МРАКЪТ Е ПРОСТО МИГ, В КОЙТО СЛЪНЦЕТО СИ ПОЧИВА ПРЕДИ, ДА ОСВЕТИ ПЪТЯ НИ ОТНОВО

- Съмнението е най-ловкият крадец, Алиса.

И най-малкото Съмнение краде Концентрацията, Мотивацията, Доверието, Вярата и желанието ни за инициатива. Измества фокуса ни и пречи на яснотата и логиката в мислите ни...

Но ще открадне точно толкова, колкото сами му позволим.

   Лудият Шапкар приклекна на коляно пред девойката, която беше приседнала върха студеният камък с невиждащ поглед и се опитваше, да подреди препускащите шеметно мисли в главата си.

- Ако искаме, да провалим някого, достатъчно е, да посеем в съзнанието му зрънцето на съмнението и ако той му даде плодородна почва, рано или късно, ще пожънем провал!

   Знам, че съмнението е упорит плевел, който израства бързо здрав и все по-силен, и дори няма нужда от грижи! Но, ми повярвай!... - продължи той бащински, както винаги, като хвана нежно главата на момичето с две ръце и я повдигна леко нагоре, докато не срещна погледа й, в който искрата на увереността трептеше колебливо.

- Погледни ме и ми повярвай, Алиса! Повярвай ми така, както аз вярвам в теб безусловно! Допусни отново моята вяра в теб в сърцето си и тя ще бъде вълшебен мехлем, за раните, нанесени от отровните тръни на съмнението!

Повярвай ми! Ти знаеш повече отколкото предполагаш.

Можеш повече отколкото си мислиш.

И си по-силна и по-храбра от всеки, който познавам!

Повярвай в себе си така, както аз и всички останали вярваме в теб!

Провалът може, да бъде край единствено, ако сам сложиш точка!

Провалът е просто поредното стъпало нагоре, по пътя към успеха! Той не ни определя! Определя ни това, което правим с него! Изправим ли се отново. Извлечем ли уроците си и продължим ли напред, без да повторим направените грешки... Запазим ли ясните си мисли и вярата в  крайния успех въпреки страха и въпреки колебанията или чувството за вина! Значи сме порасли духовно още по-мъдри и по-силни! 

Защото хората не сме съвкупност от своите неуспехи и рани от преживените загуби, а от уроците и зарасналите белези, които ни напомнят, за грешките, които не трябва, да повтаряме, за силата, която сме имали, да продължим, въпреки всичко и за това, че винаги има хора, които вярват във нас и не сме сами!

За това, стани и погледни към изгрева❗

Мракът е просто миг, в който Слънцето си почива преди, да освети пътя ни отново.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 сн.Instagram