(Посветено на децата ни, които през последната година и половина всеки ден, губят безвъзвратно 24 часа безценно неповторимо детство и на всички родители, които имахме истинско такова! 💞)
Къде ми са детските книжки,
Учебници, цял легион?
На клик със безжичните мишки,
сме "в час". (По наредба на МОН.)
Къде ми е класната стая?
Къде е коравият чин?
Как мач да поритам мечтая!
И клубче с Иван и Мартин.
Къде ли се водят войните,
за свестен учебен процес!?
Във ZOOM по пижама минават ми дните.
Във къщи е стрес! (И няма прогрес!)
Не искам "чат руум", да ни свързва!
Жадувам на живо контакт.
Животът ни сякаш замръзва,
в един безконечен антракт.
Учебните стаи проплакват
потънали в мухъл и прах.
Не зная какво ме очаква.
Светът ми е в истински крах.
Не искам живот през екрани.
От него, сърцето били.
А живот с море и балкани...
с деца и игри... и бели. 😉
Споделено е всичко приятно.
Споделената скръб или смях.
Животът си искам обратно.
Животът реален, без страх.
Ивайло Апостолов
19.05.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар