Най-често страдаме приятелю,
от страшното противоречие
между всичко предварително очаквано
(и онова, което Е.)
и реалността, каквато Е.
Ще ти разкрия малка тайна,
Очакванията ако оставим,
и почнем, да се наслаждаваме
на туй, което преживяваме,
тегобите си, ще забравим,
от настоящето омаяни.
И с туй което притежаваме,
ще почнем, да се насърчаваме!
Тогава, може би, случайно,
ще бъдем ние, не просто живи.
А с настоящето си заедно,
ще бъдем може би, поне за кратко,
с тебе истински щастливи.
© Ивайло Апостолов
12.12.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар