Не бързам вече, няма за къде!
Отдавна съм намерил своя смисъл!
Тревогата живота ни краде,
а всеки сам, съдба си е орисал.
Оглеждам се, живота е прекрасен
и всяко утро, носи изненади.
Промяната за мене е награда,
и ми помага, още малко, да израстна.
И става ми по-ведро и спокойно,
И наслаждавам се напред, на всяка крачка.
Да вярваш в чужди предразсъдъци е недостойно
и в миг превръща те от личност, просто в плячка.
Съдбата да гадая, нямам време.
Отдавна в облаците не летя, но не преставам, да мечтая.
С любимите ми всеки спомен споделен е.
Не ще, да спра, да се учудвам, да обичам и желая.
Малко листа останаха в дървото на живота,
но най-прекрасните останаха накрая.
И до финала няма, да се дам с охота!
Ще го рисувам пъстро! (Спрях отдавна планове и скици, да чертая !)
Остатъка с усмивка, ще приема.
Дерзая!
До последната поема.
Изгубих твърде много време, да се терзая.
© Ивайло Апостолов
07.09.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар