В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

сн. Internet

С премъдрост Бог създаде ни от кал,

за да сме тясно свързани с Земята. 

Даде ни избор, свобода, но не морал... 

Пожертва син, да помним, че сме братя!...

И в милостта си с всичко ни дари,

С вода и въздух, с приказна природа.

С послание, да сме смирени и добри!

Да любим себе си, да любим ближния, но и рода.

В премъдростта си Бог ни даде път

и даде ни за пътя всичко нужно.

Искра от себе си и устрем към върхът...

Послание, че е едно Светът, 

и че не трябва, да живеем като чужди!

Но както казах, с избор ни дари.

Със свобода, да сме каквито пожелаем!

Но участта на Първородния му син

забравихме! И че на този Свят животът е назаем!

Забравихме, че сме вода и пръст. 

И че макар и непорочни по природа,

безгрешни няма. Всеки носи своя кръст... 

Без прошка сме като овце, но без порода!

Забравихме, че без любов и без морал,

сме просто хищници - разумни, но в порока.

От кал създадени, да не живеем в кал.

Като запълнени със тиня вертикални локви!

Забравихме, какво е благодарност

и взехме се без свян, за богоравни.

Забравихме, какво е чест и вярност, 

и прошка!... Душите ни са цели в рани.

Ще се пробудим ли, с онази мъдрост стара, 

през предразсъдъци и рой самозаблуди

обсебени от своите кошмари, 

като хипнотозирани от пламък пеперуди... 

Че своята история забравилия

обречен е безкрай, да я повтаря. 

Ивайло Апостолов 

31. 03.2024

ЗА ДОСТЪПНОСТТА У НАС И НАВЪН

 

Като говорим за свобода на придвижване и достъпна среда, тук в Кавала, на по-малко от 400 км от София нещата са правени с много повече мисъл, за хората с трудности в придвижването. Някой от българите тук казват, че е защото от Европейския съюз, ги натискат, но важното е, че достъпността я има в доста по-голяма степен навсякъде в инфраструктурата площадките или са на нива с плавен преход или има рампи, които НЕ са проформа, а наистина съобразени с безопасен и лесен достъп. 

Казват още, че това е не само заради инваледните и детските колички, а защото има страшно много мотори и скутери. Но важното е, че  ги има!

Това, което ме очарова в кварталния супермаркет е, че видях поне седем различни вида средства, за пазаруване, съобразени с различни нужди и удобство, за клиентите. Освен кошниците със и без колелца и количките, които си познаваме имаше още два вида, колички, за родители с малки деца и два вида колички специално за хора с двегателни проблеми, каквото дори не предполагах, че съществуват.

Едните се закачаха отпред за самата инвалидна количка, а другият вид бяха компактна рингова количка с прикачена отпред пазарска, ако хората със специфични потребности са тръгнали, без количка в момента.

А като стигнахме до каса, отвориха специално каса за нас, да не чакаме, тъй като на другите имаше опашки.

Може и да е било случайно, но се случи няколко пъти, в различни магазини.

Нямам намерение, да внушавам, че тук в един второразряден гръцки провинциален град всичко е прекрасно. Но е в пъти по-добре отколкото в родната ни няколко милионна София например, където на централни пътни възли като Централна гара и Централна Автогара, от 10тина инвалидни асансьора в близост, до такива натоварени кръстовища, обикновено работи само единият в самата гара, а понякога и той е повреден, а рампи те са за самоубийци. 

Още за мислите и добрите намерения, с балкански синдром, в следващи постове.

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!) 

Ти повикай ме тихо по име

и не спирай с копнеж, да ме чакаш!

Ще се върна, дори след години,

през които без сълзи съм плакал.

Срамежлива наднича луната.

Тих дъждец, гали нежно житата...

В нощ такава миг щастие имахме. 

Огнен миг!... И със стон се разминахме!

По самотните сънени улици

ни повлече съдбата безстрастно!

Още помня дъхът ти на люляци

и сърцата крещящи безгласно!... 

Призови ме в свирепата буря,

в безпощадния залп канонаден.

Слух да нямам, аз пак ще те чуя

със сърце, за словата ти жаден!

Назови ме любима, по име!

Като с жива вода напои ме

мене, странник в Живота-пустиня!

Аз през лед и през лава ще мина,

както блудник изгубил посоката

пак дочува гласът на Пророка

и съзира отново зората,

отвъд хребети с ярка позлата, 

лабиринти без изход и бездни, 

миг преди сам, съвсем да изчезне!

Назови ме любима по име! 

С копнеж и любов призови ме! 

Таз' раздяла така се проточи, 

че удивителните станаха многоточия, 

но пожарът по теб не изстина! 

Призови ме, любов! Призови ме! 

И ще дойда през зной и през зима,

с твоя глас като ехо, любима.

Двама с теб, като лъч на разсъмване,

ще поемем към своето сбъдване. 

Ивайло Апостолов 

15.04.2024

💜💜💜

ОСТАВАЩИТЕ ВЪПРЕКИ,... ЦЕНЕТЕ

(Посвещава се на всички онези, които успяват, да ни върнат вярата в Доброто и Човечността у хората, въпреки всичко!) 

Ценете хората, които ви помагат,

протягащи десница без условия! 

Оставащите с вас, когато се налага,

без разлика на класа, пол или съсловие. 

Оставащите Въпреки, ...( Когато 

разбягват се в ужас всички други

или снишили се притихнали в тревата

оставят ураганът, да ви брули! ) 

Онези, с идеалите и целите, 

с които гледате в една посока

ценете! Даващите!... Не жалете взелите,

които се простират "на широко"! 

Ценете лидерите, разпознайте "жертвите"!

Ценете Личностите, не "частта от масата"! 

Ценете искрените! Разпознайте лицемерните

или позьорите! Тежат на мястото си само хората със класа!

Ценете "жестовете малки ", а не думите!

Човечността не дава обещания!

Не думите спасяват от куршумите,

а тихото смирено самообладание!...

Ценете този, който ви прегръща,

Когато най-жестоко ви боли!

Който с лице към светлината ви обръща

и прави ви по малко по-добри!

Ивайло Апостолов

21.03.2024

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите не се страхувай, сине!

Пази се, от подводните течения, 

от кал, подвижни пясъци и тиня...

Пази се от прибързани решения!

От бурите не се страхувай, сине!

От лакът се пази на лицемерите!

И най-безмилостната буря, ще отмине,

но завистта помни, ще те намери!

От бурите не се страхувай, сине! 

От плевели пази се, между хората! 

И бурята не може тъй, да срине, 

както рушат тез' плевели опорите! 

От бурите не се страхувай, сине, 

а от бездушни, без морал марионетки! 

Всичко свободно, цветно и красиво, 

заключват те в малките си сиви клетки. 

От бурите не се страхувай, сине!

Защото бурята руши, но и пречиства! 

Отнася първо всичко болно и нечисто

и дава място, дух и сили, да градим! 

Ивайло Апостолов 

22.03.2024

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ...

📸 фото "Фокус" 

( На подрастващите ми мъже) 

 

Животът се изнизва между пръстите,

от вятъра отвяна шепа пясък.

И важно е, с какво ще го изпъстрите,

преди поредният провал, със трясък.

И важно е, с какво ще го запълните - 

С въпросителни, с удивителни... или пък с многоточия? ...

Колко мечти през него, ще изпълните

и в колко, ще отсъпите пред чуждото безочие! 

Колко от тях, ще погребете в мъртва почва 

от чужди предразсъдъци, очаквания... 

На колко с вас с кураж, ще сложим точка?

И колко време, ще погубите в напразно чакане?

Или пък в срам, вина и угризения, 

ще се погребваме и бавно ще умираме!

Във колко, ще намерим вдъхновение! 

И в колко път, в безпътицата, ще намираме?!... 

И важно е, след падане, как ставаме, 

Дали на паднали, ръката си подаваме? 

Как мъдро и уверено решаваме! 

Дали израстваме? Дали се извисяваме? 

Че грешките са част от всяко сбъдване. 

По-силни се прераждаме в провалите. 

Умираме, когато не помръдваме!... 

Честта си само с низост, да не каляме

е главното условие в живота, 

по пътя си към вътрешните висини и коти! 

А в пътя към поставените общи цели

внимавайте, кого със себе си сте взели! 

Защото слънцето ни потопи ли се в здрача, 

погледнем ли след себе си следите, 

ще съжалим, не за върховете неизкачени, 

а за които въобще, не сме опитали! 

И най-безценното за нас, ще бъдат дните

в които сме се чувствали най-живи. 

В които сме се чувствали честити!... 

И хора, които сме направили щастливи! 

Ивайло Апостолов 

16.03.2024

НЕ УГАСВАЙ ЛЮБОВ❗💞 -

 

сн.📸 Фото "Фокус" 

Не угасвай, любов! Заблести! 

Дръж си жива и ярка искрата!

Запали буен огън! Пламти! 

Събуди всички хора, дълбоко в сърцата!

Нека пламне Любов от Човечност, 

за вечност пожар!

Нека никога нежния зов, 

не изтлява в пепел и жар!

Само тази искра е частицата чиста божественност.

Да творим и се грижим с любов е напълно естествено. 

Да приемаме и да подкрепяме, с обич безспир, да съграждаме!...

Да се учим, да споделяме с вяра и дух

всеки ден! Тъй в Човечност отново се реждаме!

Не угасвай, любов! Заблести! 

Дръж си жива и ярка искрата!

С теб любов ти и аз, аз и ти

се пробуждаме в ние, 

с онзи спомен, че всички сме братя!

Ивайло Апостолов 

15.03.2024