И ТЕ, СА ТВОЕТО ИСТИНСКО БОГАТСТВО

С тъй много хора можеш, да говориш.

И толкоз малко, просто с теб , да помълчат...

И с толкоз малко, смислено, да си поспориш...

И толкоз малко, ... да те разберат!

Тъй много, път към теб, ще изберат,

когато техните сърца болят и страдат.

Но колко малко, ще се доближат

до теб, когато твоята душа се гърчи в Ада

на страхове, съмнения, вина

или в горчилката, след някое предателство!?

И колко малко, ще са светлина,

когато се нуждаеш от приятелство!

Тъй много "жертви", чакащи ответ

и молещи подкрепа и спасение!...

Тъй малко пристани и пътища пред теб,

когато търсиш в себе си прозрение!

Тъй много лутащи се, търсещи у теб маяк, 

искра и топлина, когато са изгубени!...

И неколцина, даващи ти бряг

и факел, щом пречупен паднеш и охулен.

Или низвергнат бил си и прокуден

от всеки друг, беда надушил в мрака 

по дирите ти. Когато пренаселения свят-клоака, 

за теб внезапно станал е безлюден!

Тъй много, с пръст към тебе ще посочат

и зад гърба ти тихо, злостно ще клокочат!

Тъй малко, ще направят щит със своето тяло

или ще са за тебе, огледало!

Пред толкоз много, ... по-добре, да замълчиш.

Да не споделяш. Просто, да подминеш!

С тъй малко, ... искрено, да споделиш!

Приет и подкрепен, да се разкриеш.

Тъй много без свян и жал, ще те употребят.

Като ненужна вещ, ще те захвърлят.

И неколцина само, ще те окрилят,

когато и надеждата е мъртва!

И само с тях, ще сме напълно истински.

От тях, ще съберем кураж и сили.

Ще можем сляпо, да се доверим и да политнем към мечтите си,

свободни от това, което и от себе си, сме крили.

Тъй много, ще подклаждат твойта горест

и в слабостта ти тайно, ще злорадстват.

Малцина, ще споделят твойта орист.

И те, са твоето истинско богатство❗

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

     16.08.2025