Прешлени на гръбначният стълб и възможни сомптоми при увреда

 Прешлени на гръбначният стълб и възможни сомптоми при увреда

Шийни прешлени

 Прешлен С1.

 Първо, компресията на първия шиен прешлен и тилната кост включва блуждаещия нерв.  Това може да причини симптоми като тахикардия, бавно храносмилане, бронхоспазъм, регургитация при кърмачета, т.е.  всички симптоми на увреждане на симпатиковата нервна система.

 На второ място, виждаме симптоми, свързани с първия радикуларен нерв: главоболие, отит на средното ухо, възпаление на сливиците, тонзилит и т.н.

 На трето място, С1 е свързан със симптоми, причинени от дисбаланс на черепа, стоящ в Атланта: нарушения на стойката, проблеми с концентрацията, зрителни увреждания и др.

 Прешлен С2.

 Невралгия Amolda (болка, излъчваща задната част на главата и очите).  С2 осигурява васкуларизация на мозъка, ушите, очите, ларинкса.  В случай на нарушения на това ниво, пациентът ще развие отит на средното ухо, възпаление на сливиците, дисфония, ларингит и др.

 С2 е свързан и с баланса на черепа.

 С3.

 Този прешлен е свързан с васкуларизация на мозъка, ушите, очите, ларинкса, устата, сърцето и диафрагмата.

 Неговата лезия причинява симптоми, свързани с този орган.

 С4.

 Свързан с диафрагмата, сърцето, областта на щитовидната жлеза.

 Симптоми: афония, дихателни нарушения, тонзилит.

 С5.

 Същото като C4.

 С6.

 Свързан е със сърцето, щитовидната жлеза, мозъка, горните крайници, фаринкса.

 Симптоми: тонзилит, нарушения на преглъщането, сърдечни аритмии, болка в горните крайници, гуша.  Също така, поведенческите разстройства са свързани с този прешлен: дразнене, прилив на емоции, депресия, намалено либидо.

 С7.

 Свързан е с сливиците, щитовидната жлеза, ларинкса, горните крайници, сърдечно-съдовата и дихателната системи.

 С7 също е механично свързан с гръдния канал, така че е важен за лимфния дренаж.

 Симптоми: проблеми с гърлото, болка и слабост на горните крайници, болка, излъчваща се в гърдите, свръхчувствителност към светлина (трудно е да се кара кола през нощта), заболявания на устата (гингивит и др.).  С7 също влияе на поведението;  тя е свързана с раздразнителност, емоционалност, депресия, астения, намалено либидо.

 Гръдни прешлени

 Т1.

 Това е важен прешлен за остеопатите.  Той се намира в зоната, където дъгата се променя, т.е.  в адаптивната зона, която е силно податлива на остеопатични увреждания.  Този прешлен е свързан с кръвообращението в мозъка, с всичко свързано с лицето и шията, сливиците, щитовидната жлеза, ларинкса, горните крайници, сърдечно-съдовата система, дихателната система.

 Симптоми, свързани с този прешлен: проблеми с лицето и гърлото, болка в очите, свръхчувствителност към светлина (трудно е да се шофира през нощта), болка и слабост на горните крайници, болка, излъчваща се в гърдите, заболявания на устата (гингивит и др.)  Също така се свързва с раздразнителност, емоционалност, депресия, астения, намалено либидо.  Освен това нарушенията на паметта са свързани с него.

 При уморени хора този прешлен често е засегнат.

 Т2.

 Този прешлен е свързан с тимуса, сърдечно-съдовата и дихателната системи, с мозъка, очите, горните крайници.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната системи, свръхчувствителност към светлина, нарушения на поведението.

 Т3.

 Този прешлен е свързан с тимуса, сърдечно-съдовата и дихателната системи, горните крайници.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната системи, свръхчувствителност към светлина, нарушения на поведението.

 Т4.

 Този прешлен е свързан със сърдечно-съдовата и дихателната системи, горните крайници, хранопровода.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната система, нарушения на горните крайници, гастроезофагеален рефлукс.

 Т5.

 От този прешлен започва зоната, свързана с храносмилателната система.  Той е свързан със сърцето, белите дробове, стомаха, пилора и дванадесетопръстника.

 Симптоми: функционални нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната система, симптоми, свързани със стомаха (гастрит, язва, рефлукс, аерофагия, езофагит, дисфагия).

 Нарушения на поведението: раздразнителност, емоционалност, тревожност.

 Т6.

 Това е „прешленът на стомаха“.

 Симптомите са свързани със стомаха (гастрит, язва, рефлукс, аерофагия, езофагит, дисфагия).

 Т7.

 Свързан с жлъчния мехур, жлъчните пътища, черния дроб, панкреаса, далака.

 Симптоми: функционални нарушения на жлъчния мехур, черния дроб, панкреаса, далака.  Както и дисфагия, бавно храносмилане, запек и спазмофилия.

 Нарушения на поведението: раздразнителност, емоционалност, безпокойство, сутрешна умора.

 Т8.

 Започвайки от този прешлен, навлизаме в чревната област.

 Симптоми: функционални нарушения на тънките и дебелите черва.  Това са: забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения.

 Т9.

 Това е важен прешлен, защото  той се намира в зоната на изменения в свода на гръбначния стълб.  Свързан е с храносмилателната система, както и с надбъбречните жлези.

 Симптоми: функционални нарушения, свързани с тънките и дебелите черва (забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения).  В допълнение, поведенчески смущения, които показват увреждане на надбъбречните жлези: страх и скованост преди каквото и да е действие.

 Т10.

 Този прешлен е свързан със системата на бъбреците и пикочния мехур, но запазва връзките с надбъбречните жлези и храносмилателната система.

 Симптоми: функционални нарушения, свързани с тънките и дебелите черва (забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения), поведенчески нарушения, показващи увреждане на надбъбречната жлеза, както и нарушения на уринирането, задържане на течности в тялото, кардиопатия от бъбречен произход.

 Т11.

 Този прешлен също е свързан със системата на бъбреците и пикочния мехур, но запазва връзките с надбъбречните жлези и храносмилателната система.

 Симптоми: функционални нарушения на тези системи.

 Т12.

 Този прешлен също е свързан със системата на бъбреците и пикочния мехур, но запазва връзките с надбъбречните жлези и храносмилателната система.

 Симптоми: функционални нарушения на тези системи:

 - забавено храносмилане, запек, диария, дисфагия, астения,

 - Поведенчески разстройства, показващи увреждане на надбъбречната жлеза,

 - нарушения на уринирането, задържане на течности в тялото, бъбречна кардиопатия,

 - стомашни болки,

 - проблеми с яйчниците (безплодие, болезнени менструации),

 - патология на долните крайници.

 Гръбначният мозък завършва в зона 12 на гръдния прешлен.  След това конската опашка продължава.

 Лумбални прешлени

 L1.

 Свързан е с бъбреците, началните отдели на дебелото черво, гениталиите и долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L2.

 Свързан с първата част на дебелото черво, яйчниците, тестисите, гениталиите, долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L3.

 Гравитационна линия минава леко пред тялото на този прешлен.  Прешленът е свързан с гениталиите, лявото дебело черво, долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L4.

 Прешленът е свързан с гениталиите, дисталното дебело черво, ректума и долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, аероколи, всякакви колопатии, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 L5.

 Цялото телесно тегло лежи върху този прешлен, така че той е много чувствителен към гравитацията.

 Именно в тази зона най-често се откриват вродени патологии на гръбначния стълб.

 Прешленът е свързан с гениталиите, ректума и долните крайници.

 Симптомите са функционални нарушения на тези органи: запек, диария, колопатия, тенезми, болезнена менструация, патология на долните крайници.

 Sacrum.

 Този анатомичен елемент се състои от пет прешлена S1, S2, S3, S4, S5, здраво заварени заедно.

 Кръстната кост е свързана с гинекологичната система, ректума, аналния сфинктер, перинеума и долните крайници.

 Опашната кост.

 Това е последната връзка в гръбначния стълб.  Това е сливането на повърхностна фасция (мускулна фасция, апоневрози) и дълбока фасция (твърда мозъчна обвивка).

 Автор: Жан-Пиер Амигес "Остеопатия. Теоретични основи, техники и тяхното приложение"

Учени: Диетата с високо съдържание на фруктоза може да предизвика психични разстройства

сн. medicalnewstoday.com

     Диетата с прекалено високо съдържание на фруктоза може да задейства първичният инстинкт за консумиране и натрупваме на храна в резерв, което може да доведе до развитие на редица психични разстройства, смятат учени.

Например, човек в този случай може да развие разстройство с дефицит на вниманието, маниакална депресия или хиперактивност, заключват американски изследователи. 

     В наши дни, човек консумира почти 40 пъти повече фруктоза, отколкото преди три века, което се превръща в причина за повишената честота на затлъстяване и диабет.  

    Експерти от университета в Колорадо отбелязват, че ниските нива на фруктоза могат да задействат механизми в организма, които започват да натрупват резервна енергия под формата на мазнини.  В прекомерни количества обаче, това вещество може да провокира психични разстройства под формата на мания, агресия, импулсивност и други проблеми.  

    Фруктозата се съдържа в голям брой растения и мед, но тя се е натрупва в най-големи количества в човешката организъм, благодарение на консумацията на царевичния сироп и рафинираната захар.  

    Сред продуктите, които се отличават с най-високо съдържание на фруктоза, специалистите нареждат ​​грозде, грах, плодови сокове, кисело мляко с плодове, ябълки, сладка сода и др. 

    Американските учени са провели анализ на предишни проучвания за въздействието на фруктозата върху човешкото тяло и са стигнали до заключението, че това вещество, като намалява енергията в клетките, предизвиква нова реакция, подобна на тази, която се появява по време на гладуване.  „Тази реакция ни кара да търсим храна и стимулира редица нови процеси в ума, като търсене на алтернативи, бързо вземане на решения, импулсивност и агресивност.  Всичко това ни подтиква, да си осигурим храна и да увеличим шансовете си за оцеляване.  

     За съжаление обаче твърде активният ход на този процес поради прекомерна консумация на захар може да доведе до негативни последици под формата на сериозни психични разстройства “, подчертават авторите на изследването.  

Автор: Михаил Сосновски

Източник : actualnews.org

Здраво, нормално, абнормено и болестно

     

Нормите представляват

 ръководно начало , предписания, правила, които облекчават общественото съществуване на индивида в групата.         

     Задължителността на нормите става ясна и при боледуването , включително психичното, с оглед конкретния тип поведение , обществено номинирано чрез категорията „болен”. Макар и не толкова ясни, все пак съществуват норми, които измерват абнормното, в смисъла на психично разстройство / лудост/. Нормите дават на индивида защита и сигурност, а на обществото- граници и ценности. Поставянето и приемането на нормите е част от справянето със съществуването и живота. В клиничната психология най- употребяваното понятие  е това за средна норма. Нормално е това, което е присъщо на голяма част от хората  от даден пол, възраст в дадена социокултурна област при определени ситуации. Нормално е всъщност общото в тяхното поведение. Почти не съществува, обаче, валидна и задължителна за всички хора  от всички култури норма. Следователно поведението на един човек се измерва и актуализира в социалното като нормално само чрез утвърдените от отсрещната страна норми. Нормата трябва да се разглежда детайлизирано /средна/. Ето защо, психиатричното болестно поведение може да бъде диференцирано чрез  понятието „индивидуална норма”. То разкрива  отклонява ли се от обичайния стил на пациента преживяването и поведението, което е довело до прегледа. Ако има статистически измерима разлика, отклонението в поведението и преживяването на пациента  от неговите всекидневни такива, то е допустимо предположението за болестност.      

    Нормалното и абнормното са двойка понятия, които  позиционират личността в спосоността и да се справя или не с изискванията на живота.

   Абнормното не е тъждествено на болестното. То се изразява в две посоки. Положителна абнормност е всяка дарба, талант, гений. Отрицателна абнормност може да бъде като отклоняващо се девиантно поведение/ престъпно, асоциално/,но не винаги е свързано с психична болест, разстройство.

   Друга перспектива за отрицателна абнормност е болестност. Следователно, нормално е да бъдеш болен при определени обстоятелства – например консумирането на заразена вода. Двойките понятия здраво и болестно обхващат резултатите от точно определени действия- преглед, диагностична процедура, терапия, рехабилитация От гледна точка на социалната роля приписването на категорията болен означава дали даден човек получава от своя обществена група правото да приеме ролята на болен. Това означава претенция за освобождаване от ангажименти, щадене, грижа и лечение. 

    От гледна точка на психичната болест здраво означава цялостно състояние на даден човек. Здрав е човекът, който успява в собствения си живот, въпреки наличието на някаква телесна болест или нормите на обществото , в което живее да отговори на изискванията на средата / на природа или  общността/  и да  изпълнява  техните задачи/ адаптация/. Това понятие за психично здраве посочва като критерии гъвкавостта и издръжливостта в доказване на себе си, в себеразгръщане и в способност от адаптационни стратегии, с които човек оцелява според условията. Склонността към заболяване означава най- общо ограничение на тези способности.  Неспособностите за оцеляване, понятието „болест” в смисъла на психично разстройство се отнася до отстъпление, неспособност, прекъсване на отношенията със себе си и другите. 

     Болен е този, който по някакви причини страда от себе си и от света, който е извън обичайните рамки за страната и групата, в които живее, който не може да се справи с условията на живота и поради значителното си различие от останалите не може да поддържа живи контакти с другите хора. Психичното боледуване е особен тип, то не може да бъде категоризирано само в критериите за болен.

Източник:   psiholozi.info

За Благодеянието и Благодарността

 Благодеянието, Добротворството или Добродетелност е ДОБРОВОЛЕН акт на помощ и подкрепа към някой друг, изпаднал в нужда! Етимологията на самата дума е Благо Деяние, а извършващият го Благо детел. 

Често обаче, особено напоследък, срещам хора, разочаровани от това, че не са получили Благодарност, в отговор на направено от тях Благодеяние. Самият акт обаче на Добро-Волно и Без-Користно Добротворство, изключва предваритешнлто очакване на Отплата. Пък било то и морална, като Благодарност. Естествено, моралът и осъзнатият (или неосъзнат) принцип на реципрочност в човешките взаимоотношения, повеляват да изразим Благо-Дарност, за Дареното Благо. Т. е. Благодарността може да се разглежда, като благословия - Да бъдеш наДарен с Блага, за стореното. Но сами по себе си, това са два съвсем отделни, независими един от друг акта, единият от които зависи от Добрата Воля на Благодетеля, а другият - от Добрата Воля, на Надарения. Интересна е етимологията на думата Благодаря, в руския език - Спасибо т.е. Спаси Бог, или (Бог, да те по живи!"). 

Както казва един мой приятел: " Не давай пари назаем, ако не си готов, да ги"зачеркнеш" и забравиш!" 

Така че отговорът е съвсем прост!Съвестта е следствие от наличието морално-оценъчна система. Когато тя липсва или е погрешна , няма как да съществува и "следствието"(т.е. съвестта)..

Няма съвест , нямаш конфликти с нея! :)

Колкото до интелекта и образованието!.... Връзката между тях и емоционалната интелигентност , морала и социалните компетенции , съвсем не са задължителни!

Всъщност най-опасната комбинация е блестящ интелект и липса на съвест! Доказателство за това учени като д-р Менгеле, например! ...

Така че, както казахме, отбективно погледнато от теологична гледно точка, актът на благодеянието и актът на благодарността за него, са два напълно автономни, независими един от друг акта,  между благодетеля и Него, от една страна и между облагодетелстваният и Него, от друга. Израз на осъзнатата ценност и значимост на ближния,  като носител на божествената искра. Всеки от тях е въпрос на личен избор, ценности и морал, но не ние сме съдници, които да ги съдим! Защото, когато дойде време , на всекиго , щи се въздаде , според заслугите!.....

Възмущението и разочарованието ни всъщност, са резултат от собствените ни неоправдани предварителни очаквания, за "реципрочно" социалножелателно поведение у "ответника" , което всъщност обезсмисля до голяма степен самият акт на Даряване и Добротворство, които са резултат от осъзнатият ни  избор за Добро-Волна и Без-Въздмездна помощ към ближния!... Но вроденият ни естествен егоизъм и все по-голямата комерсиализация на Западният мироглед и култът към му към материалното, често фирмира у нас нагласа и очакване, за поне морално удовлетворение, въплътено в израза на Благодарност. И ако те не се сбъднат, се чувстваме неоценени, разочаровани и "предадени".

А всъщност, "изворът" на истинското ни удовлетворение, е скрит в Щасието което виждаме, че Нуждаещият се Друг изпитва! 💖 

За онези, които обичат да лепят етикети 🔖 и стигмата на "лудостта"

 

Лесно лепим етикети...

Лесно казваме :"Този е луд!"...

Лесно отвърляме всички онези, които не влизат в рамката...

Ние самите достатъчно здрави ли сме? Замисляме ли се каква история "влачат" след себе си лудите?!

"Световната здравна организация (СЗО) определя психичното здраве като „състояние на благосъстояние, в което индивидът реализира своя собствен потенциал, може да се справя с нормалния стрес на живота, да работи продуктивно и да направи принос към своята общност“.

Ако разбирането на психичното здраве е толкова важно, колкото и разбирането на психичните заболявания, какви са основните характеристики на психично здравия човек? Въз основа на десетилетия изследователска и клинична работа можем да ги обобщим по следния начин:

✔️Базисно доверие и сигурност: 🔸светът не се възприема като опасен и лош;

🔸човек има способността да приема богатството и ценността на другите хора, без да изпитва прекомерна завист към техните качества.

✔️Самостоятелност и индивидуалност: 🔸диференцирана представа за себе си, способност да се различават собствените чувства и мисли от тези на другите;

🔸човек не живее в постоянен страх от загуба на любов или че ще остане сам;

🔸чувства се достатъчно разграничен от първичното семейство и предоставя пространство за развитие и отделяне на собствените си деца.

✔️Съвест:

🔸 липса на прекомерно и необосновано чувство на вина; 🔸реалистично чувство за съвест и морал.

✔️Конструктивна агресия: 🔸асертивност, инициативност и конструктивна амбиция;

🔸липса на прекомерен страх от провал.

✔️Сексуалност:

🔸ясна полова идентичност и приемане на собственото тяло на пълнолетен;

🔸способност за влизане в интимни отношения.

✔️Увереност в собствената личност:

🔸преживяването, че човек сам направлява живота си без да бъде прекомерно зависим от външни сили;

🔸 носене на отговорност за собствените импулси, емоции и действия, придържане към собствените решения; 🔸способността човек да се разглежда като активен деятел, а не пасивна жертва.

✔️Самооценка:

🔸балансирана, положителна самооценка, консистентна във времето;

🔸поддържане на усещане за лична идентичност в различни настроения и ситуации.

✔️Ориентация към света:

🔸човек не е прекомерно оттеглен в себе си, получава удовлетворение от контакта с другите хора;

🔸отзивчив е към проблемите на околните и склонен да им отдели време.

✔️Връзка с родителите:

🔸оценката на собствените родители става по-реалистична и балансирана, по-малко осъждаща и по-малко идеализираща;

🔸човек открива нови, преди това неизвестни техни характеристики.

✔️Взаимоотношения с други хора: 🔸човек успява да оцени взаимоотношенията с връстници, групи и интимни партньори; 🔸чувства се част от общност, без да има чувството, че губи индивидуалността и независимостта си.

✔️Емпатия:

🔸способността да си представим емоционалните преживявания на значимите други, без напълно да се сливаме с тях.

✔️Интимност:

🔸стабилна и трайна връзка с партньор;

🔸човек може да се наслаждава на близостта, но и да бъде сам;

🔸 да оценява и приема любовта на другите;

🔸взаимно даване и вземане.

✔️Генеративен аспект:

🔸желанието да оставим нещо за следващото поколение под формата на собствени деца или продуктивни произведения; 🔸желанието да предадем нашите преживявания на децата; 🔸благотворителност и загриженост за другите човешки същества.

✔️Намалено чувство за всемогъщество:

🔸 да приемем собствените слабости и ограничения;

🔸това, че не заслужаваме специален статут, безусловна любов или компенсации за минали страдания;

🔸да отхвърлим контрола над другите хора.

✔️Способност за скърбене: 🔸способност да се приема загубата и собствената смъртност;

🔸 приемане на неизбежността на промените и конфликтите, невъзможността за цялостно контролиране и планиране на бъдещето;

🔸скръб, без необходимост от отмъщение и възмездие.

✔️Толерантност към фрустрация: 🔸поносимост към чувствата на неудовлетвореност, безпокойство, нещастие и страдание.

✔️Тестване на реалността: 🔸способност да се разграничават вътрешните от външните възприятия и усещания, фантазията от реалността.

✔️Емоционалност:

🔸собствените чувства могат да бъдат идентифицирани и наименувани;

🔸компетентност за широк спектър от диференцирани и съответни чувства и настроения.

✔️Енергия:

🔸вътрешна жизненост, сила, спонтанност, ентусиазъм.

✔️Релаксация:

🔸способността за адекватна почивка, приемане на собствената нужда от зависимост, капацитет за търсене на помощ и подкрепа, когато са необходими.

✔️Способност за щастие: 🔸удоволствие и удовлетворение, способност за наслаждаване.

✔️Интегриращ капацитет: 🔸синтезиране на доброто и лошото в себе си и другите; 🔸изоставяне на мисленето тип “всичко или нищо”, толерантност към двусмислеността.

✔️Творчески капацитет: 🔸способност да се поддържа връзка между рационалното и ирационалното, да се оживява неживата природа, да се създават фантазии и те да бъдат реализирани;

🔸чувство за хумор и творческо въображение.

✔️Самонаблюдение: 🔸способността за саморефлексия и любопитство към собствената личност.

Става ясно, че психичното здраве е комплексно понятие, което надхвърля липсата на дистрес и страдание. Има хора, които живеят спокен и адаптиран живот, но в себе си таят празнота и дълбока неудовлетвореност. Всъщност всички ние се затрудняваме в определени области от живота, което означава, че съвършено здрави хора няма.

Психичните болести се причиняват не толкова от външни фактори, колкото от неуспех във вътрешната регулация. Затова и лечението им може да бъде постигнато само чрез активно участие на всички участници в процес, който често е дълъг и труден.

д-р Светослав Савов

Клиничен психолог, психоаналитик

Пет типа емоционално насилие в детството, за които рядко говорим

 

Когато стане дума за насилие над деца, първите два вида, за които ни идва наум са физическото и сексуално насилие. Доколкото изобщо говорим за насилието над децата, трябва да си признаем, че тези два типа насилие са единствените, които обсъждаме.

Има обаче още няколко категории насилие над децата, които открито биват пренебрегвани, а те са не по-малко зловредни, освен че са добре прикрити и трудно се идентифицират.

Съществуват пет вида емоционална злоупотреба в детството, за които често никой не чува, защото никой не говори. Този списък съвсем не е изчерпателен, но е опит да надникнем в голямата и неизследвана територия на емоционалното насилие в детството.

Ето петте вида емоционално насилие в детството, за които обикновено мълчим:

1. Емоционално пренебрежение

Пренебрежението много често бива пропускано, когато говорим за емоционално насилие изобщо. То обаче може да нанесе сериозни щети на детето, почти същите, каквито би нанесло и физическото насилие. Емоционалното пренебрежение по време на детството оставя траен отпечатък през целия съзнателен живот на човек. То не е активен тип насилие, не може да се види или пипне, не се усеща както се усеща шамар или ритник. Малките деца дори не осъзнават, че то се случва.
Емоционалното насилие от детството е невидима сила, която обикновено остава незабелязана през годините на детството, но която може да се прояви с пълна сила по-късно, по време на зрелостта.

Симптоми на емоционално разстройство в зряла възраст, които са резултат от емоционално насилие и пренебрежение в детството са:

–         Чувство за празнота

–         Страх от зависимост от други хора

–         Неправилно осъзнаване на самоличността

–         Трудно разбиране на собствените емоции

Емоционалното пренебрежение може да се превърне в причина едно дете да се почувства незначително, различно, да изпита усещане, че е бреме за семейството си, да няма смелост да изрази собствените си разбирания, чувства и емоции.

За съжаление този тип пренебрежение често остава незабелязано или се приема за нещо нормално в повечето семейства. Ако детето има подсигурени грижи за физическото си развитие, получава добри образователни и медицински грижи, се приема, че то получава достатъчно. Често деца от привидно безпроблемни семейства, в които на пръв поглед не липсва нищо, изпитват силен емоционален дефицит.

Най-често емоционалното пренебрежение идва от родители, които имат проблеми с алкохола, наркотиците или имат доказани психически заболявания, които им пречат да определят своите собствени приоритети по отношение на емоционалните нужди от тези на собствените си деца. Те сякаш отсъстват от реалността, от домовете си, макар физически да са там.

От съществена важност за емоционалното оцеляване след подобно отношение в детството е вярата на самото дете, че то заслужава повече от това, което получава.

2. Прикрито „кръвосмешение“

Това са случаи, в които връзката родител-дете е нарушена, границите са неясни и детето не разбира къде е мястото му в семейната йерархия. В случаите на „скрито кръвосмешение“ родителят превръща детето в заместващ партньор, с цел да се справи с проблемите на собствения си разстроен брак. Тези взаимоотношения не винаги включват сексуално посегателство, както при някои други видове открито кръвосмешение, свързани със сексуална злоупотреба.

В този случай сексуалната злоупотреба обикновено се ограничава до ненавременно запознаване на детето с някои сексуални въпроси, въвличането му в интимни разговори, дискусии и коментари. Това обикновено е свързано с периода на съзряване, в който децата са твърде чувствителни и лесно раними. Подобно преждевременно „съзряване“ може да нанесе непоправими вреди върху психиката на детето и да предизвика сериозни проблеми в зряла възраст.

Т.нар. „скрито кръвосмешение“ е вид емоционална злоупотреба с деца, за която почти никой не говори. Най-лошият аспект на една подобна връзка родител-дете е, че децата биват въвлечени в сексуални разговори твърде рано. Такива деца често знаят  всичко за секса още на 5-годишна възраст.

Понякога този тип емоционално насилие се свежда до това, че  родителят се държи собственически с тялото на детето си, коментира го, съветва го как да се облича, дава оценка за качествата на тялото му и т.н.

Този вид емоционална злоупотреба може да окаже негативно влияние върху формирането на сексуалността на по-късен етап от развитието на детето и способността да се установят здрави и надеждни отношения с противоположния пол. Деца, претърпели подобно насилие срещат сериозни проблеми по отношение на личната си идентификация извън обсега на родителя.

Психолозите казват, че от подобно насилие има изход. В зряла възраст тези хора трябва да установят строги граници на контактите си с родителя и да не позволяват той да се държи попечителски с тях.

3. Словесни нападки и открито лошо отношение

Всички знаем, че не е добре да се бием, да нападаме другите с камъни и пръчки, но оказва се, че по-опасни са случаите, в които думите са оръжие. Оказва се, че вербалната агресия в детска възраст може да допринесе за отключването на редица психични заболявания и разстройства на личността. Тя може да опустоши детската психика, а ефектите от нея да се проявят още по-натрапчиво в зряла възраст. Вероятността да носите бащините обиди в сърцето и мислите си цял живот е повече от вероятна. Думи като глупак, идиот, некадърник;, мързеливец, ревльо и др. подобни остават дълбоко закодирани в съзнанието на детето, а когато стане възрастен те могат да продължат да определят битието му. Ако едно дете чува непрекъснато тези думи, когато греши, започва да вярва, че наистина е глупак и некадърник. Неговите убеждения за уменията му са дълбоко накърнени, а очакванията му за резултатите от труда му – ниски и неубедителни.

Дете, което системно е подлагано на подобна вербална агресия ще продължава да чува осъждащите и омаловажаващи оценки, които е чувало в детството си  и като възрастен.

Освобождаване на мисленето от последиците от преживяна в детството вербална злоупотреба е трудна и дълга. Ключът към изцеление е самоосъзнаването, че изкуствено насаденото чувство за малоценност и срам е нереално и че трябва да остане в миналото завинаги.

4. Прикриване на сексуално насилие

В този случай извършителят на сексуално насилие е някой добре познат на детето. В световен мащаб се оказва, че в 90% от случаите на сексуално насилие, децата са познавали извършителя.

Това, за което не се говори в подобни ситуации е прибягването до злоупотребяващи тактики, които сексуалните насилници използват, в комбинация със страховете и срама на детето. Насилниците трупат доверие у потенциалните си жертви, така че последните да им се доверят и да ги приемат за приятели. Такива хора насаждат чувство за вина в детето и изискват от него мълчание и пазене на тайна за случилото се. Обичайно ги заплашват, че ако кажат на някого, ще наранят техен близък.

КАК МОЖЕМ ДА ПРЕДОТВРАТИМ СЕКСУАЛНАТА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЕЦА?

На първо място дете, което смятаме, че може би е потенциален обект на сексуално посегателство, трябва да бъде наблюдавано за признаци и на друг тип насилие. Тези признаци не винаги са ясно изразени.  Такова дете е свито, срамежливо или има необичайно за възрастта си сексуално поведение. Наред с това е характерно регресивно поведение като смучене на палеца, гризане на нокти, хапане на устни и други подобни. 

5. Насаждане на чувство за срам чрез унижение

Класически признак за детско емоционално насилие е насаждането на чувство за срам чрез унижение. Пример за това е „излагането“ на детето пред определена аудитория. Подобно отношение поражда страх в децата, а споменът за случилото се ги съпътства през целия им живот. Подобно емоционално отношение е пречка за нормален емоционален живот и трудно може да бъде изкоренен.

Често родителите дори не осъзнават, че подлагат децата си на подобно емоционално насилие и го правят дори с „добри намерения“ или „на шега“. Пример за това е публикуването на клипчета и снимки в социалните мрежи, в които децата са голи или правят нещо, което по някакъв начин уронва тяхното самочувствие – снимани са на гърне или във ваната и други подобни. Макар повечето такива материали да са пуснати на „шега“, те са унизителни за децата в своята същност. Това, че родителите смятат нещо за „шега“ не означава, че детето го осъзнава по същия начин. Независимо от крайния резултат, тези действия могат да нанесат вреда на детето в емоционален план и да доведат до депресия. Депресията може да е плод от емоционалното насилие, свързано с насаждането на чувство за вина чрез унижение.

Ролята на родителите е да се грижат за детето и да му осигурят емоционален комфорт, да се грижат за неговото умствено израстване и нормално физическо развитие.

Последствията от емоционалното насилие могат да сринат психиката на детето, това да продължи в зряла възраст, а последствията да са непредвидими. Ето защо е важно да говорим за емоционалното насилие и да се грижим за емоционалното благосъстояние на децата си.

Източник: purvite7.bg, 

по материали от www.scarymommy.com

Шест начина, по които родителите могат да помогнат на децата си по време на епидемията с коронавирус

сн. surrattlaw.com

Шест начина, по които родителите могат да помогнат на децата си по време на епидемията с коронавирус, предлагат специалистите. 

Съвети от психолог как да помогнете на децата си да се справят с различните емоции, които може да изпитват в настоящия момент. 

Заболяването, предизвикано от коронавирус (COVID-19), води със себе си чувства като тревожност, стрес и несигурност, които засягат особено силно децата, независимо от възрастта им. Макар че различните деца се справят с тези емоции по различен начин, ако детето ви се сблъсква със затваряне на училището, отменени събития или раздяла с приятели, сега повече от всякога то има нужда да се чувства обичано и подкрепено.

Разговаряхме с експерта по юношеска психология, автор на популярни книги и на месечна рубрика във вестник „Ню Йорк Таймс“ и майка на две деца, д-р Лиза Дамур за това как можете да помогнете за нормална атмосфера вкъщи, докато се справяте с „новото (временно) нормално положение“.

1. Бъдете спокойни и проактивни

„Родителите трябва да водят спокойни, проактивни разговори с децата си относно заболяването от коронавирус (COVID-19) и за важната роля, която могат да играят децата за съхраняване на собственото им здраве. Кажете им, че е възможно [вие или вашите деца] да започнете в някакъв момент да усещате симптоми, които често са много подобни на обикновената настинка или грип, и че няма нужда те да се страхуват много от това“, препоръчва д-р Дамур. „Родителите трябва да насърчават децата си да им казват, когато не се чувстват добре, или ако се притесняват за вируса, за да могат да им помогнат.“

„Възрастните могат да подчертаят факта, че е разбираемо децата да се чувстват нервни и притеснени от COVID-19. Успокойте ги, че заболяването като цяло е леко, особено за децата и младите хора“, добавя тя. Важно е също да не се забравя, че много от симптомите на COVID-19 могат да се лекуват. „Във връзка с това може да им напомним, че има много ефективни неща, които можем да правим, за да предпазим себе си и другите, и да чувстваме, че имаме по-голям контрол върху положението: често да си мием ръцете, да не докосваме лицето си и да спазваме социална дистанция.“

„Друго нещо, което можем да правим, е всъщност да им помогнем да погледнат навън. Да им кажем: „Слушай, знам че наистина се тревожиш, че можеш да се заразиш с коронавирус, но една от причините да те караме да правиш всички тези неща – да си миеш ръцете, да си стоиш вкъщи — е защото по този начин се грижим също и за хората от нашата общност. Мислим и за хората около нас.“

2. Придържайте се към обичайния режим

„ Децата имат нужда от структура. Точка. И това, което всички ние трябва да направим много бързо, е да измислим напълно нови структури, които да помогнат на всеки от нас да се справи със сегашното ни ежедневие“, посочва д-р Дамур. „Настоятелно препоръчвам на родителите да съставят график за деня, който може да включва време за игри, когато детето може да използва телефона си и да се свърже със своите приятели, но трябва да има и време без електронни устройства и време, определено за помощ в домакинската работа. Трябва да помислим какво е наистина важно за нас и да изработим структура, която отразява това. За децата ни ще бъде голямо облекчение да имат усещането за предвидимост на деня и да знаят кога от тях се очаква да работят и кога могат да играят.

Д-р Дамур посочва, че е полезно да включите и децата. „Когато децата са на 10—11 години и по-големи, бих ги помолила те да измислят структурата. Ориентирайте ги какви са нещата, които трябва да включат в своя ден, и след това работете с това, което те са предложили.“ Когато става дума за малки деца, „в зависимост от това кой им помага (давам си сметка, че не всеки родител ще е вкъщи, за да може да прави това), организирайте техния ден така, че всички задължителни дейности да приключат, преди да се прави нещо друго: всичко, което е необходимо за училище, всички техни задачи. В някои семейства за децата ще е най-добре да направят това в началото на деня. Други семейства може да установят, че е подходящо да започнат деня по-късно, след ставане от сън и закуска заедно с цялото семейство .“ Родителите, които нямат възможност да са с децата си през деня, следва да обсъдят с полагащото грижи лице начини за изработване на режим, който работи най-добре.

_______________________

„Подкрепете децата, очаквайте и приемете, че е нормално да са много тъжни и разстроени от загубите, които преживяват.“

_________________________

3. Оставете детето да се отдаде на емоциите си

В резултат на затварянето на училищата се отменят училищни пиеси, концерти, спортни състезания и дейности, и децата са много разочаровани, че ще пропуснат всичко това заради заболяването от коронавируса (COVID-19). Първият съвет на д-р Дамур е да ги оставим да преживеят тъгата си. „От гледна точка на живота на подрастващите това са големи загуби. За тях това е по-голяма загуба, отколкото за нас, защото ние преценяваме тази загуба въз основа на по-продължителния си живот и опит. Подкрепете децата, очаквайте и приемете, че е нормално да са много тъжни и разстроени от загубите, които преживяват.“ Когато се съмнявате, верният начин е да се проявява емпатия и подкрепа.

4. Проверявайте какво са чули децата

За заболяването от коронавируса (COVID-19) се разпространява много дезинформация. „Разберете какво е чуло вашето дете или какво мисли, че е истина. Не е достатъчно само да му кажете точните факти, защото ако то е разбрало нещо погрешно, а вие не откриете какво мисли и не опровергаете директно погрешното му разбиране, детето може да комбинира новата информация, която сте му предоставили, със старата, която вече има. Разберете какво вече знае детето ви и започнете оттам, за да го насочите в правилната посока.

Ако има въпроси, на които не можете да отговорите, вместо да гадаете, използвайте възможността заедно да потърсите отговорите. Използвайте като източници на информация уебсайтовете на организации, на които имате доверие, като УНИЦЕФ и Световната здравна организация.

Много деца се сблъскват с тормоз и насилие в училище и в интернет във връзка с заболяването от коронавируса (COVID-19). Важно е децата ви да знаят, че винаги ще сте насреща, за да им помогнете, ако са подложени на тормоз. „Активизирането на страничните наблюдатели е най-добрият начин да се преодолее всеки вид тормоз“, заявява д-р Дамур. „От децата, които са подложени на тормоз, не следва да се очаква да се противопоставят на насилниците; по-скоро трябва да ги окуражим да се обърнат към приятелите си или към възрастните за помощ и подкрепа.“

5. Измислете приятни странични занимания

Когато става дума за справяне със сложни емоции, „ориентирайте се за идеи от вашето дете и помислете много сериозно как да постигнете баланс между разговорите за тези чувства и намирането на странични занимания, които да разсейват детето, като допускате такива занимания, когато то има нужда да се освободи от чувството на тревога.“ На всеки няколко дни си организирайте семейна вечер на игрите или гответе заедно. Д-р Дамур използва вечерята за осъществяване на връзка със своите дъщери. „Решихме, че всяка вечер ще имаме екип за вечеря. Организираме се по двойки, които се редуват в приготвянето на вечерята за семейството.“

Дайте известна свобода на младежите с техните устройства, но не напълно. Съветът на д-р Дамур е да бъдете откровени и кажете, че разбирате, че имат повече време на разположение, но че не е добра идея да имат неограничен достъп до устройства или социални медии. „Попитайте: „Как да решим този въпрос? Предложи някаква схема за решение и ми я покажи, а аз ще ти кажа какво мисля.“

6. Наблюдавайте собственото си поведение

„Разбира се, родителите също се тревожат и децата ни следват нашите емоционални сигнали“, обяснява д-р Дамур. „Бих помолила родителите да направят всичко възможно, за да се справят със своята тревожност, когато са сами, и да не натоварват децата си със своите страхове. Това може да означава сдържане на емоциите, което може да е трудно на моменти, особено ако емоциите им са много силни.“

Децата разчитат на родителите си да им осигуряват усещане за безопасност и сигурност. „[Важно е да] помним, че те са пътниците, а ние управляваме колата. Поради това, дори ние да усещаме тревога, не можем да допуснем това да им попречи те да чувстват, че пътуват безопасно.“

Интервю и статия от Манди Рич, автор на дигитално съдържание, 

Източник: УНИЦЕФ