Хора и съдби, които ни вдъхновяват - Силвестър Сталоун или как Роки се превърна в легенда

 „Вярвам, че съществувa вътрешна сила, 

която създава победителите или губещите. 

И победителите са тези,

които наистина слушат истината на сърцето си.”

– Силвестър Сталоун

След падането на Берлинската стена, в "Зората на демокрацията', с навлизането на легални и полулегални западни филми Силвестър Сталоун беше един от актьорите-символи на истински екшън-герой, за поколението от 70те, а образите на Роки и Рамбо бяха емблематични. Младежите  търсеха и гледаха си интерес филмите с него, а децата пресъздаваха образите на Рамбо и Роки в игрите си. 

Ако трябва да съм напълно откровен, лично аз не харесвах чак толкова Слай като актьор. Естествено, гледах филми с негово участие , но не беше от фаворитите ми като актьор и герой. Когато прочетох тази история обаче, започнах наистина да гледам на него с "други очи" и истински да го ценя като човек

Това е истинската история на самият Сталоун и историята на "раждането" на Роки, която е не по-малко впечатляваща и вдъхновяваща. Едно великолепно доказателство, как с правилно целеполагане, последователност, упоритост и достатъчната мотивация можеш да постигнеш мечтите си. Препредавам ви историята дословно, тъй като е написана по един наистина грабващ и увлекателен начин.

                                                       ***  ***

Силвестър Сталоун или Историята на Роки

Трябва да си призная, че преди време не харесвах Силвестър Сталоун. Да, гледах филми с него, радвах му се на някои от ролите, но не го ценях особено като актьор или герой. Мина време обаче и случайно прочетох преразказа на едно интервю с него. Интервюто беше на Антъни Робинс, най-известният и успешен човек в областта на личностното развитие, за когото някой ден също ще напиша материал, понеже си заслужава. И сега не гледам филми с участието на Слай особено често, но за сметка на това започнах изключително много да го уважавам като човек.

Защо искам да споделя тази история? Защото от почти три години я ползвам като мотивационна по време на обучения, както в бизнес, така и в частен коучинг, понеже вярвам, че в нея е заложен един от най-важните ключове към успеха изобщо, защото е чисто човешка и най-вече, защото много ми допада...

 Малко хора знаят, но при раждането на Слай е имало усложнения, и като са го вадели от майка му са притиснали лицето му с форцепса. Затова то е парализирано наполовина, което освен външния вид, нарушава и говора му. Въпреки това, Силвестър мечтаел да стане актьор и се преместил с първата си жена да живее в Ню Йорк, където имало достатъчно агенти, които да помогнат на кариерата му. Казва на Антъни Робинс, че е получил няколко хиляди отказа, на което последният отговаря, че това не може да бъде вярно, понеже има едва 300 агенции в Ню Йорк. Слай му казва, че е ходил поне по пет пъти във всяка от тях.

Периодът, в който получава откази, се проточва изключително дълго и парите започват да привършват. След като една вечер преспива пред офиса на един от агентите, най-накрая му дават роля във филм, в който за няколко секунди трябва да се появи на сцената, за да бъде набит от главния герой. Според агента е толкова грозен, че хората биха се израдвали, ако видят, че някой го бие. За това му плащат няколко долара. Униженията не спират дотук, приема роля в еротичен филм, за която му плащат 200 долара. Жена му не го приема много добре, а в последствие авторите на филма го преименуват на „Италианският жребец” прякора му от „Роки” и се опитват да изкарват пари на негов гръб, след като вече става известен. Силвестър приема това с усмивка и обяснява, че не е имал голям избор. Или е трябвало да прави това, или е щял да се озове на улицата. На въпросът на Антъни Робинс защо тогава не се е хванал на каквато и да било работа, той отговаря със следните думи: „Понеже щях да изгубя глада си и да се успя от комфорта! Щях да спра да преследвам мечтите си.”

Положението не се подобрява и се налага Слай да ходи да се топли в обществените библиотеки. Споделя, че това е най-доброто нещо, което му се е случвало, понеже, от една забравена книга от друг човек, той се запалва по историите и разказите на Едгар Алан По, а от там и по други класически произведения и започва да чете книги. Постепенно, както се случва с много от хората, които се докосват до магията на писаното слово, той решава, че иска да стане писател и започва да пише сценарии за филми. Това е поредното начинание, което претърпява неуспех – успява да продаде само един или два сценария за по стотина долара.

В паричната си безизходица дори залага и впоследствие губи семейните бижута на жена си. Според него това е едно от нещата, които човек никога няма право да прави, независимо в колко лошо положение е. Това е неофициалният край на техните взаимоотношения според него, които продължават да се влошават, за да се разделят след няколко години, въпреки детето, което им се ражда.

Чък Уепнър – вдъхновението 

 за Роки Балбоа

Един ден, през 1975 година, гледал боксов мач по телевизията между легендата Мохамед Али и белия и несравнимо по-скромен боксьор Чък Уепнър. Въпреки че Али почти смачква своя опонент, Уепнър постоянно става и налита на шампиона. Дори успява да го свали на земята – това само разярява Али и той буквално помила белия боксьор. Уепнър губи няколко секунди преди края на петнадесетия рунд с технически нокаут, но въпреки счупения нос и аркадите и на двете вежди, когато съдията отброява девет, той е на крака и готов да завърши мача. Силвестър Сталоун се вдъхновява, сяда и, пишейки по 20 (двадесет) часа на ден, през следващите три дни прави сценария на „Роки”. За това свое дело много по-късно той коментира: „Действай смело, когато си вдъхновен!”.
 Опитва се да продаде сценария на няколко места, но никой не го одобрява. Междувременно, финансовото му положение съвсем се нарушава, жена му забременява и парите му свършват. В опита си да се пребори с глада, той отива пред един магазин за алкохол и се опитва да продаде кучето си, мастиф, който води със себе си още от Филаделфия, за скромните 50 долара. Тогава идва един човек и спазарява най-добрия му приятел, единственото същество, което го обича напълно безрезервно на половин цена за 25 долара. В интервюто той споделя: „Това бе най-низкият ден от живота ми и аз плаках по целия път към вкъщи. Тогава разбрах, че съм стигнал много под нулата.”

Чък Уепнър на въжетата 

в последния рунд на знаменития мач

След по-малко от месец обаче идва невероятно предложение. Продуцентска  компания иска да закупи правата за „Роки” срещу 125 000 долара. Това му идва малко като шок, но той им казва, че трябва да преговарят с едно неизменимо

условие. Той трябва да участва във филма. Продуцентите са скандализирани. Обясняват, че вече имат човек за главната роля и е най-добре сценаристът да си
гледа сценариите. Той отговаря, че всъщност е актьор и за голям ужас на продуцентите и на бременната си жена, отказва да продаде сценария.

След седмица, продуцентите отново се свързват с него и му казват, че наистина са харесали неговия сценарий. Затова му предлагат да удвоят предложението си на 250 000 долара. За техен ужас, той отново отказва. След няколко дни го търсят за трети път и му предлагат 350 000 долара, за да не участва в собствения си филм. Той отново отказва. За да направиш подбно нещо, трябва наистина да знаеш какво искаш и за какво се бориш. Да знаеш истинската си цел. Продуцентите му се съгласяват да му дадат главната роля, но срещу аванс от 35 000 долара, десет пъти по-малко пари, за да носи наравно с тях рискът от провал. И той приема!

На това място Антъни Робинс го поздравява за успеха, все пак това са много пари за човек, който не може да си позволи парно и отопление в апартамента си, и пита какви са били следващите му действия, като самият той си признава, че е очаквал Слай да е отишъл да празнува. Вместо това се оказва, че той е отишъл пред магазина за алкохол, с надеждата човекът, който е закупил кучето му, да се появи отново.

Там той чака три дни, когато човекът отново се появява. Слай директно отива при него и пита дали човекът го помни. Преди месец и половина са сключили сделка за едно куче. Човекът се сеща и му благодари, децата му много били харесали кучето. Тогава Слай казва, че иска да си купи кучето обратно. Човекът е кратък. Кучето не се продава. Слай обаче настоява и предлага 100 долара за кучето, което е закупено само за 25. Човекът отказва. Слай предлага 500 долара за кучето, но човекът отново отказва. Антъни Робинс пита тогава, какво е направил Слай, при условие, че човекът не желае да продава. На това Силвестър отговаря: „Знаех целта си и желания резултат и вече имах опит с продуцентите, затова продължих да променям подхода, докато не постигнах целта си.”

„Какво ти струваше това?” – пита го Тони Робинс и получава зашеметителен отговор. Кучето се връща при Слай срещу 15 000 долара и роля в „Роки”. Точно така, човекът участва във филма. Между другото, кучето също. Бъткъс, мастифът на Роки, всъщност е кучето на Силвестър Сталоун от истинския живот.В надписите е представен като Бъткъс Сталоун.

На снимачната площадка – Слай и Бъткъс.

„Роки” става най-касовият филм през годината, получава няколко Оскара, включително за най-добър филм, от общо десет номинации. Никога повече Силвестър Сталоун не изпада в нищета.

Тази история не е само за артисти и писатели. Тя е за всички хора!

Линкове:

Оригиналната история, която чух за пръв път през 2010 г. услужливо изрязана за нас от цялата лекция на Тони Робинс: http://www.youtube.com/watch?v=1AjIO0HTV5w

Допълнителни интересни факти на английски език: http://www.feelingsuccess.com/sylvester-stallone/

Силвестър разказва историята сам, както и много други истории, в много повече детайли: http://www.youtube.com/watch?v=PJvPD2u3YBI

Слай и Чък Уепнър

(Уепнър завършва кариерата

си с доста завидна статистика:Мачове: 51-Победи: 35, от които  17 с нокаут

. Два равни мача и едва 14 Загуби) 

Източник и снимки:ivotopalov.net

Методики и терапии за обучение и рехабилитация - Методът Фелденкрайс

снимка:feldenkraisuk.co.uk

ФЕЛДЕНКРАЙС е метод, който разчита на способността на мозъка да учи,  да се развива във всяка една възраст и чрез образуването на нови връзки в него да се променя. Той се основава на основни принципи от физиката, неврологията и психологията, и условията при които нервната система  се обучава най-добре. Фелденкрайс (понякога се нарича терапия на Фелденкрайс) е признат като стратегия за подобряване на стойката, гъвкавостта, координацията, атлетическите и артистични способности на човек, както и като помощ за хората с ограничени движения, хронична болка и напрегнатост (включително болки в гърба и други често срещани болежки), с неврологични и психологически проблеми и проблеми, свързани с развитието.

МЕТОДЪТ ФЕЛДЕНКРАЙС изследва биологичните и културни аспекти на движението, стойката и ученето и това как навиците могат да ни ограничат да използваме само малка част от своя човешки потенциал. Чрез личната си история, възпитание, култура, наранявания, болести и т.н. всеки от нас усвоява  различни модели на физическо и психологическо поведение. Тези модели са дълбоко вкоренени в нервната ни система, често се демодират или стават нефункционални и така създават ненужни физически и психологически ограничения. Методът Фелденкрайс използва процес на органично учене, движение и сетивност, за да ни освободи от привичните модели и да ни предостави възможност за появата на нови модели на мислене, движение и осезание, за разширяване границите на телесния ни потенциал.

През целия си живот ние се развиваме. Може да се научим да се движим по-прецизно, ефективно и най-вече с повече лекота. Ние може дори да се научим ДА УЧИМ.

Уроците ни предлагат усъвършенстван и естествен начин за соматично учене и могат да доведат до незабавен позитивен ефект на нашето ежедневно движение и настроение.

Забележителният ефект на метода включва разширен обхват на движение, по-пълно и дълбоко дишане, подобрена координация, яснота в мисленето, локализиране  точното място на болката, трансформация на навика и осъзнаване. Както  и подобрени двигателни умения за професионалисти като музиканти,атлети, актьори и танцьори, хирурзи.

МЕТОДЪТ ФЕЛДЕНКРАЙС се занимава пряко с въпроса как да се улесни ученето, което е необходимо за организирането на цялостната личност и преоткриването на изключени или оставени без внимание модели на движения или действия.Това се постига чрез разширяване на представата ни за себе си посредством серии от движения, насочващи вниманието ни към части от собствената личност, които са неосъзнати или не са включени във функционални действия. По-добра функция възниква чрез установяване на подобрена динамична връзка между индивида, гравитацията и обществото. Самият Фелденкрайс е определил функцията като взаимодействие на човека с външния свят или на личността с околната среда.

МЕТОДЪТ позволява на хората да включват в своето функциониране движения и части на тялото, които са пренебрегнати, забравени или изключени от обичайните им действия или представи за действия. Помагайки ни  да научим как цялото тяло участва във всяко движение, МЕТОДЪТ ФЕЛДЕНКРАЙС ни дава възможност да живеем живота си по-пълноценно, ефективно и удобно.

ФЕЛДЕНКРАЙС  се преподава в два формата:

Осъзнаване чрез движение

Функционална интеграция

Осъзнаване чрез движение (АТМ) Awareness Through Movement

При груповите уроци по Осъзнаване чрез движение ние сме вербално водени през серия от бавни и фини поредици от движения които подобряват нашата гъвкавост, координация, сила и баланс. При тази практика обикновено учениците започват структурираните уроци по движение лежейки върху удобни  постелки (при уроците се използват различни позиции включително седеж на стол или стоеж). Като използва комбинация от направлявано внимание и приятно, целенасочено движение, всеки урок ни води към определен модел на движение и действие чрез основни динамични зависимости. За разлика от традиционните упражнения, при които движенията могат да се извършват механично, ОСЪЗНАВАНЕ  ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ разкрива пред нас тайната как да намалим ненужното мускулно напрежение и да усъвършенстваме осъзнаването на собствената си личност в действие чрез сетивността на тялото и фокусиране на вниманието. Това ударение върху сетивното учене дава резултат  за по-гъвкави движения и жизненост, които носят наслада, а не болки и страдания. Уроците се изпълняват лесно, полезни са за всеки, а същевременно могат да се получат удивителни резултати.

ОСЪЗНАВАНЕТО ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ е разработен от д-р Фелденкрайс като средство да се провокира нервната система отново да използва начин на учене, присъщ на децата, който възрастните впоследствие изоставят. Композиционната структура на уроците създава една последователност от сетивност, почивка и движение, ангажираща цялата ни система в процес на органично заучаване, при което старите навици могат да бъдат заменени от ново осъзнаване и умение. Много от уроците  са базирани на движения, свързани с човешкото развитие, и на обичайни функционални дейности. Някои се базират на по-абстрактни изследвания на взаимовръзките между ставите, мускулите и позите. Уроците са съставени от удобни, лесни за изпълнение движения, които постепенно прерастват в движения с по-голям обхват и сложност. В МЕТОДА ФЕЛДЕНКРАЙС има стотици такива уроци за всички нива на подвижност – те варират от лесни като структура и физическо натоварване до по-трудни уроци. Повечето движения са взаимствани от движенията на бебето,от джудото и от животните.

Един урок  трае от 30 до 50 минути. Всеки урок обикновено е организиран около конкретна функция.

Уроците по ОСЪЗНАВАНЕ ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ целят да ни накарат  да осъзнаем обичайните си невромускулни модели и скованости и да обогатим избора си на нови начини на движение, като същевременно усилим чувствителността (сензитивността) си и подобрим ефикасността си на движение.

Главната цел на уроците по ОСЪЗНАВАНЕ ЧРЕЗ ДВИЖЕНИЕ е да ни научи  как да организираме най-основните си функции. Опознавайки детайлно как човек извършва кое да е действие, ние имаме възможността да се научим да:

-        се грижим за цялото си същество

-        отстраним ненужните разходи на енергия

-        приведем намеренията си в действия

-        усвояваме нови знания

-        намалим мускулното напрежение

-        се движим елегантно и координирано

-        опознаем и осъзнаем детайлно тялото си и точно да локализираме местата с проблем или болка

-        се научим да учим 

-       да разбием старите модели на поведение и движение

Видео:

Memories of Moshe Feldenkrais, following his footsteps in Tel-Aviv

http://www.youtube.com/watch?v=D9Ko7U1pLlg

http://www.youtube.com/watch?v=14gWirURq6I&feature=endscreen&NR=1

http://www.youtube.com/watch?v=igpJeOkgfzwhttp://

ATM

https://www.youtube.com/watch?v=e1bjUmxkf5Q#t=20

https://www.youtube.com/watch?v=RBqwdhglAbo

Източник: feldenkrais-bg.net

*    *    *

Бележка !

Методът е използван за основа и е доразвит от някой от учениците и последователите на  ФЕЛДЕНКРАЙС какъвто е случаят с  Anat Baniel Method. 

Все пак, ВИНАГИ ИМАЙТЕ ПРЕДВИД!

Всеки конкретен случай е строго индивидуален и никой  метод не е панацея! 

За това,

ВИНАГИ СЕ КОНСУЛТИРАЙТЕ С ВАШИЯТ ЛЕКУВАЩ НЕВРОЛОГ 

И РЕХАБИЛИТАТОР !!!

9 основни причини за насилието в училище - Отново за агресията и насилието с "други очи" - Част 1

                                         Снимка; hsdi.org

Автор: Ивайло Апостолов

 Насилието много често може да бъде 

"отчаян вик за помощ". 

Краен опит на израз на безсилие и 

липса на визия за друга алтернатива и изход.

       Агресияте и Насилието като социален феномен са един все по-често срещан проблем в наше време.

Ученик остана без далак след побой в училище,

Над 400 случая на насилие над медици

Нараства агресията в училищата

Жена осъдена след побой над учителка

Диеректор на училище обвинениен в блудство с ученичка

Син алкохолик спуква от бой майка си, бащата не издържа и го уби счук

Млад мъж преби възпитателка в център за деца в Смолян

Ученик преби учител с кол в Садово

Връщат 3000 отпаднали ученика отово в училище

200 000 са отпадащите от училище

      Това е само бегла ретроспекция  на част от новините свързани пряко или косвено с прояви на насилие само в една от националните медии. И то, само през последните две седмици. Мисля че те не просто говорят, а направо крещят достатъчно красноречиво, за това, колко наболял е този проблем.

       Агресия и Насилието, като нейно конкретно проявление в обществото е имало и ще ги има в богатата палитра от разнообразни форми - домашно, емоционално, сексуално, институционално, насилие на работното място. Но за да не се превърне насилието наистина в епидеия, крайно наложително е:

 първо - да се научим да го разпознаваме

 второ - да не оставаме безучастни, когато сме свидетели на такова...

Кои са причините?

       1. Общото психическо и емоционално претоварване от ескалиращият стрес и напрежение в ежедневието

       Ежденевието днес е изключително емоционално предизвикателство за всеки от нас. Несигуността за утрешният ден; перманентният стрес от прекалено динамичният живот, претоварен със най-разнообразни стимули от всякакъв вид; напрежението на работното място; работата, която изцежда последните ни сили; липсата на възможност за адекватна почивка и все по-честото емоционално прегаряне; неудовлетворяващото заплащане и още , и още...

       Всичко товаа неминуемо рефлектира върху нас и първо се отразява на взаимоотнношенията ни с хората, които са ни най-близки.– нашето семейство.. 

  

    

         2. Народопсихологията на българина

       За много  хора в България домашното насилие или насилието в партньорската връзка е ежедневие. По данни на асоциация „Имаго” 1 милион от близо 4 милиона българи са жертва на тормоз вкъщи /изследването е от 2015г/, като за 30% от жертвите тормозът продължава средно по 10 и повече години. Пореди това обаче, че традиционно българското семейство е затворена общност на авторитарен патриархат, и някой от формите на насилие се приемат за нормални, околните, а в много случаи и самите партньори не идентифицират насилието като такова и дълго време не го признават, дори пред самите себе си.

    3. Недостатъчната емоционална интелигентност и липсата на ефективна комуникация в семейството

       Според специалистите от асоциация „Аниомус”, един от главните проблеми за нарасващата агресия сред децата е това, че не са се научили да идентифицират чувствата си, да говорят за тях и да ги изразяват по-адекватен начин, което е пряко следствие от неефективна комуникация в семейството. Обикновено, този процес започва около третата година от развитието на детето, когато то започва да осъзнава, че има собствено, автономно тяло и започва развитието на неговата личност.

   Една от основните причини за това е, наличието на свръх авторитерни и контролиращи родители, или свръхангажирани „отсъстващи” физически или емоционално такива, които и в двата случая са съпътствани от липсата на чувство за внимание, топлота, обич и загриженост от страна на родителите, която усещат деца. От друга страна, същата тази липса много често или изобщо не се осъзнава от родителите или ако се осъзнава се компенсира със материална свръх презадоволеност или прекалено либерално възпитание. При всички случаи обаче, крайният резултат, най-често е липса на доверие, отчуждение и липса на респект от всякакви авторитети. Или търсене на авторитети и модели за подражание извън семейството, които най-често са негативни.

 

        4. Нагативните поведенчески модели и опит в семейството

     Ако едно дете види и понася насилие в своето семейство, ако родителите се бият или злоупотребяват с алкохол, то това дете обикновено възприема себе си, като лично отговорно и виновно за това.. Затвърждава се усещането ”аз не съм добър”, което продължава през целият му живот след това.     

     Неефективните взаимоотношения между децата и родителите или фиктвните такива, оставят неизлечим отпечатък върху взаймоотношенията бъдещите интимни връзки на детето, като възрастен и дори върху самият избор на партньор.

      Наблюдаването и усвояването на негативни поведенчески модели, в които присъстват различни форми на насилие, повлияват не само върху личният им избор на „роля” в бъдещите им взаимоотношения и върху често преждевременото, често твърде прибързано встъпване във връзка, само за да се спасят от „отровните” взаимоотношения със своите родители. При това създавайки си фикс идеята, да изградят една „идеална връзка”, различна от тази, на която са били свидетели.

      В крайна сметка обаче, те все пак или възприемат ролята на доминиращия родител, именно защото са се зарекли, никога повече, да не бъдат в позицията на жертви, или пък ролята на жертвата, тъй като не могат да се избавят от твърде дълбоко вкорененото у тях чувство на вина още в биологичното им семейство и придружаващото го усещане за заслужено възмездие.

    Тоест, здравословните, доверителни, пълноценни и ефективни взаимоотношения и общуване с родителите, са предпосавка за изграждане на спокойна, сигурна, уверена в себе си, пълноценна личност на подрастващия. Тогава авторитета на родителите е достъпен и подпомага активно изграждането на пълноценните взаимоотношения и личност на детето. Така то усвоява правилни и здравословни модели на поведение и взаимоотношения с околните. Това е една прекрасна превенция на агресията и насилието сред подрастващите.

    5. Липса на механизми за здравословно изразяване, трансформиране и освобождаване.на натръпаното вътрешно напрежение и агресия (Сублимация)

     Друга причина за ескалирането на агресията е, че много често липсват механизми за здравословно й изразяване и освобождаване. В такъв случай, има голяма опасност, тя да се пренасочи върху други, външни обекти, които имат по-малко значение и от които децата изпитват по-малко страх и респакт;

Така насилието излиза извън дома и става „видимо”

      Емоционалната и психична свръхнатовареност на съвременото ежедневие, която засяга всички ни, се отразява изключително силно върху формиращата се и неукрепнала личност на подрастващите, особено в периода на пуберитета, когато, е подсилена от експлозията от хормони и промяна на рефарентните „значими други”. За това свидетелства и нарастващият брой депресии, панически атаки, алкохолна и друг тип зависимости, при подрастващите във все по-ранна възраст.

       6. Девалвация на ценностите, както и липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани.

      Девалвацията на ценностите и погрешно изградените ценностна система и приоритети; липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани (като полиция, правосъдние, училище и т.н) е не по-маловажна причина за блоакиране на механизмите на задържане и контрол на агресивните пориви и ескалиране на първоинстинктните афективни реакции на агресия.

           7. Чувстовто за безнаказаност и липса на последствия

      Създалото се у детето чувстовто за безнаказаност и липса на последствия от неговите негативни прояви; както и подкрепата от страна на родителите, като демонстрация на някаква криво разбрана родителска загриженост, дори ако постъпката на детето е меко казано неприемлива. Това е още  една от причините за детската агресиа, която не е без значение

          8. Не достатъчно адекватното отношение на училището

      Още един проблем, пряко свързан насилието сред младежите, който споделя колежката Катя Кръстева – психолог и психотерапевт към асоциация Анимус  е, не достатъчно адекватното отношение на училището към подобен род прояви. Случайте свързани с агресия и насилие се омаловажават и се толериреат прекалено дълго, което изключително много утежнява нещата, споделя терапевта с 20 годишен опит в работата с деца и семейства в риск.

    9. Мултиплициране на нарастващ брой деца, за които образованието, респективно възпитанието, не са ценност и приоритет

     Не случайно в списъка с новини съм включил последните две, тъй като то те разкриват още една не маловажна причина. Спред една голяма прослойка от населението у нас нивото на образование, възпитание и интелектуално развитие е изключително ниско. Сред него , но не само, статута и авторитета на училището е нищожен. Освен това, когато нивото на мислене е примитивно, реакциите на човека също са примитивнии първосигнални. Задържните процеси и контрола са изключително слаби. Тоест, когато разумът не намира аргументи, силата на аргументите, се заменя с аргументите на силата и реузлтата е агресия и насилие.

        Какъв е изхода?

  Виж:

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2