Не угасвай, любов! Заблести!
Дръж си жива и ярка искрата!
Запали буен огън! Пламти!
Събуди всички хора, дълбоко в сърцата!
Нека пламне Любов от Човечност,
за вечност пожар!
Нека никога нежния зов,
не изтлява в пепел и жар!
Само тази искра е частицата чиста божественност.
Да творим и се грижим с любов е напълно естествено.
Да приемаме и да подкрепяме, с обич безспир, да съграждаме!...
Да се учим, да споделяме с вяра и дух
всеки ден! Тъй в Човечност отново се раждаме!
Не угасвай, любов! Заблести!
Дръж си жива и ярка искрата!
С теб любов ти и аз, аз и ти
се пробуждаме в ние,
с онзи спомен, че всички сме братя!
© Ивайло Апостолов
15.03.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар