Днес искам, да ви разкажа една кратка, но поучителна история, за вярата и състраданието "в действие"! За Вярата, като глагол. Като активно и съзидателно начало, скрито в малките простички спонтанни жестове на добротворсво...
💛💛💛
Едно момченце на десет години, треперещо от студа, стоеше босо до витрина на магазин за обувки и без да сваля поглед, гледаше изложените на нея топли и красиви обувки.
Една дама се приближи до него и го попита:
- "Мой малък приятелю, какво гледаш с такъв интерес зад това стъкло и за какво мислиш?"
- „Моля Бог да ми даде един чифт обувки“, отговори момчето.
Дамата без да е замисля хвана детето за ръка и влезе в магазина с него. Тя помоли продавача да донесе шест чифта детски чорапи и го попита дали може да донесе леген с топла вода и кърпа. Продавачът донесе всичко, за което го помоли дамата. Тогава, дамата заведе момчето до гърба на магазина, свали ръкавиците си, изми краката му и ги изсуши с кърпата. След това, дамата помоли продавача, да донесе обувки. Тя обу един чифт на краката на детето и след като го помоли, да ги пробва му ги купи, като помоли продавача, да увие останалите чорапи и ги даде на момчето. Тогава дамата погали малкото момче по главата и каза:
- "Сега, без съмнение, се чувстваш много по-добре!", след което се обърна, за да си тръгне.
В този момент момчето протегна ръката си към нейната и гледайки я със сълзи в очите, попита:
- „Ти ли си съпругата на Бог?" ...
- „Вярата без дела е мъртва!”- отговори многозначително дамата, усмихна се мило и продъли...
(по мотиви от интернет)
