"БОГ НИ ЧУВА И ДАВА, НО НЕ ВКАРВА В КОШАРА",

"Бог ни чува и дава, но не вкарва в кошара",

тъй съм чел, да разказва притчата стара.

С първородният дар ни е дал свободата.

За да сме господари сами, на делата си.

Ако молим за слава, дава ни шанс.

Ако молим за сила, нова трудност пред нас.

Щом за смелост, го молим ни предлага опасност,

да каляваме воля и на дух, да пораснем.

Гордостта го помолих от мен, да отнеме 

чух - по собствена воля само търсим смирение.

Щом помолих, за щастие, той дари ме с прозрение. 

Мъдрост молих ли, даде ми болка и изкушения...

И страдание даде ми, да ценя с благодарност.

Куче каза, спаси, да те учи на вярност.

За човечност помолих, със страдалци ме срещна,

да се уча да давам, не да бъда безгрешен.

За любов го помолих, той ми даде отроче.

Да се уча, че грижа любовта е, ми сочи.

И замолих тогава, любимите хора,

да спаси от страдание.

Каза - само в бедата, само при изпитание

по-сплотени израстваме. Ти бъди им опора.

И помолих тогава, да накаже врага ми,

И да пази помолих, надеждно гърба ми.

Чух - съдба е, другар този враг, да ти стане, 

но в гърба от приятел, са най-тежките рани.

Със сърцето си чух, нищо даром не вземаш, 

имаш избор и дух, отговорност поемаш

и се учиш чрез тях. И се учиш от тях.

И вървейки напред, през добро и през грях,

ще израстваш по-мъдър, по-добър и без страх.

Благоденствие молих, той дари ме с мечта.

Благослов каза, дадох ти, свободата на избора, 

в твоя власт е, да стигнеш, на мечтата, до извора.

С воля, сила и дух, да запалиш искрата си

И с любов, да изпишеш най-красиво съдбата си.

И тогаз, ще решиш ти житейските ребуси.

Щом възлюбиш врага си! И възлюбих аз, себе си!

© Ивайло Апостолов 

13.02.2025