо облекчение, а те влияят като отрицателно под- крепление, тоест отстраняват неприятно условие (С, С - condi tion, условие).4. Концепция за терапевтичната програма.
Успехи от поведението могат да се съдържат и в това, че дру- гите оставят детето „на мира, изпитват респект или страх от него, че то успява да наложи нещо или да постигне облага. Тези последици представляват позитивно подкрепление (C+), което подсилва поведението и го прави много стабилно. Двата принци- па на подкрепление поддържат агресивното поведение, тъй като последиците при подобни нови ситуации биват оценени като по- ложителни и допринасят с това за неблагоприятното социално- емоционално развитие на детето.
4.2.2. Отправни точки на терапията
Процесният модел позволява да се прецени конкретно на кой етап се появява грешният избор на детето. Това знание е нуж- но при целенасочена терапевтична програма за намаляване на агресивното поведение. Като цяло поведението може да бъде модифицирано на всеки етап. Приема се еднозначно обаче, че терапия, която започва от началните етапи, би имала по-голям ефект. Фигура 4.2 представя, от една страна, процеса в четирите му етапа, като същевременно назовава възможни интервенцион- ни цели. Следващият раздел 4.3 се занимава с тези цели, които разчитат на процесния модел на Кауфман (Kaufmann, 1965) и са свързани с представените по-нататък психически фактори. "
Франц Петерман, Улрике Петерман
" РАБОТА ОТ ВАШИТЕ ДЕЦА С АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ"
Дано е полезно и на вас ❗ 💙
