( На подрастващите ми мъже)
Животът се изнизва между пръстите,
от вятъра отвяна шепа пясък.
И важно е, с какво ще го изпъстрите,
преди поредният провал, със трясък.
И важно е, с какво ще го запълните -
С въпросителни, с удивителни... или пък с многоточия? ...
Колко мечти през него, ще изпълните
и в колко, ще отсъпите пред чуждото безочие!
Колко от тях, ще погребете в мъртва почва
от чужди предразсъдъци, очаквания...
На колко с вас с кураж, ще сложим точка?
И колко време, ще погубите в напразно чакане?
Или пък в срам, вина и угризения,
ще се погребваме и бавно ще умираме!
Във колко, ще намерим вдъхновение!
И в колко път, в безпътицата, ще намираме?!...
И важно е, след падане, как ставаме,
Дали на паднали, ръката си подаваме?
Как мъдро и уверено решаваме!
Дали израстваме? Дали се извисяваме?
Че грешките са част от всяко сбъдване.
По-силни се прераждаме в провалите.
Умираме, когато не помръдваме!...
Честта си само с низост, да не каляме
е главното условие в живота,
по пътя си към вътрешните висини и коти!
А в пътя към поставените общи цели
внимавайте, кого със себе си сте взели!
Защото слънцето ни потопи ли се в здрача,
погледнем ли след себе си следите,
ще съжалим, не за върховете неизкачени,
а за които въобще, не сме опитали!
И най-безценното за нас, ще бъдат дните
в които сме се чувствали най-живи.
В които сме се чувствали честити!...
И хора, които сме направили щастливи!
Ивайло Апостолов
16.03.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар