Като мухи на излъскано стъкло сме, приятелю мой❗
Само бръмчим силно, но не извършваме никаква полезна работа и все някой друг ни е виновен❗...
Блъскаме глави в невидимото стъкло на собствените си предразсъдъци и гледайки света навън пречупен през тях и точките нацвъкано с несъваршените си възприятия претендираме, колко сме космополитни и широко скроени, без да можем, да прелетим по-далеч от фекалиите, в които сме затънали❗
Но те са сигурното удобно и топло "Познато", което всъщност НЕ искаме, да напуснем, колкото и да намирисва❗
Седим си на топличко в него и псуваме ос***ият си живот и смърдящата съдба, потънали в блаженството на нищо правенето и бягството от отговорност❗
И единственото ни удоволствие е, да оцвъкаме колкото може повече онези - "Различните"... Онези, които не се страхуват, да са себе си и да НЕ се вписват, в ограничените представи на мнозинството за "Нормалност"!... Онези, които са имали куража, да се откъснат от рутината и рояка, да разбият матрицата на познатото и да преминат отвъд❗🕸️
Почисти стъклото в което се блъскаш! Отвори очите и сърцето си, приятелю❗💞
Огледай се добре в това, което отразява❗💞
Защото, за да прогледнеш за Света наоколо трябва първо, да погледнеш в сърцето си❗💗
Разбий матрицата на собствените си предразсъдъци и чуждите очаквания, стереотипи и клишета и лети свободен❗🦋
🍂🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤🍃
Няма коментари:
Публикуване на коментар