За Благодеянието и Благодарността

 Благодеянието, Добротворството или Добродетелност е ДОБРОВОЛЕН акт на помощ и подкрепа към някой друг, изпаднал в нужда! Етимологията на самата дума е Благо Деяние, а извършващият го Благо детел. 

Често обаче, особено напоследък, срещам хора, разочаровани от това, че не са получили Благодарност, в отговор на направено от тях Благодеяние. Самият акт обаче на Добро-Волно и Без-Користно Добротворство, изключва предваритешнлто очакване на Отплата. Пък било то и морална, като Благодарност. Естествено, моралът и осъзнатият (или неосъзнат) принцип на реципрочност в човешките взаимоотношения, повеляват да изразим Благо-Дарност, за Дареното Благо. Т. е. Благодарността може да се разглежда, като благословия - Да бъдеш наДарен с Блага, за стореното. Но сами по себе си, това са два съвсем отделни, независими един от друг акта, единият от които зависи от Добрата Воля на Благодетеля, а другият - от Добрата Воля, на Надарения. Интересна е етимологията на думата Благодаря, в руския език - Спасибо т.е. Спаси Бог, или (Бог, да те по живи!"). 

Както казва един мой приятел: " Не давай пари назаем, ако не си готов, да ги"зачеркнеш" и забравиш!" 

Така че отговорът е съвсем прост!Съвестта е следствие от наличието морално-оценъчна система. Когато тя липсва или е погрешна , няма как да съществува и "следствието"(т.е. съвестта)..

Няма съвест , нямаш конфликти с нея! :)

Колкото до интелекта и образованието!.... Връзката между тях и емоционалната интелигентност , морала и социалните компетенции , съвсем не са задължителни!

Всъщност най-опасната комбинация е блестящ интелект и липса на съвест! Доказателство за това учени като д-р Менгеле, например! ...

Така че, както казахме, отбективно погледнато от теологична гледно точка, актът на благодеянието и актът на благодарността за него, са два напълно автономни, независими един от друг акта,  между благодетеля и Него, от една страна и между облагодетелстваният и Него, от друга. Израз на осъзнатата ценност и значимост на ближния,  като носител на божествената искра. Всеки от тях е въпрос на личен избор, ценности и морал, но не ние сме съдници, които да ги съдим! Защото, когато дойде време , на всекиго , щи се въздаде , според заслугите!.....

Възмущението и разочарованието ни всъщност, са резултат от собствените ни неоправдани предварителни очаквания, за "реципрочно" социалножелателно поведение у "ответника" , което всъщност обезсмисля до голяма степен самият акт на Даряване и Добротворство, които са резултат от осъзнатият ни  избор за Добро-Волна и Без-Въздмездна помощ към ближния!... Но вроденият ни естествен егоизъм и все по-голямата комерсиализация на Западният мироглед и култът към му към материалното, често фирмира у нас нагласа и очакване, за поне морално удовлетворение, въплътено в израза на Благодарност. И ако те не се сбъднат, се чувстваме неоценени, разочаровани и "предадени".

А всъщност, "изворът" на истинското ни удовлетворение, е скрит в Щасието което виждаме, че Нуждаещият се Друг изпитва! 💖 

За онези, които обичат да лепят етикети 🔖 и стигмата на "лудостта"

 

Лесно лепим етикети...

Лесно казваме :"Този е луд!"...

Лесно отвърляме всички онези, които не влизат в рамката...

Ние самите достатъчно здрави ли сме? Замисляме ли се каква история "влачат" след себе си лудите?!

"Световната здравна организация (СЗО) определя психичното здраве като „състояние на благосъстояние, в което индивидът реализира своя собствен потенциал, може да се справя с нормалния стрес на живота, да работи продуктивно и да направи принос към своята общност“.

Ако разбирането на психичното здраве е толкова важно, колкото и разбирането на психичните заболявания, какви са основните характеристики на психично здравия човек? Въз основа на десетилетия изследователска и клинична работа можем да ги обобщим по следния начин:

✔️Базисно доверие и сигурност: 🔸светът не се възприема като опасен и лош;

🔸човек има способността да приема богатството и ценността на другите хора, без да изпитва прекомерна завист към техните качества.

✔️Самостоятелност и индивидуалност: 🔸диференцирана представа за себе си, способност да се различават собствените чувства и мисли от тези на другите;

🔸човек не живее в постоянен страх от загуба на любов или че ще остане сам;

🔸чувства се достатъчно разграничен от първичното семейство и предоставя пространство за развитие и отделяне на собствените си деца.

✔️Съвест:

🔸 липса на прекомерно и необосновано чувство на вина; 🔸реалистично чувство за съвест и морал.

✔️Конструктивна агресия: 🔸асертивност, инициативност и конструктивна амбиция;

🔸липса на прекомерен страх от провал.

✔️Сексуалност:

🔸ясна полова идентичност и приемане на собственото тяло на пълнолетен;

🔸способност за влизане в интимни отношения.

✔️Увереност в собствената личност:

🔸преживяването, че човек сам направлява живота си без да бъде прекомерно зависим от външни сили;

🔸 носене на отговорност за собствените импулси, емоции и действия, придържане към собствените решения; 🔸способността човек да се разглежда като активен деятел, а не пасивна жертва.

✔️Самооценка:

🔸балансирана, положителна самооценка, консистентна във времето;

🔸поддържане на усещане за лична идентичност в различни настроения и ситуации.

✔️Ориентация към света:

🔸човек не е прекомерно оттеглен в себе си, получава удовлетворение от контакта с другите хора;

🔸отзивчив е към проблемите на околните и склонен да им отдели време.

✔️Връзка с родителите:

🔸оценката на собствените родители става по-реалистична и балансирана, по-малко осъждаща и по-малко идеализираща;

🔸човек открива нови, преди това неизвестни техни характеристики.

✔️Взаимоотношения с други хора: 🔸човек успява да оцени взаимоотношенията с връстници, групи и интимни партньори; 🔸чувства се част от общност, без да има чувството, че губи индивидуалността и независимостта си.

✔️Емпатия:

🔸способността да си представим емоционалните преживявания на значимите други, без напълно да се сливаме с тях.

✔️Интимност:

🔸стабилна и трайна връзка с партньор;

🔸човек може да се наслаждава на близостта, но и да бъде сам;

🔸 да оценява и приема любовта на другите;

🔸взаимно даване и вземане.

✔️Генеративен аспект:

🔸желанието да оставим нещо за следващото поколение под формата на собствени деца или продуктивни произведения; 🔸желанието да предадем нашите преживявания на децата; 🔸благотворителност и загриженост за другите човешки същества.

✔️Намалено чувство за всемогъщество:

🔸 да приемем собствените слабости и ограничения;

🔸това, че не заслужаваме специален статут, безусловна любов или компенсации за минали страдания;

🔸да отхвърлим контрола над другите хора.

✔️Способност за скърбене: 🔸способност да се приема загубата и собствената смъртност;

🔸 приемане на неизбежността на промените и конфликтите, невъзможността за цялостно контролиране и планиране на бъдещето;

🔸скръб, без необходимост от отмъщение и възмездие.

✔️Толерантност към фрустрация: 🔸поносимост към чувствата на неудовлетвореност, безпокойство, нещастие и страдание.

✔️Тестване на реалността: 🔸способност да се разграничават вътрешните от външните възприятия и усещания, фантазията от реалността.

✔️Емоционалност:

🔸собствените чувства могат да бъдат идентифицирани и наименувани;

🔸компетентност за широк спектър от диференцирани и съответни чувства и настроения.

✔️Енергия:

🔸вътрешна жизненост, сила, спонтанност, ентусиазъм.

✔️Релаксация:

🔸способността за адекватна почивка, приемане на собствената нужда от зависимост, капацитет за търсене на помощ и подкрепа, когато са необходими.

✔️Способност за щастие: 🔸удоволствие и удовлетворение, способност за наслаждаване.

✔️Интегриращ капацитет: 🔸синтезиране на доброто и лошото в себе си и другите; 🔸изоставяне на мисленето тип “всичко или нищо”, толерантност към двусмислеността.

✔️Творчески капацитет: 🔸способност да се поддържа връзка между рационалното и ирационалното, да се оживява неживата природа, да се създават фантазии и те да бъдат реализирани;

🔸чувство за хумор и творческо въображение.

✔️Самонаблюдение: 🔸способността за саморефлексия и любопитство към собствената личност.

Става ясно, че психичното здраве е комплексно понятие, което надхвърля липсата на дистрес и страдание. Има хора, които живеят спокен и адаптиран живот, но в себе си таят празнота и дълбока неудовлетвореност. Всъщност всички ние се затрудняваме в определени области от живота, което означава, че съвършено здрави хора няма.

Психичните болести се причиняват не толкова от външни фактори, колкото от неуспех във вътрешната регулация. Затова и лечението им може да бъде постигнато само чрез активно участие на всички участници в процес, който често е дълъг и труден.

д-р Светослав Савов

Клиничен психолог, психоаналитик

Пет типа емоционално насилие в детството, за които рядко говорим

 

Когато стане дума за насилие над деца, първите два вида, за които ни идва наум са физическото и сексуално насилие. Доколкото изобщо говорим за насилието над децата, трябва да си признаем, че тези два типа насилие са единствените, които обсъждаме.

Има обаче още няколко категории насилие над децата, които открито биват пренебрегвани, а те са не по-малко зловредни, освен че са добре прикрити и трудно се идентифицират.

Съществуват пет вида емоционална злоупотреба в детството, за които често никой не чува, защото никой не говори. Този списък съвсем не е изчерпателен, но е опит да надникнем в голямата и неизследвана територия на емоционалното насилие в детството.

Ето петте вида емоционално насилие в детството, за които обикновено мълчим:

1. Емоционално пренебрежение

Пренебрежението много често бива пропускано, когато говорим за емоционално насилие изобщо. То обаче може да нанесе сериозни щети на детето, почти същите, каквито би нанесло и физическото насилие. Емоционалното пренебрежение по време на детството оставя траен отпечатък през целия съзнателен живот на човек. То не е активен тип насилие, не може да се види или пипне, не се усеща както се усеща шамар или ритник. Малките деца дори не осъзнават, че то се случва.
Емоционалното насилие от детството е невидима сила, която обикновено остава незабелязана през годините на детството, но която може да се прояви с пълна сила по-късно, по време на зрелостта.

Симптоми на емоционално разстройство в зряла възраст, които са резултат от емоционално насилие и пренебрежение в детството са:

–         Чувство за празнота

–         Страх от зависимост от други хора

–         Неправилно осъзнаване на самоличността

–         Трудно разбиране на собствените емоции

Емоционалното пренебрежение може да се превърне в причина едно дете да се почувства незначително, различно, да изпита усещане, че е бреме за семейството си, да няма смелост да изрази собствените си разбирания, чувства и емоции.

За съжаление този тип пренебрежение често остава незабелязано или се приема за нещо нормално в повечето семейства. Ако детето има подсигурени грижи за физическото си развитие, получава добри образователни и медицински грижи, се приема, че то получава достатъчно. Често деца от привидно безпроблемни семейства, в които на пръв поглед не липсва нищо, изпитват силен емоционален дефицит.

Най-често емоционалното пренебрежение идва от родители, които имат проблеми с алкохола, наркотиците или имат доказани психически заболявания, които им пречат да определят своите собствени приоритети по отношение на емоционалните нужди от тези на собствените си деца. Те сякаш отсъстват от реалността, от домовете си, макар физически да са там.

От съществена важност за емоционалното оцеляване след подобно отношение в детството е вярата на самото дете, че то заслужава повече от това, което получава.

2. Прикрито „кръвосмешение“

Това са случаи, в които връзката родител-дете е нарушена, границите са неясни и детето не разбира къде е мястото му в семейната йерархия. В случаите на „скрито кръвосмешение“ родителят превръща детето в заместващ партньор, с цел да се справи с проблемите на собствения си разстроен брак. Тези взаимоотношения не винаги включват сексуално посегателство, както при някои други видове открито кръвосмешение, свързани със сексуална злоупотреба.

В този случай сексуалната злоупотреба обикновено се ограничава до ненавременно запознаване на детето с някои сексуални въпроси, въвличането му в интимни разговори, дискусии и коментари. Това обикновено е свързано с периода на съзряване, в който децата са твърде чувствителни и лесно раними. Подобно преждевременно „съзряване“ може да нанесе непоправими вреди върху психиката на детето и да предизвика сериозни проблеми в зряла възраст.

Т.нар. „скрито кръвосмешение“ е вид емоционална злоупотреба с деца, за която почти никой не говори. Най-лошият аспект на една подобна връзка родител-дете е, че децата биват въвлечени в сексуални разговори твърде рано. Такива деца често знаят  всичко за секса още на 5-годишна възраст.

Понякога този тип емоционално насилие се свежда до това, че  родителят се държи собственически с тялото на детето си, коментира го, съветва го как да се облича, дава оценка за качествата на тялото му и т.н.

Този вид емоционална злоупотреба може да окаже негативно влияние върху формирането на сексуалността на по-късен етап от развитието на детето и способността да се установят здрави и надеждни отношения с противоположния пол. Деца, претърпели подобно насилие срещат сериозни проблеми по отношение на личната си идентификация извън обсега на родителя.

Психолозите казват, че от подобно насилие има изход. В зряла възраст тези хора трябва да установят строги граници на контактите си с родителя и да не позволяват той да се държи попечителски с тях.

3. Словесни нападки и открито лошо отношение

Всички знаем, че не е добре да се бием, да нападаме другите с камъни и пръчки, но оказва се, че по-опасни са случаите, в които думите са оръжие. Оказва се, че вербалната агресия в детска възраст може да допринесе за отключването на редица психични заболявания и разстройства на личността. Тя може да опустоши детската психика, а ефектите от нея да се проявят още по-натрапчиво в зряла възраст. Вероятността да носите бащините обиди в сърцето и мислите си цял живот е повече от вероятна. Думи като глупак, идиот, некадърник;, мързеливец, ревльо и др. подобни остават дълбоко закодирани в съзнанието на детето, а когато стане възрастен те могат да продължат да определят битието му. Ако едно дете чува непрекъснато тези думи, когато греши, започва да вярва, че наистина е глупак и некадърник. Неговите убеждения за уменията му са дълбоко накърнени, а очакванията му за резултатите от труда му – ниски и неубедителни.

Дете, което системно е подлагано на подобна вербална агресия ще продължава да чува осъждащите и омаловажаващи оценки, които е чувало в детството си  и като възрастен.

Освобождаване на мисленето от последиците от преживяна в детството вербална злоупотреба е трудна и дълга. Ключът към изцеление е самоосъзнаването, че изкуствено насаденото чувство за малоценност и срам е нереално и че трябва да остане в миналото завинаги.

4. Прикриване на сексуално насилие

В този случай извършителят на сексуално насилие е някой добре познат на детето. В световен мащаб се оказва, че в 90% от случаите на сексуално насилие, децата са познавали извършителя.

Това, за което не се говори в подобни ситуации е прибягването до злоупотребяващи тактики, които сексуалните насилници използват, в комбинация със страховете и срама на детето. Насилниците трупат доверие у потенциалните си жертви, така че последните да им се доверят и да ги приемат за приятели. Такива хора насаждат чувство за вина в детето и изискват от него мълчание и пазене на тайна за случилото се. Обичайно ги заплашват, че ако кажат на някого, ще наранят техен близък.

КАК МОЖЕМ ДА ПРЕДОТВРАТИМ СЕКСУАЛНАТА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЕЦА?

На първо място дете, което смятаме, че може би е потенциален обект на сексуално посегателство, трябва да бъде наблюдавано за признаци и на друг тип насилие. Тези признаци не винаги са ясно изразени.  Такова дете е свито, срамежливо или има необичайно за възрастта си сексуално поведение. Наред с това е характерно регресивно поведение като смучене на палеца, гризане на нокти, хапане на устни и други подобни. 

5. Насаждане на чувство за срам чрез унижение

Класически признак за детско емоционално насилие е насаждането на чувство за срам чрез унижение. Пример за това е „излагането“ на детето пред определена аудитория. Подобно отношение поражда страх в децата, а споменът за случилото се ги съпътства през целия им живот. Подобно емоционално отношение е пречка за нормален емоционален живот и трудно може да бъде изкоренен.

Често родителите дори не осъзнават, че подлагат децата си на подобно емоционално насилие и го правят дори с „добри намерения“ или „на шега“. Пример за това е публикуването на клипчета и снимки в социалните мрежи, в които децата са голи или правят нещо, което по някакъв начин уронва тяхното самочувствие – снимани са на гърне или във ваната и други подобни. Макар повечето такива материали да са пуснати на „шега“, те са унизителни за децата в своята същност. Това, че родителите смятат нещо за „шега“ не означава, че детето го осъзнава по същия начин. Независимо от крайния резултат, тези действия могат да нанесат вреда на детето в емоционален план и да доведат до депресия. Депресията може да е плод от емоционалното насилие, свързано с насаждането на чувство за вина чрез унижение.

Ролята на родителите е да се грижат за детето и да му осигурят емоционален комфорт, да се грижат за неговото умствено израстване и нормално физическо развитие.

Последствията от емоционалното насилие могат да сринат психиката на детето, това да продължи в зряла възраст, а последствията да са непредвидими. Ето защо е важно да говорим за емоционалното насилие и да се грижим за емоционалното благосъстояние на децата си.

Източник: purvite7.bg, 

по материали от www.scarymommy.com

Шест начина, по които родителите могат да помогнат на децата си по време на епидемията с коронавирус

сн. surrattlaw.com

Шест начина, по които родителите могат да помогнат на децата си по време на епидемията с коронавирус, предлагат специалистите. 

Съвети от психолог как да помогнете на децата си да се справят с различните емоции, които може да изпитват в настоящия момент. 

Заболяването, предизвикано от коронавирус (COVID-19), води със себе си чувства като тревожност, стрес и несигурност, които засягат особено силно децата, независимо от възрастта им. Макар че различните деца се справят с тези емоции по различен начин, ако детето ви се сблъсква със затваряне на училището, отменени събития или раздяла с приятели, сега повече от всякога то има нужда да се чувства обичано и подкрепено.

Разговаряхме с експерта по юношеска психология, автор на популярни книги и на месечна рубрика във вестник „Ню Йорк Таймс“ и майка на две деца, д-р Лиза Дамур за това как можете да помогнете за нормална атмосфера вкъщи, докато се справяте с „новото (временно) нормално положение“.

1. Бъдете спокойни и проактивни

„Родителите трябва да водят спокойни, проактивни разговори с децата си относно заболяването от коронавирус (COVID-19) и за важната роля, която могат да играят децата за съхраняване на собственото им здраве. Кажете им, че е възможно [вие или вашите деца] да започнете в някакъв момент да усещате симптоми, които често са много подобни на обикновената настинка или грип, и че няма нужда те да се страхуват много от това“, препоръчва д-р Дамур. „Родителите трябва да насърчават децата си да им казват, когато не се чувстват добре, или ако се притесняват за вируса, за да могат да им помогнат.“

„Възрастните могат да подчертаят факта, че е разбираемо децата да се чувстват нервни и притеснени от COVID-19. Успокойте ги, че заболяването като цяло е леко, особено за децата и младите хора“, добавя тя. Важно е също да не се забравя, че много от симптомите на COVID-19 могат да се лекуват. „Във връзка с това може да им напомним, че има много ефективни неща, които можем да правим, за да предпазим себе си и другите, и да чувстваме, че имаме по-голям контрол върху положението: често да си мием ръцете, да не докосваме лицето си и да спазваме социална дистанция.“

„Друго нещо, което можем да правим, е всъщност да им помогнем да погледнат навън. Да им кажем: „Слушай, знам че наистина се тревожиш, че можеш да се заразиш с коронавирус, но една от причините да те караме да правиш всички тези неща – да си миеш ръцете, да си стоиш вкъщи — е защото по този начин се грижим също и за хората от нашата общност. Мислим и за хората около нас.“

2. Придържайте се към обичайния режим

„ Децата имат нужда от структура. Точка. И това, което всички ние трябва да направим много бързо, е да измислим напълно нови структури, които да помогнат на всеки от нас да се справи със сегашното ни ежедневие“, посочва д-р Дамур. „Настоятелно препоръчвам на родителите да съставят график за деня, който може да включва време за игри, когато детето може да използва телефона си и да се свърже със своите приятели, но трябва да има и време без електронни устройства и време, определено за помощ в домакинската работа. Трябва да помислим какво е наистина важно за нас и да изработим структура, която отразява това. За децата ни ще бъде голямо облекчение да имат усещането за предвидимост на деня и да знаят кога от тях се очаква да работят и кога могат да играят.

Д-р Дамур посочва, че е полезно да включите и децата. „Когато децата са на 10—11 години и по-големи, бих ги помолила те да измислят структурата. Ориентирайте ги какви са нещата, които трябва да включат в своя ден, и след това работете с това, което те са предложили.“ Когато става дума за малки деца, „в зависимост от това кой им помага (давам си сметка, че не всеки родител ще е вкъщи, за да може да прави това), организирайте техния ден така, че всички задължителни дейности да приключат, преди да се прави нещо друго: всичко, което е необходимо за училище, всички техни задачи. В някои семейства за децата ще е най-добре да направят това в началото на деня. Други семейства може да установят, че е подходящо да започнат деня по-късно, след ставане от сън и закуска заедно с цялото семейство .“ Родителите, които нямат възможност да са с децата си през деня, следва да обсъдят с полагащото грижи лице начини за изработване на режим, който работи най-добре.

_______________________

„Подкрепете децата, очаквайте и приемете, че е нормално да са много тъжни и разстроени от загубите, които преживяват.“

_________________________

3. Оставете детето да се отдаде на емоциите си

В резултат на затварянето на училищата се отменят училищни пиеси, концерти, спортни състезания и дейности, и децата са много разочаровани, че ще пропуснат всичко това заради заболяването от коронавируса (COVID-19). Първият съвет на д-р Дамур е да ги оставим да преживеят тъгата си. „От гледна точка на живота на подрастващите това са големи загуби. За тях това е по-голяма загуба, отколкото за нас, защото ние преценяваме тази загуба въз основа на по-продължителния си живот и опит. Подкрепете децата, очаквайте и приемете, че е нормално да са много тъжни и разстроени от загубите, които преживяват.“ Когато се съмнявате, верният начин е да се проявява емпатия и подкрепа.

4. Проверявайте какво са чули децата

За заболяването от коронавируса (COVID-19) се разпространява много дезинформация. „Разберете какво е чуло вашето дете или какво мисли, че е истина. Не е достатъчно само да му кажете точните факти, защото ако то е разбрало нещо погрешно, а вие не откриете какво мисли и не опровергаете директно погрешното му разбиране, детето може да комбинира новата информация, която сте му предоставили, със старата, която вече има. Разберете какво вече знае детето ви и започнете оттам, за да го насочите в правилната посока.

Ако има въпроси, на които не можете да отговорите, вместо да гадаете, използвайте възможността заедно да потърсите отговорите. Използвайте като източници на информация уебсайтовете на организации, на които имате доверие, като УНИЦЕФ и Световната здравна организация.

Много деца се сблъскват с тормоз и насилие в училище и в интернет във връзка с заболяването от коронавируса (COVID-19). Важно е децата ви да знаят, че винаги ще сте насреща, за да им помогнете, ако са подложени на тормоз. „Активизирането на страничните наблюдатели е най-добрият начин да се преодолее всеки вид тормоз“, заявява д-р Дамур. „От децата, които са подложени на тормоз, не следва да се очаква да се противопоставят на насилниците; по-скоро трябва да ги окуражим да се обърнат към приятелите си или към възрастните за помощ и подкрепа.“

5. Измислете приятни странични занимания

Когато става дума за справяне със сложни емоции, „ориентирайте се за идеи от вашето дете и помислете много сериозно как да постигнете баланс между разговорите за тези чувства и намирането на странични занимания, които да разсейват детето, като допускате такива занимания, когато то има нужда да се освободи от чувството на тревога.“ На всеки няколко дни си организирайте семейна вечер на игрите или гответе заедно. Д-р Дамур използва вечерята за осъществяване на връзка със своите дъщери. „Решихме, че всяка вечер ще имаме екип за вечеря. Организираме се по двойки, които се редуват в приготвянето на вечерята за семейството.“

Дайте известна свобода на младежите с техните устройства, но не напълно. Съветът на д-р Дамур е да бъдете откровени и кажете, че разбирате, че имат повече време на разположение, но че не е добра идея да имат неограничен достъп до устройства или социални медии. „Попитайте: „Как да решим този въпрос? Предложи някаква схема за решение и ми я покажи, а аз ще ти кажа какво мисля.“

6. Наблюдавайте собственото си поведение

„Разбира се, родителите също се тревожат и децата ни следват нашите емоционални сигнали“, обяснява д-р Дамур. „Бих помолила родителите да направят всичко възможно, за да се справят със своята тревожност, когато са сами, и да не натоварват децата си със своите страхове. Това може да означава сдържане на емоциите, което може да е трудно на моменти, особено ако емоциите им са много силни.“

Децата разчитат на родителите си да им осигуряват усещане за безопасност и сигурност. „[Важно е да] помним, че те са пътниците, а ние управляваме колата. Поради това, дори ние да усещаме тревога, не можем да допуснем това да им попречи те да чувстват, че пътуват безопасно.“

Интервю и статия от Манди Рич, автор на дигитално съдържание, 

Източник: УНИЦЕФ

Световен ден за психичното здраве -10 октомври

 

               сн. mhanys.org

Днес, на 10 октомври отбелязваме Световеният ден за психичното здраве

Световният ден на психичното здраве е ден за образование и гласност за психичното здраве, както и за борбата против стигмата на психичните заболявания в обществото!

***

Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите. 

Експериментално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ и фондация „Кожа – платформа за психично здраве“, проведено тази година, в навечерието на Деня на психичното здраве, 10 октомври показва изключително интересни резултати. 

Поне двама от всеки петима българи са се срещали по един или друг начин с психични разстройства като депресия, хранителни разстройства и др. (Аз лично смятам, че реално процентът е доста по-висок.) 

"Обществото успява да налучка кое е наистина психичен проблем и кое е само емоция и в по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори по отношение на психичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отхвърляне. Например, цели 45%, или почти половината, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. Личи подценяване на различните типове зависимости като реален обществен проблем. За 37% от хората у нас в крайна сметка, зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Между 10 и 25% – т.е. поне близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и дори ретроградни схващания. Например, 12-13% от сънатод ицитени, не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам. Вероятно, делът на подобни схващания е и доста по-голям – заради скрити мнения. За 25% не е нормално мъжете да плачат. При мъжете въобще, като че ли, темите, свързани с психичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите казват, че, при проблем, най-добре е да се търси специалист по психологическа или психиатрична грижа, но в редица други индикатори проличава, че търсенето на специалисти по-скоро не е първата опция. Ясно личи, че отношението към психичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към темата могат да си позволят групите с по-висок жизнен статус. Съвременният начин на живот прави така, че стресът и тревожността във все по-голяма степен се възприемат като системен проблем, а не просто като емоция.", заключват експертите. 

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. 

Нужно е обаче и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството, когато справянето с проблема е много по-леко. 

Материалът е подготвен по данни на д-р Христо Хинков, НЦОЗА и Кожа – платформа за психично здраве“

Има надежда за бъдещото поколение!💖⚓

   Има надежда за бъдещото поколение!💖⚓

    Всъщност, винаги я е имало!

 - Ако възпитаваме децата си, без да ги обременяваме със собствените си предразсъдъци, стереотипи и предупреждения.

 - Ако не ги товарим със собствените си неосъществени амбиции и най-вече, със страховете си!...

 - Ако скрити зад благовидният предлог, че са им нужни граници, не се опитваме, да натъпчем мирогледа им в изпомачканата и отдавна износена миниатюрна кутийка, на личната си гледна точка.

 - Ако не ги товарим с непотвърдените си убеждения и комплекси.

    Защото, ако има някой с наистина широк мироглед, това са децата. Е не в онзи смисъл, в който го разбираме ние, възрастните! А в смисъл, че съзнанието и сърцето им са винаги отворени за всичко, дори за новото и непознатото! (Може би, за него най-вече.) 

    Те са спонтанни и любопитни. Те искат да знаят и са готови да приемат без предупреждения, всяка гледна точка и обяснение. Готови са без притеснение, да попитат, когато не знаят,... да изкажат собственото си мнение и... да действат, без задни мисли.

    Беше на поредното монтиране на комбинирана люлка за деца СЪС и БЕЗ специфични потребности на Проекта "Различните" деца на България"  и инициативата "Да играем заедно"  на "Игликина поляна". Децата не бяха от нашето мероприятие. Навярно бяха от някои от няколкото рожденни дни, които се провеждаха паралелно!...

    Останах очарован от двете прекрасни момиченца, с красивите имена Радост и Димана, които съвсем спонтанно, сами дойдоха и изявиха желание, да люлеят Деян. Бяха изключително внимателни и веднага реагираха, ако ги помоля, да люлеят по-леко!

    Беше наистина очарователно! 💖 

    Те бяха живото доказателство, за детската спонтанна непредубеденост и чистосърдечност! 💖

     И както казва Ани - Инициатор на проекта : "Именно в такива моменти се убеждаваш, че това което правиш ИМА СМИСЪЛ! 💖

     Дано и все повече от нас - възрасните разберат , че  има какво да научат от децата! 💖

Най-зеленият ден на есента

    Есента е най-пъстрият от сезоните. През един от дните на октомври, зеленото е повече от обичайното! 

На 6 октомври отбелязваме Световният ден за информираност и подкрепа на хората с Церебрална Парализа! 💚

Хубаво е, че през различните дни на годината, вниманието на всички ни глобално, се привлича към определени теми! Към това Да ОБИЧАМЕ; Да СМЕ Благодарни; Да СМЕ Усмихнати и позитивни; да СМЕ толерантни и подкрепящи... 

Полезно и Важно е, да си го припомняме! 💖

Да си припомняме, че е Важно, ДА СМЕ такива!... Не просто един ден в годината! 

Защото само, когато СМЕ, ще пребъдем! 💖 

Но има дни, като днешния, за които повечето хора, дори не предполагат, че съществуват! 💚Дни, в които вниманието ни трябва да се фокусира върху теми, които са все още ТАБУ! Които, все още се правим, че не съществуват! И с които ако(не дай си Боже) се сблъскаме фронтално, се кръстим плюем през рамо и викаме "Пази Боже!"...

Защото тези теми, ни сблъскват очи в очи със Страха ни от онова, което не познаваме!  А и често и не искаме, да опознаем! Защото ако го опознаем, то може би, ще разбие най-силната ни Защита - нагласата "На мен, това не може, да ми се случи!" Защото Лошите неща, се случват само на "лошите" хора!...

Но ТО - Различното, Непознатото продължава, ДА БЪДЕ ТАМ, колкото и да се опитваме, да го игнорираме! Защото Статистиката и фактите казват друго!

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН! 💖 

И точно за това, е изключително важно, ДА ГОВОРИМ ЗА ТОВА и ДА ЗНАЕМ !

Днес е един такъв ден, в който ДА ГОВОРИМ, за Детската Церебрална парализа.

Церебралната парализа (G80- G83) представлява настъпило пренатално(по време на бременността), интранатално (по време на раждането) или през първите 28 дни след раждането увреждане на централната нервна система. Тя е заболяване, което се дължи на аномалия или увреда на мозъка, която води до смущения в организацията на движението и придвижването в пространството и координацията, като обикновено е придружено от други заболявания и отклонения, свързани с говора, перцепцията, поведението, слуха, зрението и емоциите.

Изследванията показват, че честотата й на проявление е 1-2 на 1000 живородени деца. Над 17 милиона души по света, са засегнати от нея. ДЦП е едно от най-често срещаните физически увреждания, засягащи най-уязвимите сред нас - децата.

И цел на Днешният ден - 6 октомври е, да ни го напомни! 💖🦽💚

Подобряване на живота на хората с церебрална парализа може да е приносът на всеки от нас към защита на правата на всеки член на обществото.

📗 И за това точно днес, искам да ви помоля : " ПИТАЙТЕ, ХОРА! ПИТАЙТЕ! 💞  Няма нищо срамно и притеснително в Незнанието! Срамно е, да не попиташ!

А ако нещо, все пак ви притеснява!...

Просто НЕ СПИРАЙТЕ ДЕЦАТА СИ, ДА ПОПИТАТ! Децата са просто спонтанни, впечатлителни и искат да знаят! И когато не знаят, не се притесняват да попитат! 💖 

А ние, не се притесняваме, да им отговорим! Защото обичаме и се гордеем със своите децата, не помалко от всеки друг родител, на 100%! И по-добре от всеки друг знаем, че децата, (извън рехабилитацията) са преди всичко деца и имат нужда преди всичко, от други деца! 🧑‍🤝‍🧑 И точно като всички деца, имат нужда просто: Да бъдат приети такива, каквито са! 

💚💚💚

През последните няколко години Световният ден на Церебралната Парализа се отбелязва от Going Green 4 CP.

И ако искате да покажете своята съпричастност и подкрепа, към децата като Деян!.... 

Можете да направите своя знак през 2020 г. във вторник, 6 октомври до # GoGreen4CP от:

Като проведете "зелено събитие", като Украсяване на домовете, бизнеса, училищата и местните общности в зелено

или просто като Носите зелено. 💚 или зелена панделка. Цветът е избран за да отразява младостта и новия растеж, както и надеждата за напредък в лечението и приемането.

💚💚💚

Денят на церебралната парализа е социално движение и ден за отбелязване и утвърждаване на живота на 17-те милиона души, живеещи с церебрална парализа (Cerabral Palsy). Проектът стартира през 2012 г. от "Алианса на церебралната парализа" (Австралия) и "Обединената церебрална парализа" (САЩ). Поддържа се от над 450 организации за услуги за церебрална парализа, университети, групи родители, изследователски институции, студентски групи, училища и детски болници от 65 държави.

Първата кампания за Световния ден на Церебралната парализа (CP) беше наречена „Промяна на моя свят за 1 минута“. Проектът търсеше идеи от глобалната общност на хората с Церебралната парализa за технологии и продукти, които се нуждаят от изобретяване - които имат потенциал да „променят света“ за хората, живеещи с Церебрална парализа. 

През 2012 г. на уебсайта на Световния ден на Церебралната парализа www.worldcpday.org са публикувани над 470 идеи и три от тях са включени в списъка и след това призивът беше изпратен до изобретателите. Изследователски екип от Университета на Вирджиния (САЩ) спечели голямата награда. Те разработиха прототип на инвалидна количка със слънчева енергия, която беше идея, публикувана от Алпер Сирван, човек с церебрална парализа в Турция. Прототипът на инвалидната количка беше представен на Alper на Световния ден на Церебралната парализа 2013 г.

През 2015 г. кампанията се превръща в социално движение, насочено към шестте ключови проблема, които засягат хората с Церебрална Парализа по целия свят, независимо от географските, културните и икономическите различия. Уебсайтът предоставя инструменти и ресурси за организациите да се адаптират и да предприемат действия на местно ниво и по този начин изгражда глобалното движение за промяна .

Тази година, денят преминава под мотото :"MAKE YOUR MARK"