За още миг със тебе споделен,
да дам готов съм най-безценното в живота.
Не тръгвай още миг! Постой до мен!
В една прегръдка сподели мечтата ми самотна.
За още миг, със тебе времето, да спрем
изгубени във още миг сърдечност.
Обагрили оловното небе
със свойта неподправена човечност.
Без памет, без къде, защо и как,
без всякакви измислени условности,
за още миг, да спрем напиращият мрак,
под пътя млечен, като в безтегловност.
Забравили за суетата на Света
за още миг, да си принадлежим.
Отдадени на вечността, на любовта,
да изгорим и да се преродим.
И този миг блажен, като в триптих,
дори южнякът, да не наруши, ще затаи дъхът си.
и той ще оживее само в моя стих.
За да го спомням винаги в съня си!
За още миг, последен миг постой със мен!
Ивайло Апостолов
17.02.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар