понеделник, 21 декември 2020 г.

С много усмивки, дъх на дизинфектант, вкус на пясък в устата, за най-малките и нетърпение, за нови срещи! :)

 


Тази година Коледата 🤶 започна да пристъпва "бавно и полека", но по-рано от "нормалното". (Ама то пък, на тая година 'кво ли й беше нормално! ).

Вчера беше един изпълнен с много позитивни и съвсем не позитивни емоции ден. (За последните обаче, утре!) 


Сега още малко, за ПОЗИТИВНИТЕ, защото са много по-важни!!! 💖

Та, вчера ни посети не Дядо, не Баба, ... а цяло семейство Коледа❗

Барабар, с двете си малки сладки елфчета 🧝‍♂️ 🧝‍♂️❗🤗



За съжаление, заради тази пуста "специфична" актуална обстановка, 

не можахме да им покажем типичното македонско гостоприемство и се минА без мътеница с джинджифилови курабийки и цървено Мелнишко, с Бански старец (както се полага по принцип)!

Но пък, ВСИЧКИ ДЕЦА - "малки, големи и още по-големи" (дори застаряващите, като моя милост), както казваше Кака ви Роси Кирилова, (а по-късно Кака ви Лара, в онова древно детско много забавно предаване, дето сите много го обичахме, но вече го помним почти само Аз и Лили Иванова) много се забавлявахме!🤟




За Подаръците, за сега запазваме, конспиративно мълчание! 🤫🤐



Но пък, най-големият подарък - Споделеното Взаимно съБитие е очеизвадно, на снимките! 🤪

Сърдечно ви благодарим Evelina и Evgeni, че избрахте, да станете част от живота ни! 💖

И с нетърпение очакваме, следващите ни срещи! 💖



П.П. Специално "за протокола" на Н.О.Щ докладвам, че през целият  ДЕН, както обичайно задължителните епидемиологични мерки, бяха стриктно спазени.

Даже, маските се махаха само за селфитата, кат' си спирахме дъха! 😷🤪😷

Рапорт, Даден! 😉👨‍✈️

Когнитивно-поведенческа терапия – история и същност

 

Когнитивно-поведенческата терапия (КПT) е краткосрочно целенасочено психотерапевтично лечение, което използва практически подход към решаването на проблемите. Целта й е да промени моделите на мислене или поведение, които са в основата на проблемите ни, и така да променят начина, по който се чувстваме.


Когнитивно-поведенческата терапия се използва за лечение на широк спектър от проблеми в живота на човека – от безсъние до трудности в отношенията, злоупотреба с наркотици и алкохол или тревожност и депресия. КПТ работи чрез промяна на нагласите на хората и тяхното поведение, като се фокусира върху мислите, образите, вярванията (когнитивните процеси на личността) и как тези процеси влияят на начина, по който се справя с емоционалните проблеми.


Когнитивната терапия се основава на теорията, че голяма част от начина, по който се чувстваме, се определя от това, което мислим. Нарушенията, като например депресията , се смятат за резултат от погрешни мисли и убеждения. След корекция на неточните убеждения се променя начина, по който възприемаме събитията, а в резултат се подобрява и емоционалното ни състояние. (Изследвания показват например, че хората с депресия често имат неточни убеждения за себе си и за света.)


Важно предимство на когнитивно-поведенческата терапия е, че тя обикновено е кратка, като отнема от пет до десет месеца за повечето емоционални проблеми. Клиентите посещават една сесия седмично, като всяка сесия трае около 50 минути. През това време клиентът и терапевтът работят заедно, за да разберат проблемите и да разработят нови стратегии за справяне с тях. КПТ дава на пациентите набор от принципи, които могат да прилагат, когато им е нужно, за да подобрят живота си.


Когнитивно-поведенческата терапия може да се смята за комбинация от психотерапия и поведенческа терапия. Психотерапията подчертава важността на смисъла, който ние самите придаваме на нещата и как мисловните модели започват в детството. Поведенческата терапия обръща особено внимание на връзката между нашите проблеми, нашето поведение и нашите мисли. Повечето психотерапевти, които практикуват КПТ, персонализират терапията според специфичните нужди и индивидуалност на всеки пациент.


История на когнитивната поведенческа терапия

Когнитивната поведенческа терапия е създадена от американския психолог и психиатър Арън Бек през 60-те години на миналия век. Първоначално той констатира, че при някои от пациентите му с депресия и тревожност психоаналитичната терапия не постига удовлетворяващи резултати. В процеса на работата с тях той открива тенденция за вътрешен диалог, от който до него стига само малка част. Например, в терапевтична сесия клиентът може да мисли за себе си: "Той (терапевтът) не ми е казал почти нищо днес. Чудя се дали е раздразнен от мен?". Тези мисли могат да накарат клиента да се почувства неспокоен и дори ядосан. В такъв случай той може да отговори на тази мисъл с още една: "Сигурно е уморен или пък може аз да не съм говорил за най-важните неща". Втората мисъл може да промени начина, по който се чувства клиентът.


Бек осъзнава, че връзката между мислите и чувствата е много важна. Той създава термина автоматични мисли, за да опише мислите, изпълнени с емоции, които могат да се появят в ума. Бек установява, че хората невинаги са напълно наясно с тях, но биха могли да се научат да ги идентифицират и да ги споделят с него. Ако човек се чувства разстроен по някакъв начин, мислите обикновено са отрицателни и не са нито реалистични, нито полезни. Бек открива, че идентифицирането на тези мисли е ключът към разбирането на клиента и към преодоляването на неговите трудности.


Той нарича лечението когнитивна терапия, защото в неговата основа е именно мисленето. Лечението е известно като когнитивно-поведенческа терапия (КПT), тъй като използва и поведенчески техники. Балансът между когнитивните и поведенческите елементи варира в различните терапии от този тип, но всички те попадат под общото понятие когнитивна поведенческа терапия.


Когнитивно-поведенческата терапия се основава на модел или теория, според която не самите събития ни разстройват, а значението, което им придаваме. Ако нашите мисли са прекалено негативни, те могат да ни накарат да повярваме в реалност, която просто не е реална.

Например, ако допуснем грешка на работното си място, може да повярваме, че сме напълно безполезни и неспособни. Това убеждение може да ни накара да се съсредоточим върху грешката си (която приемаме като доказателство, че убеждението ни е вярно) и мислите за това, че сме "безполезни" и „неспособни”, вероятно ще доведат до отрицателни емоции (чувство на неудовлетвореност, тъга, безизходица). На свой ред тези мисли и емоции може да ни накарат да започнем да избягваме всякакви предизвикателства на работното място - поведение, което би могло да ни предостави още доказателства за убеждението, че сме напълно „безполезни”.


В резултат на това, е все по-малко вероятно негативния поток да бъде спрян от конструктивна мисъл, което означава, че ще започнем да се съсредоточаваме още повече върху грешките, които правим, за да укрепим убеждението си, че сме "безполезни". В терапията този пример може да бъде идентифициран като самоизпълняващо се пророчество или "цикъл на проблема”.


Редактор: Ина Фенерова

Източник: psychology.framar.bg и psychcentral.com

Истината е като светлината, осветява еднакво за всички,

 

сн. Twitter 

Истината е като светлината, осветява еднакво за всички. 

Ъгълът през който я пречупване обаче, й придава цвят от спектъра, а гледната ни точка - форма, който има много малко общо със самата нея!

Всеки им своя "правда", която обаче е само част от истината. Накрая всички говарят за едно и също,

но всеки го е пречупил през призмата на собствените си "мироглед", ценности, приоритети, стереотипи и предразсъдъци, интереси и т.н.

Скъпи приятили журналисти(и не само) !

Истината е просто устроена,

но не трябва да бъде елементарно и едностранно представена !

ДОБРОТАТА няма пол, няма етнос, няма възраст или име и не се интересува от Вашите! Тя ни приема такива, каквито сме, без предразсъдъци и очаквания

 


ДОБРОТАТА няма пол, няма етнос, няма възраст или име и не се интересува от Вашите!

Тя ни приема такива, каквито сме, без предразсъдъци и очаквания; без изисквания и излишна показност!...

ДОБРОТАТА има само огромно сърце, което иска да се Раздава; иска да носи радост; да дава сигурност, спокойствие и увереност! Увереността, че не си сам, пред предизвикателствата, които се изправят пред теб! 💖 

Добротата е Сърце, което иска да дарява Вяра и Надежда!...

Добротата има лице, което се усмихва!

Има топли ръце, които се протягат към Теб, когато си паднал и ти ръкопляскат или те тупат по рамото, когато успяваш!... Или просто те прегръщат силно, когато имаш най-голяма нужда от това!!!

Тя има уста, която знае всички добри думи на приемане, разбиране, успокоение, на благодарност, признателност и подкрепа!!!

ДОБРОТАТА не признава границите на времето и пространството! Не е подвластна на гравитацията,нито на другите физични закони!...

Тя се разпространява лавинообразно, във всички посоки от вътре, навън ... и обратно!

ВНИМАВАЙТЕ!!!

ДОБРОТАТА може да бъде силно заразна !

( Особено, ако се разпространява от деца!)

Преди три години учениците от 3-то ОУ в Благоевград, протехнаха ръка на Деян! На следващата година, към тях се присъединиха и ученици от други училища в Благоевград!.... И не, само! 💖  

И ние, помним ВСЕКИ жест, на съпричастност и подкрепа! 💖 

Не само техни! 💖 

ВСЕКИ !!! 💖 🥀

И ВИ БЛАГОДАРИМ!!! 🙏

Добротата ви сграбчва и ви разтърсва толкова дълбоко, че вече не сте същите!

Тя може да ви Обсеби и да ви промени Завинаги!

А вие Готови ли сте, 

за това предизвикателство!?♡♥♡

неделя, 20 декември 2020 г.

Отново, за книжките и хората...

 

сн. Авто блиц

Скъпи приятели и съграждани, тъй като наблюдавам все по-драстична притеснителна липса на двигателна култура и култура на движението по пътищата, без значение на начина на придвижване - крака или колела (за нечифтокопитните, е ясно), бих искал да призова, за малко повече внимание и уважение към всички участници в движението и към спазване поне на елементарните правила за движение по пътищата, защото "Закона за движение по пътищата", не е валиден само до изпита пред КАТ!

Обръщам се, особено към водачите на всички колесни средства, защото последиците от техните грешки, могат да са особено фатални и дори летални!

Защото нито книжката е гаранция за добри шофьорски умения и поведение на пътя! Нито марката на автомобила или броят на конете под капака, променят магарето зад волана.

Нищетата идва братко мили от душата!!!

 


Преди няколко дни правихме коледно почистване и изнесохме няколко чувала с дрехи , които вече сме "поизраснали"!.. 

Вярно, не в "първа младост", но здрави и запазени. Дрехи, които можеха да стоплят някого в студените зимни дни!

Първият ром, който влезе в досег с тях, 

просто разпиля всичко по земята, за да вземе чувалите, за явно далеч по-важната за него дейност по "разделното сметосъбиране"..... 

Вторият беше по-щателен и обърна персонално внимание на всяка дреха!... като също толкова старателно, скъса всяка от тях, която не удовлетвори естетическите му претенции!....

А някъде , някой със сигурност продължава да мръзне в студа! :( ...

петък, 18 декември 2020 г.

ЗАЩО ДЕТЕ ДО 3 ГОДИНИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ, ДА РИСУВА 🎨

 





Много често, като едни обичащи и подкрепящи родители, когато забележим, че детето ни прояви интерес към някаква дейност, в радостта си и желанието си да го поощрим и подкрепим, се увлипаме и ставаме несъзнателно, твърде притискащи и амбициозни и така, задушаваме спонтанното му желание и радост от пълноценното преживяване на дейността. 

Днес, искам да споделя с вас, един интересен материал по темата, на колегите от сайта:  "Монтессори.дети" 

🖼️   🎨  🖌️

Ако родителите се чудят КОГА и КАК, да научат детето да рисува, те обикновено търсят съвети от учители и психолози. 

Специалистите казват, че не е необходимо целенасочено да се обучават деца в предучилищна възраст, особено деца под три години. Важно е само да се поддържа и поощрява интетеса на детето към рисуването, така че да има предпоставка той, да се развива.


 Но за да приемем и разберем този подход, трябва да знаем защо е толкова важен, особено в ранна възраст под три години.


 Възрастните често искат бързо да побутнат детето, което току-що е започнало да рисува, за да изобрази реални предмети. Така че вместо непонятни драскулки, да имаме трева, слънце, къща. Но едно дете в предучилищна възраст черпи своите чувства и впечатления от представата си за обекта, а не от самия истински обект. Ето защо от самото начало е много важно да НЕ се предоставят готови шаблони за рисуване. 




 ПЕРИОДИ В РАЗВИТИЕТО НА ДЕТСКАТА РИСУНКА


 ✨ Първите и най-ранните са хаотични драсканици (период на удари, оставящи следи). Може да започне дори преди една година (на 9-10 месеца), когато бебето за първи път вдига молив и осъзнава, че може да остави следа върху хартия. Това е твърде бегло свързано като рисуване 🎨, с нашето разбиране на възрастни - едно дете може да се драска върху хартията, без да я гледа и без да зачита границите на листа. Но това е напълно нормално, тъй като на тази възраст координацията между ръцете и очите все още не се е формирала напълно.


 На много малко дете, което все още активно слага всичко в устата, може да се предложи да рисува с ярък натурален сок (морков, цвекло, череша и др.). Някои бои за пръсти имат неприятен вкус (за да не ги сложат децата в устата), така че детето може да изгради негативни асоциации, свързани с процеса на рисуване.


 🚩 Най-важното през този период е да предложим един лист хартия и един молив (флумастер, боя). Този подход ще помогне на детето да се съсредоточи върху оставянето на следи, а не върху изучаването на инструменти за рисуване. По-добре е да изберем голяма хартия - стандартният лист понякога не побира широките хаотични движения. Моливът трябва да е мек, а флумастерът ярък, за да не се налага детето да полага допълнителни усилия за рисуване.


 За да получи детето положителни емоции, трябва да говорим с него и да откликнем любезно на първите му преживявания при рисуване.


 🍜 Понякога децата могат да пренесат своя опит от оставяне на следи в други дейности. Например започват същото „рисуване“, размазвайки храна на масата. Не трябва да реагираме твърде негативно и емоционално на това, но също така не трябва да превръщаме обяда в образователна дейност. Просто трябва да помогнем на детето да довърши храненето и да отиде да прави други неща.


 Хаотичният период драскулки е много кратък и завършва бързо. Основното постижение на детето в този момент е опитът, който предполага, че оставянето на следи е много добро.


 ✨ Вторият период - кръгови драсканици - започва след около година, когато детето осъзнава, че може не само да остави следа върху хартия, но и да контролира движението на молива. Тогава то започва да измисля различни варианти на това движение - прави линии, кръгове, куки и др. Координацията между ръце и очи вече е по-развита, детето координира движението на ръцете си. Детето🙎 наистина харесва тази възможност - да рисува САМО и да бъде господар на движението.🎨🖌️


 На този етап възрастните имат желание да покажат КАКВО ТОЧНО и КАК, да рисуват. 

И точно по това време психолозите предупреждават за възможността да блокират развитието на рисуването. Показвайки готови шаблони, ние не допускаме спонтанното развитие на въображението и творческото мислене, което в бъдеще ще доведе до рисуване по шаблон. Вместо това често даваме грешна обратна връзка - „Аз знам как да го направиш правилно, нти НЕ знаеш КАК“, докато основното е никога да не даваме оценка и да не бъдем снизходителни.


 През този период вече можем, да дадем на детето 2-3 цвята за рисуване. Не давайте асоциации, гледайки картината: "Прилича на пишеща машина, прилича на цвете." Можем да поискаме, да нарисуваме повече, когато детето ви покаже работата си.


Важно тук Е похвалата и одобрението да не се превърнат в цел🎯 на рисуването, важно е цялото внимание да остане върху самия процес.


 Ако самото дете ви помоли да нарисувате нещо, тогава учителят и художник Михаил Лейкин предлага да добавите елемент на игра и изследване към такова рисуване.

Не е необходимо да се дават готови ключове и шаблони - трябва да се опитаме да накараме самото дете да намери някакви нови усещания, асоциации, да бъде емоционално ангажирано с това, което самият той иска да нарисува.


 ✨ Третият етап се нарича усъвършенствано драскане (етап на безформени изображения) и продължава от около две до три години.


 По това време детето започва да вижда границите на листа и да овладява пространството му, опитвайки се да подреди предметите върху листа според композиционното усещане. По това време той започва да разбира, че образите могат да означават нещо. Започва да владее графичния език на рисуване и да се научи да намира и вижда необходимите знаци на човек, животно, растение.


 Това също е важен период, тъй като по това време може да възникне страхът от изразяване. Възрастните често искат нещо конкретно в детските рисунки и често ги оценяват по някакъв начин, а за едно дете на тази възраст това не е просто оценка на творчеството им, а оценка на самото него като личност. Добре е да приемаме детските рисунки безусловно - точно както приемаме дете. Тогава рисуването ще остане радост за него.


 През този период можем да дадем химикалки (моливи, пастели) от няколко различни цвята, листове хартия с различни форми, да ви запознаят с различни видове бои ( напр. акварели).


 Както и в предишни периоди, важно е да не давате асоциации и оценки на чертежа.


 Този подход към рисуването ще помогне на детето да се научи да не се страхува да изразява себе си, да намери свой собствен индивидуален стил, да не зависи от похвалите и оценката и да развие въображение. Но най-важното е да получавате радост и удоволствие от рисуването.


 💁🏼 Автор: Юлия Горелова, 

Източник: Монтесори. Деца

ДЕЦАТА НЕ ТЕ ОЦЕНЯВАТ ПО НЕЩАТА, С КОИТО СИ ГИ ОТРУПАЛ, А ПО ТОВА,.КОЕТО СИ ИМ ДАЛ ОТ ДУШАТА СИ И МИГОВЕТЕ ПРЕКАРАНИ ЗАЕДНО

 Децата не те оценяват по това колко пари имаш, в каква къща живееш или каква кола караш. Оценяват те по това, как се чувстват в твое присъс...