НЕ ПОСЯГАЙТЕ С МРЪСНИ РЪЦЕ!

Има само един начин да ходиш,

но десетки начини, да "летиш" 

Не посягайте с мръсни ръце,

Към мечтите с криле снежно бели!

Че родено е всяко дете,

с дух и устрем, не знаещ предели!

Не зацапвайте нежният диск

на сърцето невинно и чисто!

С думи злъчни не драскайте листа

с дъх на морски вълни и на лято,

и с вярата в него най-свята.

Че светът им - пастелно богат е

с непорочните все още истини.

(Най-спонтанно изказани искрено.)

Не настъпвайте с кален ботуш,

Връз наивният блян за вълшебство.

На предразсъдъкът черният туш,

слага кръст на невиното детство.

С пръсти призрачни Страх и Съмнение,

стисват здраво мечтата за гърлото.

И сънят пълен с бяла магия

и пророчески светли прозрения,

се превръща в един от ония,

с кошмари и ужас от тъмното.

Не пречупвайте тези криле! Този хъс,

за небе, висини и простори.

Не превръщайте в кал плодотворната пръст.

Че остана Светът без Човеци,

в тази Земя пренаселена с хора.

Не остана живец! Не остана сърце.

Всичко смята се в кодът двоичен.

Закон, без морал... Кукловод, без лице...

Свят бездушен, нищожно себичен.

Лицемерно - безсрамен е театъра,

с костеливи мъртвешки студени ръце

с шепа прах, разпиляван от бурята...

и разтворен в калта на халтурата... 

С криле и порив се ражда всяко детско сърце.

Ала нашата вяра в него, е вятъра!

Ивайло Апостолов 

18.05.2021