„Чудо” /режисьор и съсценарист Стивън Чбоски е семеен филм за масовия зрител, който "повдига завесата" към една от темите табу - трудностите при социализацията на "различните" деца и отхвърлянето им от обществото.
За разлика от повечето подобни филми, които са базирани на действителни истории, "Чудо" е екранизация на едноименният бестселър 📖 на Ар Джей Паласио, който е измислена история. Историята обаче е базирана, на една доста сериозна реална диагноза - Синдромът на Тричър – Колинз“, който е комбинация от различни сериозни лицеви деформации. Самата авторка разказва, че идеята ѝ хрумва когато веднъж на опашката за сладолед, вижда момиче със сериозно деформирано и шокиращо лице. Паласио признава, че се е опитала, да скрие от сина си тази гледка, да не би той да се изплаши. Този случай обаче, провокира нейният интерес дотолкова, че написва страхотен бестселър.
Книгата разказва историята на Огъст Пулман - момче с лицеви деформации, което се опитва да се впише в училище. Над 5 млн. достига тиражът на продажбите на книгата след излизането на филма. Ролята на Оги изпъшнявс е 11-годишният млад канадски актьор Джейкъб Трембли, който вече има ред номинации за своето изпълнение. Въпреки тежкият грим римирано, изпълнението Джейкъб до таквав степен става част и пресъздава своя герой, че е трудно да се повярва, че не е реално момче с увреждане. А това придава и на целият филм много автентичен и човешки облик. Синдромът на Тричър – Колинз“ е вродено заболяване, а през дългите години на пластични операции и лекарски намеси майка му /в ролята Джулия Робъртс/ и баща му /в ролята Оуен Уилсън/ са до него. Но те все пак искат Оги, който толкова години е живял и учил само с майка си, да тръгне и на нормално държавно училище,... където започват истинсккте проблеми.
Филмът възпитава толерантност, доброта, чувствителност към различния, ненасилие и ред други качества у учениците, заради което е препоръчан от Министерството на образованието на САЩ за специална образователна програма в щатските училищата, и е достатъчно условие да намери място и в нашия Образователен процес.
Но филма не е насочен само към младата аудитория . Той не е детски филм, а история за обич, преодоляване на социалната изолация, предателства, но и приятелства, както и за родителска, а и педагогическа отговорност. Все неща, от които в българското училище и общество имаме изключителна нужда.
Не случайно освен дискусии и обсъждания този филм е предизвикал в американските училища акции и активности по отношение на болни и страдащи деца. Защото приемането на различния е едно от характерните черти на съвременната цивилизация. В училището, където се развива действието в дамият филм, директорът /актьорът Манди Ратинкин/ е категоричен, че насилието – физическо или психическо, е напълно неприемливо.
При преминаването през сблъсъка, недоверието, отхвърлянето и дори омразата към различния /на което децата (и не само те) често са големи специалисти във всяко общество/, до Оги е и неговата по-голяма сестра /в изпълнението на Изабела Видович/, която също има своите житейски изпитания, въпреми моитластава до своя брат, за да му вдъхне сила и вяра, което правят и неговите родители.
Драматургията във филма (както и характерите?) са напълно изчистени, а историята е разказана без излишни ефекти, но въптеки това, вълнува. Защото ситуацията е освен конкретна, но и характерна за много други подобни случаи. Актьорските изпълнения на Джулия Робъртс и Оуен Уилсън са съвсем професионални, но наистина откритието е за Джейкъб Трембли.
Разбира се, че взискателни критици биха могли да намерят известни кусури. Дори и в това, че на моменти филмът става малко сантиментален. Но защо пък, не? Ние като че ли свикнахме да гледаме екшъни с поразяващи звукови и визуални ефекти на 3D, 4D, с очила или без. Не, че и те нямат място, но все пак важен е добрият, класически изчистен, човешки филм. Дори и героите да са познати като персонификации и от други кинопроизведения. Американското кино е известно не само с големите киноепоси, но и с традициите си в по-малките като бюджет, но не и като внушение филми. Без специални ефекти, но със СПЕЦИАЛНО човешко присъствие. Поради което филмът предизвиква в зрителите не само състрадание и съпричастие, но и желание за съпротива срещу посредствеността /както няколко пъти става дума/.
Защото Огъст Пулман не е жертва, а борец. При това изключително надарен и различен. Вуштеки, че е доста "понапудрен" с розова пудра и е малко пресилено позитивен, филма има много силно послание.
Разбира се, че има хепи енд – Оги получава медала на училището - защо пък не? Днешното време е, време на онлайн 88г 9често на насилие в училището и обществото това послание на „Чудо” е изключително позитивно и стимулиращо… ≈
Така, че филмът определено си засужава тъй като, не само повдига много въпроси относно стигмите и предразсъдъците, спрямо "различните" деца и нуждата на децата от приемане и социализация! А показва, че те са възможни! 💖
Стартирайте гледане на целият филм
Няма коментари:
Публикуване на коментар