Когато си на дъното
на своя собствен Ад.
Дълбоко втънал в тъмното,
на тоз' бездушен свят.
Когато мрак и огън
е твоя кръгозор
и молиш страстно Бога,
за път пред своя взор,...
Безмилостна Съдбата
към тебе носи сметката,
а блъска се душата ти
на страховете в клетката....
Когато голи истини,
за грешните решения,
безмилостни и искрени
ти търсят изкупление,
за стари изкушения...
Жадуваш за прозрение,
а давиш се в съмнения...
Най-черните си демони
впрегни във колесницата
на своето спасение.
И здраво свий в десницата
на силите си сбруята!
Не чакай, за Спасители!
На раните, след бурята
сме най-добри лечители.
Камшик сплети от жилото
на свойте страхове
и препусни към билото
на нови върхове!
Докато вярваш в митове...
Докато се тревижиш...
Докато не опиташ,
НЕ ЗНАЕШ, КОЛКО МОЖЕШ❗
Ивайло Апостолов
22.05.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар