Свято причастие! 💙

 (Всяка прилика, с действителни лица и събития, съвсем НЕ Е неволна и случайна!) 

Това е история Стара

като София стара и тя.

Момче в количка, нейде по "Царя" 

рисуваше пролерни свежи цветя.

Минувачи забързани мимоходом край                                                                            него 

преминаваха, сякаш невидимо бе,

заслепени от своето безчувствено Его.

Сякаш в техният свят такива деца не                                                                           живеят.

Сякаш птички,

                  за всички

                                   еднакво, не пеят. 

И за тях няма слънце, звезди и небе... 

Други, дърпаха рязко децата поспрели,

да погледнат момчето, с очи любопитни.

Старци правеха кръст и коси посивели

поклащаха тъжно, отминавайки в свойте костюми пипитени.

Тайно плювайки в пазва...

                                 видели 

                                сякаш чума,... проказа... 

"Да пази Бог, да не стига!" 

(И завихря с клюка!...И плете се интрига.) 

"Нямат срам!" ... "Виж, извели го, горкото                                                            недъгаво!"..

"Ще разпръсне зараза!..", друг приглася                                                               зад ъгъла...                                                   

А момчето, вглъбено във свойта картина

тъй щастливо - невинно и приветливо бе,

сякаш грее отвътре, а очите му сини

отразяваха светлото ясно небе.

Това е история стара,

като София стара е тя.

Момче в количка, нейде по "Царя",

рисуваше пролетни свежи цветя.

И макар цветята да бяха не тъй прекрасни

и малко плах, непохватен разкривеният щрих.

Очите му бяха, тъй дълбоки и ясни,

че пробождаха право гърдите във дясно,

сякаш сам станал си част от божествен триптих.

Но нещеш ли, пастела пречупи се някак

и художника върна се пак в Сивият свят.

И небето в очите му помрачи своя блясък.

Сякаш сам избледня и потъна във мрак.

Но от нейде дотича вироглаво игриво

малко рижо момиченце с буйни коси,

вдигна всички пастели и изпъстриха сивото

с най-прекрасните свежи и топли бои

на споделеното Щастие.

И се стреснаха някак в своя унес слепците!

Сякаш за всички туй беше, като Свято Причастие! 💙

Ивайло Апостолов

20.05.2021