За Благодеянието и Благодарността

 Благодеянието, Добротворството или Добродетелност е ДОБРОВОЛЕН акт на помощ и подкрепа към някой друг, изпаднал в нужда! Етимологията на самата дума е Благо Деяние, а извършващият го Благо детел. 

Често обаче, особено напоследък, срещам хора, разочаровани от това, че не са получили Благодарност, в отговор на направено от тях Благодеяние. Самият акт обаче на Добро-Волно и Без-Користно Добротворство, изключва предваритешнлто очакване на Отплата. Пък било то и морална, като Благодарност. Естествено, моралът и осъзнатият (или неосъзнат) принцип на реципрочност в човешките взаимоотношения, повеляват да изразим Благо-Дарност, за Дареното Благо. Т. е. Благодарността може да се разглежда, като благословия - Да бъдеш наДарен с Блага, за стореното. Но сами по себе си, това са два съвсем отделни, независими един от друг акта, единият от които зависи от Добрата Воля на Благодетеля, а другият - от Добрата Воля, на Надарения. Интересна е етимологията на думата Благодаря, в руския език - Спасибо т.е. Спаси Бог, или (Бог, да те по живи!"). 

Както казва един мой приятел: " Не давай пари назаем, ако не си готов, да ги"зачеркнеш" и забравиш!" 

Така че отговорът е съвсем прост!Съвестта е следствие от наличието морално-оценъчна система. Когато тя липсва или е погрешна , няма как да съществува и "следствието"(т.е. съвестта)..

Няма съвест , нямаш конфликти с нея! :)

Колкото до интелекта и образованието!.... Връзката между тях и емоционалната интелигентност , морала и социалните компетенции , съвсем не са задължителни!

Всъщност най-опасната комбинация е блестящ интелект и липса на съвест! Доказателство за това учени като д-р Менгеле, например! ...

Така че, както казахме, отбективно погледнато от теологична гледно точка, актът на благодеянието и актът на благодарността за него, са два напълно автономни, независими един от друг акта,  между благодетеля и Него, от една страна и между облагодетелстваният и Него, от друга. Израз на осъзнатата ценност и значимост на ближния,  като носител на божествената искра. Всеки от тях е въпрос на личен избор, ценности и морал, но не ние сме съдници, които да ги съдим! Защото, когато дойде време , на всекиго , щи се въздаде , според заслугите!.....

Възмущението и разочарованието ни всъщност, са резултат от собствените ни неоправдани предварителни очаквания, за "реципрочно" социалножелателно поведение у "ответника" , което всъщност обезсмисля до голяма степен самият акт на Даряване и Добротворство, които са резултат от осъзнатият ни  избор за Добро-Волна и Без-Въздмездна помощ към ближния!... Но вроденият ни естествен егоизъм и все по-голямата комерсиализация на Западният мироглед и култът към му към материалното, често фирмира у нас нагласа и очакване, за поне морално удовлетворение, въплътено в израза на Благодарност. И ако те не се сбъднат, се чувстваме неоценени, разочаровани и "предадени".

А всъщност, "изворът" на истинското ни удовлетворение, е скрит в Щасието което виждаме, че Нуждаещият се Друг изпитва! 💖