УРОК

Научих, че дървото щом засаждаш

не трябва всеки ден, да го поливаш

или с оградка ти, да го ограждаш.

Че за да стане силно и красиво

преди, да е израснало дървото

високо, с клони галещи небето,

здраво и жилаво трябва, да е набъбнало стеблото,

и с корени дълбоко - чак в сърцето

на майката Земя, вкопани здраво.

Само тогава, ще пребори ветровете

и ще е доста' мощно и кораво

пред всяка буря то, да се възправи.

Научих, че и майката орлица,

не бутне ли орлето от гнездото си,

не ще усети то без вятър, че е най-велика птица.

Ни силата на клюна и крилото си.

И костенурката, на сигурно в брега,

яйцата си грижливо закопава.

Ала оставя своите чада

сами срещу Света, да се изправят.

Гъсеницата без, да се потруди

сама през своята орис, да премине,

не ще се прероди във пеперуда 

и да достигне облаците сини.

И само хората, в страха си и вината,

забравихме урока на природата.

Свръх протектираме, презадоволяваме децата си.

И тъй сами, унищожаваме породата.

И не разбрахме, че дървото преполято,

от малко почва вътрешно, да гние.

А камъчето, махнато от пътя пред децата

днес,... в Утре-то им то, ще е скалата,

която макар порасли, с нищо няма, да разбият.

Отколе тъй повелята повтаря 

- дърво не се отглежда зад ограда.

За да е мощно и красиво, с клони чак, до Рая,

то корените му, ще се вкопани чак, до Ада.

© Ивайло Апостолов 

     17.08.2025