Изстинем ли, престанем ли, да любим,
премръзне ли у нас човечността,
като деца в леда, ще се изгубим
из призрачните сенки на страстта!
И гняв и страх у нас, не ще угасват.
Не ще да спре, да тлее завистта.
По-силни ноктите й ще и порастват...
И като океан, ще ни удави алчността.
Изстинем ли, престанем ли да любим -
самотни, отчуждени, апатични,
в света на Егото си сам сами, ще се погубим.
Слепи и глухи, за зова на всички нетипични и различни.
Човечността е нашето божествено наследство!
И заедно с вярата, с обичта и съвестта,
с красотата и с мъдростта,
живота ни превръщат във вълшебство.
© Ивайло Апостолов
01.09.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар