ИЗПРАВИ СЕ И ЛЕТИ❗

Търпението, учат ни от малки,

показва зрялост, мъдрост, възпитание.

Но запомни, че винаги ключът е в мярката,

между отровата, приятел и лекарството.

Търпението не е просто изпитание

на волята и пътят към смирение.

Не винаги ти носи изцеление.

Понякога донася ти страдание.

Търпението е необходимо

за да изслушаш, да осмислиш, да постигнеш.

Но ако дозировката преминеш,

започваш вътрешно, да се рушиш, вместо, да се въздигнеш.

И ако твърде дълго продължава,

най-страшно е, че се превръща в норма.

И някак, все по-малко натежаваш.

И сякаш вътрешно се обезформяш.

Тъй чувствата си свикваш, да подтискаш.

И мислите, по-често премълчаваш,

отлагайки това, което искаш.

И все по-трудно можеш, да решаваш.

От себе си, по-често се отказваш,

подкрепяйки мечтанията чужди.

Приятелските грешки, не показваш

подтискайки емоции и нужди.

Привикваш, да търпиш и да мълчиш,

И бавно губиш връзката със себе си.

Сърцето ти престава, да трепти.

И губиш се в душевните си ребуси.

И ставаш друг. И вече не си същия.

И чужд ти е човека в огледалото.

Привикнал си отдавна, да преглъщаш,

и да отвръщаш "всичко е нормално".

Увяхва на живота ти цветеца.

Искрата ти не тлее, а мъждука.

В теб някога съзираха светеца.

Днес, в бездната се луташ, за пролука,

с дузина кръстове, към вътрешната си Голгота.

Това ли искаш друже, от живота!?...

Аз вярвам във искрата ти! И ти

повярвай ! Изправи се ! И лети❗

© Ивайло Апостолов 

      20.12.2025