МЪЖЕТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ

Повярвайте момичета, Мъжете също плачат!

Да, силни са и твърди. И с каменни лица.

Това от тях очаквате. Зад маската обаче

е океан от чувства в добрите им сърца.

Нали така ги искате. Решителни, мъжествени...

Решаващи проблеми, да ви носят на ръце.

Очаквате закрила. Уж искате естественост.

А колко пъти питахте ги, те имат ли сърце!

И колко пъти питахте ги, какво е преживяло?

И колко пъти счупено било е на парчета?...

И белези от рани колко е събрало,

докато в мъже израстват невинните момчета.

Те също са скърбили по майка, брат навярно!

Или безмълвно страдали са по мечти изгубени.

Доброто им разбивало се е в неблагодарност.

Сърцата им навярно, са не веднъж разлюбвани.

Надигали са бунтове срещу авторитетите

или пък срещу нечии несбъднати амбиции.

С ножове в гръб от близки и от спасен, плесници

преборили са болката от загуби безчет.

Повярвайте момичета, мъжете също плачат!

И не защото слаби са или пък са лабилни.

Понякога прикриват подпухнали клепачи,

защото твърде дълго, били са твърде силни!

Защото твърде дълго, на други са помагали.

И твърде дълго чувствата в сърцето са подтискали!

Напред са продължавали, след като са се разпадали,

с шрапнели от предателства и твърде много рискове.

Защото твърде често са давали опора 

на някой друг. Нали от тях това очакват!

Да се жертват без условия - безчувствени нехора!

Събиращи парчетата си, без да се оплакват!

Честта семейна бранещи с тела пред амбразурите

на чуждото злословие и тайничко злорадство.

Спасявайки любимите, с достойнство посред бурите

от зле прикрита алчност и похот... и коварство.

Преглътнали обидите и поприкрили раните,

Наместват си короните, за да са вашите принцове.

За вас, да са единствените и богоизбраните.

Или пък, просто искрено със страст, да ги обичате.

Тъй, без да ги сравнявате и без да ги променяте.

Несъвършени, искрени и много много влюбени.

Просто, да ги прегърнете. Просто, да ги приемете!

Да се почувстват вкъщи! Не странници изгубени!

Защото скъпи мои, когато се завръщаме 

привечер вкъщи свалящи и робите, и маските!

Тогава сме най-истински, най-чисти за прегръщаме!

С еднаква страст за грижата, за любовта, и ласките.

За туй, любете себе си, тъй простичко и искрено!

Приели се, каквото сте! Невинно без условия.

Любете нежно принца си, без фалш и без претенции.

Любете го, безкористно! Любете го единствено!

Защото любовта, не търси референции.

Не се интересува тя от род и от съсловие.

Тя просто иска, да се себеосъществява!

А другото, повярвайте е суета и плява!

© Ивайло Апостолов 

22.02.2025