Казват: Всеки, който се влюбва,
търси липсващи късчета от себе си.
Ала всичко, което изгубваме,
оставя диря в мисловните ни ребуси.
Оставя диря в сърдечните ни трепети.
Оставя диря в щастливите ни спомени.
Оставя диря в душевните ни шепоти.
И е живо, докато го помним!
И живее в нас, докато обичаме,
преживяното с обич преди!
Дори онова, с което завинаги се сбогуваме
в нас оставя красиви следи,
щом отново на ум го изричаме
и щом с пулсът си жив, го рисуваме.
Дори най-малкото, най-нежното в тебе и мене,
докато помним, чрез нас е нетленно.
Щом го помним, е нещо красиво
И е истински, истински ценно.
И отвъд са пространство и време,
тези спомени сладко-щастливи,
ще наболяват в нас, незаличени.
А болят ли ни, значи сме живи.
© Ивайло Апостолов
23.02.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар