Някои казват, че бил съм различен.
Непонятен. Дори неприличен.
Но нима, са еднакви цветята,...
пеперудите пъстри, в полята!?...
И държат се, тъй сякаш ме няма.
Щом ме видят, превръща се в драма.
Аз съм, тук! Точно тук, между вас!
И за туй, чуйте днес моят глас!
ТОВА СЪМ АЗ!
"Невалиден си!", казват.Не ставаш!
Няма как, като нас да се справиш!
Но аз, всеки ден падам и ставам!
Всеки ден, пак напред продължавам!
Пак съм тук! Точно тук, между вас!
ТОВА СЪМ АЗ!
Туй какъв съм, не е парадигма.
Не превръщайте нищо във стигма!
Не е избор и пошла прищявка.
Не поглеждайте в мен с подигравка!
Не сочете след мене със пръст!
На Светът ми, не слагайте кръст!
Аз съм още тук! Точно тук, между вас!
ТОВА СЪМ АЗ!
Аз съм още сред вас и съм СЕБЕ СИ!
Всички носиме своите белези.
ВСЕКИ иска, да бъде приет.
Тук СЪМ - ЖИВ - не бездушен предмет!
Уникален е ВСЕКИ от нас!
За това, чуйте днес моят глас!
ТОВА СЪМ АЗ!
ВСЕКИ иска, да е част от цялото!
Неделма частица от тялото.
Подайте ръка! Не сочете със пръст!
Само ЗАЕДНО, ще пораснем духовно на ръст.
ВСЕКИ иска, да е безрезерено приет.
Само ЗАЕДНО можем, да крачим напред!
Аз съм тук, неделима частица от вас!
ТОВА СЪМ АЗ! 💖
16. 11.2020
Ивайло Апостолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар