Къде и как са възникнали Пара Оломпикските игри

 Параолимпийски / Paralympic – Дума на деня – EVS Translations

Няма съмнение, че за да достигне до участие в Олимпиада, атлетът трябва да работи здраво, да е силно мотивиран и да посвети безкрайни часове на тренировки, както и да притежава огромна умствена и физическа издръжливост. Наскоро почетохме всеотдайността и таланта на атлетите, проявени на олимпиадата в Рио, но има още едно спортно събитие, което започва там и въпреки че то не е обект на такова телевизионно внимание, може би изисква дори по-голяма издръжливост и всеотдайност – Параолимпийските игри. Понеже това е второто по мащаб световно спортно събитие, време е да хвърлим поглед на тази дума, както и на онова, което означава.

И макар места за спорт и спортни състезания за хора с физически увреждания да съществуват от около век, като се започне с клубовете за глухи в Берлин през 1888 г., първото споменаване на думата е едва на 6 август 1954 г. в едно заглавие във вестник Bucks Advertiser, където пише: „Знамената на нациите се развяха високо над болница „Стоук Мандвил“, където параплегични атлети от цял свят се събраха за участие в Параолимпийските игри (Paralympics)“. Първоначално думата е портманто, съдържащо paraplegic (парализа на долната част на тялото, обикновено причинена от увреждания на гръбначния стълб) и Olympic (олимпийски), отнасящо се за състезанието през 1948 г. в болница „Стоук Мандвил“, в което участват английски ветерани от Втората световна война с наранявания на гръбначния стълб. После събитието се разраства, развива се, разширява обхвата на участниците, като включва и хора с други физически или умствени увреждания и в резултат на всичко това днес се смята, че името произхожда от гръцката дума para със значение на „успоредно, покрай“.

Стартирали като „международно“ състезание през 1952 г. в едно село в Ейлсбъри, Бъкингамшър, с участието на британски и нидерландски ветерани, настоящите Параолимпийски игри в Рио могат да се похвалят с 4500 атлети от 176 страни. Нарастването на броя на участниците и разбирането на проблемите им води както до добри, така и до негативни последствия. Оказва се, че с разрастването на спортното събитие, медийното отразяване, както и финансовата подкрепа (национална и интернационална) до голяма степен не е в състояние да догони високите изисквания, а това става причина Международният параолимпийски комитет да разреши по-голям брой корпоративни спонсори и реклама. Но независимо от някои случаи на измама и проблеми с финансирането и медийното покритие, игрите стават причина за някои удивителни промени извън света на спорта: например след Параолимпийските игри в Пекин през 2008 г. едно проучване от 2010 г. във Ванкувър за влиянието на игрите върху обществените нагласи показва, че 41-50% смятат, че игрите задълбочават разбирането на обществеността за нуждата от съоръжения за достъп на хората с увреждания, а 23% от работодателите заявяват, че игрите са ги накарали да бъдат по-благосклонни към кандидатите за работа с увреждания.

Източник:evs-translations.com

https://bg.lipsumtech.com/brief-history-paralympic-games-from-post-wwii-rehabilitation-mega-sport-event-261319

Психологични причини при заекване

 

Заекването е нарушение на речта, при което се повтаря цяла дума, част от думата, удължават се звуковете или се наблюдава блокаж при говор.

Заекването, като нарушение на речта, се появява като резултат от:
– някои физиологични, неврологични или психологични отклонения;
– някои афективни, поведенчески и когнитивни процеси;
– понякога като комбинация от горе посочените.
Начинът, по който децата се чувстват, действат или мислят оказва влияние върху заекването. Ето защо когато се разглежда този въпрос е необходимо да се обърне внимание върху емоционалните, поведенческите и познавателните процеси като компоненти на заекването.
Наблюдават се три синдрома при заекване:
– Заекването като част от процеса на развитие – се проявява до 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Лечимо заекване – наблюдава се след 7 годишна възраст (при две от всеки три деца)
– Хронично заекване (наблюдава се един на всеки пет индивида, засегнати от нарушение на плавността на речта) – при което проблемът да се постигне нормална плавност на речта остава за цял живот.
Нарушаването на плавността на речта е обект на работа на логопедите, но то има и своите психологични прояви, което налага консултиране и работа и от страна на психолог.
Заекването се проявява като следствие от преживяна травма в детското развитие. Понякога то е в следствие на прекалените изисквания към детето от страна на възрастните по отношение на неговата реч; при упражняване на натиск към детето ежедневно; при ограничено общуване в семейна среда.
Понякога то е в следствие на невъзможността на детето да отговори на прекалените изисквания и от страна на учителите, при което се появява симптомът – заекване, като опит на детето да ги отблъсне.
Друг фактор, който би могъл да се отрази върху плавността на говор е промяна на средата и трудностите в новата социализация при децата като – промяна на детска градина/училище, преместване, раждане на друго дете в семейството, раздяла на родителите, трудност да се създават приятелства и натиска от страна на възрастните детето да общува с други деца, трудни семейни отношения, при страх, уплаха от животни; психотравми в семейството, при медицински интервенции, в следствие на силен звук, психотравма от филми, системно плашене от страна на възрастните, разказване на страшни истории, неочаквана смърт на близки хора, развитата фантазия на детето, продължително действащи психотравмиращи ситуации и др.,

В повечето случаи родителите с цел да се преодолее появилото се нарушение в плавността на речта – правят постоянни забележки относно говора , но по този начин те фокусират вниманието на детето върху дефекта. Наблюдава се и принуждаване детето да повтаря неправилно произнесената дума или фраза.
Често самите родители са нетърпеливи при подобни ситуации и по този начин несъзнателно предават напрежението си върху детето.
Стилът на възпитание също оказва влияние върху заекването при децата. Прекалените изисквания и очаквания, без да се отчита възрастовата принадлежност на детето, липсата на похвали, разминаването в изискванията на двамата родители към него – води до объркване и изнервя детето и то не знае кога по какъв начин да реагира. Понякога в своята амбициозност родителите водят детето на разнообразни дейности – чужд език, танци, спорт, приложни занимания и други, които пренатоварват детето с много информация. Това води до преумора, която при натрупване във времето се отразява върху съня на детето – то става раздразнително, понякога плачливо. Когато това се случи на детето под 7 годишна възраст – те нямат умения с думи да обяснят какво усещат и всичко това е предпоставка за поява на заекване.
Заекването е резултат от невъзможността детето да изрази желанието си.
То може да се основава и на страх да представи себе си пред другите. Най – често се случва около 3 – годишна възраст, когато детето все още не умее да се представя пред непознатите и се появява заекване, с което то иска да се защити. При подкрепа от родителите и не фокусиране в това – заекването изчезва от само себе си.
Каквато и да е причината за заекването на детето тя води до различни поведенчески прояви. Често се наблюдава срамежливо дете, което отказва да говори и играе с другите деца. При подигравки от страна на другите деца – то може да се затвори в себе си. В другата крайност – за да защити себе си – то има агресивни прояви.

Какво биха могли да правят родителите на деца със заекване:

1. Обърнете пълното си внимание на детето когато говори с вас.
2. Слушайте го търпеливо и с разбиране, ако ви разказва нещо, което му се струва важно.
3. Зрителният контакт е изключително важен. Не гледайте в страни когато детето ви говори, дори когато прави паузи.
4. Ако нямате възможност да го чуете – насочете вниманието му „Ще те изслушам когато….”
5. Опитайте се и вие да говорите бавно и спокойно с детето.
6. Не поправяйте начина му на изговаряне .
7. Не го принуждавайте да повтаря негладко произнесеното изречение.
8. Не сравнявайте детето с гладко говорещи.
9. Не казвайте на детето че заеква – той го знае.
10. Ако детето само задава въпроси за своето заекване – дайте му отговорите, които вие имате.
11. Дайте възможност на детето търпеливо да ви каже това, което иска.
12. Дайте време на детето да подреди своите мисли и да ги изкаже. Не казвайте думите вместо него.
13. Не омаловажава те причината, когато е свързана със страх и уплаха.
14. Опитайте се разберете емоцията, която стои зад появилото се заекване.
15. Покажете интерес и му задайте допълнителни въпроси. По този начин той ще разбере, че вниманието ви е негово.

'' '' '' '' '

Използвани са материали от книгите:
„Ако детето започне да заеква”, Ервин Рихтер , Валбурга Брюге, Катарина Моос
„Нарушения на плавността на речта” Добринка Георгиева

Автор: Йорданка Какалова

Източник : psiholozi.com

Колкото повече гониш Щастието, толкова по бързо, бяга то от теб! Ако си готов, да го приемеш, ще те застигне

 

Някои казват, че "всеки дава това, което носи в сърцето си" !... Други, че "даваме това, от което ние самите, имаме най-много нужда", защото знаем истинската му цена.... 

Често човешката душа преминава през доста сложни метаморфози, по пътя на своето израстване. Нерядко обаче, пътят е къс и простичък - Просто някои от нас, успяват да използват шанса, да запазят спонтанната си детска обич към Човек в лицето на Другия... обич, без очаквания и условности... 

 ☀ ☀ ☀ 

Веднъж трима братя видели Щастието на дъното на една яма. Първият се приближил и си поискал пари. Щастието изпълнило желанието му и той си тръгнал доволен.

Вторият пожелал красива жена. Получил я на часа и избягал заедно с нея от Щастието.

Тогава третият брат се надвесил над ямата:

- От какво имаш нужда? – попитало го Щастието.

- А ти, от какво имаш нужда? – на свой ред попитал човекът.

- Измъкни ме оттук – помолило Щастието.

Третият брат протегнал ръка, извадил Щастието от ямата и продължил по пътя си. А Щастието побързало да го настигне...🕊️ 

Атанас Русков 

Как най-лошите моменти от живота ни правят това, което сме

 

Писателят Андрю Соломон е изградил своята кариера, разказвайки истории за трудностите, с които са се сблъсквали други хора.

Сега обаче той насочва вниманието към себе си, превежда ни към детство, изпълнено с борба, и ни запознава със смелите хора, които е срещал през годините.

В този прочувствен, стоплящ сърцето и на моменти доста забавен разказ, Соломон отправя своя силен призив: да намерим смисъла дори и в най-големите трудности, пред които животът ни изправя.

Като ученик на съдбата винаги съм се чудел как някои хора, когато се сблъскат с големи предизвикателства, сякаш черпят сила от тях. Не веднъж съм чувал онази известна мъдрост, че това е свързано с намирането на смисъл. Дълго време смятах, че смисълът е някъде там, някаква велика истина, която чака да бъде намерена. С времето обаче започнах да осъзнавам, че истината е без значение. Наричаме това "намиране на смисъл", но по-добре да го наричаме "изфабрикуване на смисъл.

Последната ми книга беше за това как семействата се справят с различните трудности. Една от майките, които интервюирах имаше две деца с тежки недъзи. "Хората винаги ни казват неща от рода на "Господ не дава повече, отколкото можеш да понесеш", но деца като нашите не са орисани за подарък. Те са подарък, защото това е, което ние сме избрали." - казваше тя...

Вижте цялата му лекция във видеото по-долу. Налични са субтитри на български.

Източник : obekti.bg

10 Известни личности, които имат деца със специфични потребности

ДНЕС Е 3 ДЕКЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ 

На Генералната Асамблея на ООН през 1992г, тази дата е приета като ден, за засилване на дискусията по темата за свободния и независим живот на хората с увреждания, и за тяхното пълноправно участие в обществото.

🌏В световен мащаб над един милиард души, или около 15% от населението има някаква фирма и степен на дефицит и освен тях,  тези хора и техните семейства ежедневно се сблъскват с недостъпна среда, социални и икономически проблеми, както и с предразсъдъците и негативните нагласи на голяма част от обществото. 

🇧🇬В България по данни на НСИ до 2011 година с призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 474 267 души. От тях 9 039 са деца, а 465 228 са хората на 16 и повече навършени години.

На тази дата в цял свят се организират кампании с цел постигане на ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания. 

За съжаление обаче, у нас въпреки позитивните тенденции за промяна през последните години, все още са широко разпространени някои негативни социални нагласи и предразсъдъци, относно хората със специфични потребности и техните семейства. 

Два от най-широко застъпените такива са, че "Лошото се случва само на "лошите хора." (Така наречената "Теория, за изкупване на кармата.") и че родителите имат "Различни" деца, защото са прости, необразовани и неинформирани, безотговорни, подвластни на различни пороци и т.н.

Истината е, че статистиката ни най-малко не потвърждава такива закономерности. 

Има фактори, които могат да повишат или намалят риска, за проява на някой абнормен синдром... Има неща, които можем да направим като превенция, за да намалим вероятността, за поява на различните синдроми... Но 

НИЩО НЕ МОЖЕ ДА НИ ГАРАНТИРА И ПРЕДПАЗИ НА 💯 %! 

Като родител на "специално" дете и като специалист, работещ с такива деца, познавам много наистина любящи, отговорни, загрижени, подкрепящи и мотиворани родители на "Различни" деца. Много от тях са с изключително добро образование и специалности, точно в хуманитарната свера. (Макар, че това в никакъв случай не е определящо, за родителските им компетенции и не значи, че другите са по-малко ангажирани и грижовни родители). 

 Други, са придобили тези специалности, именно за да могат да помогнат и да са максимално полезни не само на собствените си децата, а и на повече деца, със сходна съдба... 

Познавам и достатъчно безотговорни, не ангажирани и отсъстващи родители, на деца "в норма"... 

За това реших именно Днес, да ви запозная с няколко примера на популярни родители, на "Различни" деца, с което да "разклатя малко стереотипа"  - "На мен това НЕ може да се случи! ", не за да плаша някого, а за да се опитам да ви дам една различна гледна точка. 

1. Алберт Айнщайн 

Айнщайн и Едуард 

Алберт Айнщайн е един от най-известните учени в историята, а името му се е превърнало в синоним на гениалността. Въпреки че почти всеки в света е чувал за великия физик и забележителната му работа, малцина знаят нещо за трагичната съдба на неговия син – Едуард Айнщайн. 

Майката на Едуард – Милева Марич е първата съпруга на Алберт Айнщайн. Запознават през 1896 г. още като студенти в Политехническия институт в Цюрих, макар тя да била с четири години по-възрастна от него.

Двамата сключват брак през 1903 г. и по-късно им се раждат три деца – Лизерл (който изчезва от историята и се предполага, че е бил даден за осиновяване), Ханс Алберт и Едуард – най-малкият, който бил роден в Цюрих на 28 юли 1910 г. 

Алберт Айнщайн се разделя с Милева Марич през 1914 г., но поддържа активно кореспонденция с децата си.

Малкият Едуард от самото начало се проявил като болнаво дете – още в ранно детство честите заболявания го правят прекалено слаб, за да участва със семейството си в семейни ваканции. Айнщайн бил отчаян заради сина си дори след като напуснал семейството. През 1917 г. той пише: „Състоянието на малкото ми момче ужасно много ме депресира. Невъзможно е той да се превърне в нормално развит човек”.

Въпреки това, докато растял Едуард (когото баща му ласкаво наричал „тете” от френското „petit”- малък, дребен) започнал да се интересува от поезия, свирене на пиано и психиатрия.

Той се възхищавал на Зигмунд Фройд и последвал стъпките на баща си, постъпвайки в Университета в Цюрих, въпреки че възнамерявал да стане психиатър. По това време славата на Едуард вече била голяма заради известността на баща му. 

Около този период от живота му психичното здраве на Едуард изведнъж се влошило, което в крайна сметка довело до опит за самоубийство през 1930 г. Диагнозата била страшна: шизофрения. Предполага се, че неусъвършенстваното лечение през по това време по-скоро влошило, отколкото подобрило положението му, като в крайна сметка се стигнало до нарушаване на говора и когнитивните умения. 

Въпреки че все още се водят доста дискусии и много специалисти смятат, че самият Айнщайн е имал дислексия и синдром на Аспергер, според него, Едуард е унаследил заболяването си по майчина линия, но проучването му не помага особено да се успокои скръбта му и да се премахне неговата вина. Втората му жена Елза отбелязва в свое писмо: „мъката му е толкова голяма, че го изяжда отвътре”.

Виж още : Хората с дислексия вероятно притежават “уменията на бъдещето.” - Ричард Брансън и още 19 световни знаменитости с дислексия, които без съмнение познавате, но вероятно не предполагате, че страдат от тази дисфункция

И Още 31 Знаменитости от шоу бизнеса, спорта и изкуствата, страдащи от дислексия

Въпреки надеждите на Анщайн, че най-малкият му син ще може да отиде при него в САЩ, където е принуден да емигрира, бягайки от нацисткият режим в Германия, задълбочаващите се умствени проблеми на Едуард му пречат да потърси убежище в Америка. Преди да емигрира, Алберт отива да се види със сина си в пансиона, където живее той. Въпреки че геният продължава да пише писма до сина си и да изпраща пари за неговото лечение, това е последната им среща.

Едуард прекарва остатъка от живота си в този приют в Швейцария, където почива през 1965 г. след като получава сърдечен удар на 55-годишна възраст, прекарвайки повече от 30 години в психиатрична клиника в Университета в Цюрих.

2. Кралят на Швеция - Карл XVI Густав

сн.unofficialroyalty.com

Децата на  шведският крал, както и самият той страдат от лека дислексия.

През 1997г. в официално изявление беше обявено, че шведският крал Карл XVI Густав и дъщеря му, шведската корона принцеса Виктория, не могат да четат.

 Самата коронована принцеса Виктория признава, че не може да чете. Тя по собствена инициатива каза пред репортери, че от ранна детска възраст съучениците са я тормозили, защото страда от дислексия, неспособност да чете. „По-рано мислех, че съм глупава и не мога да направя нищо бързо“, казва на конференцията голямата дъщеря на крал Карл XVI Густав и кралица Силвия. "Звучеше смешно на моите съученици, но ми причини много страдания. Когато имате дислексия и дисграфия (проблеми с четенето и писането), трябва да положите повече усилия. На пръв поглед това може да изглежда като дреболия, но не е, - аз Знам ", казва Виктория. Според прес секретаря на шведския кралски дворец принцесата е решила сама да направи изявлението си. "Трябваше да говори за проблемите си. Беше спонтанно", казва Катерина Бромс.

3. Джон Траволта

Семейство Теаволта

Въпреки че и до сега не е официално признато от семейството, запознати специалисти смятар, че трагично починалият през янъари 2009г 16-годишният син на актьора Джон Траволта същи е бил в аутистичния спектър. 

Траволта неведнъж е казвал, че момчето му страда от синдрома на Кавазаки (рядка болест, която се проявява най-често при деца под 5-годишна възраст. Протича като силно възпаление на различни тъкани в тялото, в редки случаи води до сърдечносъдови проблеми, бел. ред.). Диагнозата била поставена, когато Джет бил на две години.  16-годишното момче, което и друг път е имало припадъци, е най-голямото дете на актьора и съпругата му Кели Престън. Той обаче рядко се появяваше с тях на публични места.

Съпругата на Таволта пък твърдеше, че детето има и астма и обвиняваше домашните си помощници, че допълнително влошавали състоянието му.

"Почистването на помещенията се беше превърнало в мания за мен", каза Джон Траволта през 2001 г. в интервю за Лари Кинг. Тогава актьорът разказа как синът му едва не починал, когато бил малък.

Джон Траволта и Кели Престън са една от образцовите двойки в Холивуд. Те преживяха и чуха какво ли не през почти 30-те години, в които бяха женени. Но нищо не успя да подкопае ни най-малко любовта им, завършила миналия юли по възможно най-трагичния начин - със смъртта на Престън, която стана жертва на рака на гърдата, на 57-годишна възраст.

"Джет бе най-прекрасното дете, което двама родители може да се надяват да имат... Сърцата ни са разбити, че не успяхме да прекараме повече време заедно. За нас ще остане скъпо времето, когато сме били заедно и ще го запазим за целия си живот.

“Ние трябва се спрем и да бъдем благодарни за нашите деца, и децата трябва да спрат и да бъдат благодарни за техните родители. Защото животът е много кратък. Прекарвайте време с родителите си и родителите да прекарват време с децата си. Отнасяйте се добре с тях. Защото един ден, когато вдигнете поглед от телефона си, те вече няма да са тук. Най-важното, което научих е, всеки ден обичай сякаш ти е за последно. Защото един ден, това наитина ще бъде. Рискувайте и живейте. Всеки ден казвайте на тези, които обичате, че ги обичате. Не приемайте всеки един момент за даденост. Животът си струва да се живее”., споделя в друго интервю Джон Траволта.

4. Робърт Де Ниро

Де Ниро и Елиът

Робърт де Ниро, баща на шест деца от три жени, разкри, че един от наследниците му страда от аутизъм.  Знаеше се, че синът му Елиът от втората му съпруга Грейс Хайтауър, има нужда от специални грижи, но за първи път актьорът открито признава, че става дума за аутизъм, през 2016г, когато Елиът беше на 18г.

Повод 72-годишният тогава Де Ниро да заговори за семейната трагедия стана спорен документален филм, който обвинява Центъра за контрол и превенция в Щатите, че е прикривал връзката между аутизма и някои ваксини. "Ваксинацията: от прикриването до катастрофата"; ("Vaxxed: From Cover-up to Catastrophe" ) трябваше да бъде излъчен на филмовия фестивал "Трибека" ; (13 - 24 април) в Ню Йорк, на който Де Ниро е съосновател. Включването му в програмата предизвика остри критики, според които представянето му означава да се легитимира и даде гласност на движението против ваксинирането. След надигналия се бойкот в първото си изявление, седмица по-късно Де Ниро защити правото филмът да бъде излъчен. "С Грейс имаме дете с аутизъм и вярваме, че е изключително важно всички въпроси, свързани с причините за аутизъм, да бъдат обсъждани и проучени - написа той в официално изявление и уточни: - В 15-те години откакто "Трибека" съществува, никога не съм настоявал конкретен филм да бъде включен в програмата. Въпреки това въпросът сега е много личен за мен и семейството ми и искам да се породи дискусия, поради което ние ще включим "Ваксинацията: от прикриването до катастрофата". Не пропагандирам филма и не съм част от движението за антиваксинация. Просто искам да дам възможност за разговор по въпроса.

В края на краищата обаче, след оспорвани дебати лентата е извадена от фестивалната програма. 

Режисьорът на филма е британският изследовател Андрю Уейкфийлд, публикувал изследване през 1998 г. в английското медицинско списание "The Lancet";. Там той твърди, че съществува връзка между комбинираната ваксина МПР (морбили, паротит (заушка), рубеола) и аутизма. Това проучване отключи движение срещу ваксините, от което имаше смъртоносни последствия. Според мнението на медицинските власти, отказът от ваксини е довъл до смъртните случаи и епидемии от детски болести, които са предотвратими чрез ваксинация. Разследване на главния британски медицински съвет заключава, че изследователят е бил "нечестен" при излагането на резултатите и фактите във филма. Андрю Уейкфийлд от своя страна, обвини Британският Мед. Съвет в цензура. 

5. Силвестър Сталоун

Семейство Сталоун 

Слай помага на Серджо с пъзели

 По-малкият син на Силвестър Сталоун Серджо, който почина през 2012г. е поррдното дете на филмова звезда🌟 определен като аутист, това става, когато Серджио навършва три години. „Да имаш дете в това състояние е тъжно“, каза екшън героят пред „Пийпъл“ още през 1985 г., когато се разбира от какво страда момчето. „Той е като радиостанция – сигналът се появява и изчезва“, каза тогава Сталоун. 

Слай и Серджио

 Слай, все пак намерил собствен начин да има стабилна връзка със сина си, който е от брака му със Саша Зак и да комуникира с него. „Не можеш да го вкараш в твоя свят“, пояснява той.

Сталоун оставял хлапето да рисува свободно и редели пъзели заедно. „Когато дойде точката, в която усети, че може да ти вярва, започва общуването. Терапията е повторение на думи и инструкции. Той има удивителна памет, но не може да приложи това, което е научил“, сподели актьорът тогава.

Виж още: "Как Роки се превърна в легенда"

6. Ейдън Куйн 

Ейдън Куйн с дъщерите си Аива и Миа

Аива, дъщерята на Ейдън Куин, се променила след ваксина, твърди семейството. 

„Случаите на аутизъм скочиха с 500 процента, откакто детето ми беше диагностицирано“, признава Ейдън Куин, звездата от „Легенди за страстта“. И обвинява за състоянието й ваксината MMR – срещу морбили, паротит и рубеола. „С жена ми Елизабет се радвахме на нормално момиченце, което ходеше, говореше, правеше всичко по-бързо, отколкото се очаква за възрастта. След ваксината получи температура, събуди се с тъмни кръгове и направо не можехме да я познаем“., споделя актьора. 

Момиченцето се движело некоординирано, повдигало едната си ръка, а лекарите казвали, че това е нормално. Най-лошото казва Ейдън било да я чува да плаче неудържимо и не знаели какво да направят, за да й помогнат. Покрай трудностите по отглеждането на малката Ейдън и Елизабет почти стигнали до развод, но се справили. „Процентът на раздели при родителите на деца с аутизъм е 75. Ако удържите първите 5 години, това е най-трудното време, може да спасите брака си“, казва актьорът. Аива, днес е аутист на 27г. и не обелва и дума. Но има близко приятелче, с което е отраснала, и двамата се разбират само с поглед", радва се той.

7. Тони. Бракстън

Тони Бракстън със синовете си Дизъл и Деним

Тони Бракстън забелязала, че Дизъл е различен, още на 9 месеца

Носителката на 6 награди „Грами“ Тони Бракстън отглежда 12-годишния си син Дизъл, който е аутист. Той е вторият й син от музиканта Кери Люис, с когото се разделят през 2009 г., 6 години след раждането на Дизъл. След като става ясно, че малкият е различно хлапе, тя започва да участва в много инициативи, свързани с информираността за аутизма. „Като майка аз усетих, че има нещо странно у него, когато беше някъде на 9 месеца. Когато стана на годинка и половина, вече си казах: Не се развива като брат си, и разбрах, че има нещо“, споделя R & B певицата.

Според нея ранното откриване на това състояние прави живота малко по-лек. „Водим го на различни терапии, като едната е говорна, той е в общодържавно училище. Има своите специфичности в развитието, но ние сме много, много щастливи“, казва Бракстън.

8. Джо Мантаня

Семейство Мантаня

Мантеня създаде глобална мрежа заради Миа

Дъщерята на актьора Джо Мантеня Миа се появява на бял свят със спешно секцио, за да бъде спасен животът й. Тя се ражда по-малка от един килограм и живее първите си месеци в интензивно отделение. Няколко години по-късно забелязват, че трудно говори, а вниманието й е ограничено. След консултации с невролог, разбират, че се касае за аутизъм. Тя е в много добра форма за състоянието си, като семейството й се старае да я адаптира към света възможно най-добре.

Актьорът, прочул се с ролите си в „Кръстникът III“ и сериала „Престъпни намерения“, работи и подкрепя организацията, Autism Speaks, чието лице е Тони Бракстън. Жената на Джо Арлийн Мантеня, собственичка на ресторант, създава мрежата Autism Families Together Network. Тя свързва хората, които живеят с проблема, и те постоянно си помагат със съвети един на друг, задават въпроси, търсят отговори.

9. Томи Хилфигър

Томи Хилфингър с Дий и Катлийн 

Томи Хилфигър и жена му Дий имат двама аутисти в голямата си фамилия – дъщеря им Катлийн, на 20, и с година по-големия й брат й Алекс (доведен син на Томи). Затова дизайнерът, който пък страда от дислексия, става част от кампанията Learn the Signs. Той казва, че доста време се чудели какво й е на Катлийн, която отначало била определена от лекарите със забавяния в развитието. Сега тя учи в специализирано училище и има подкрепата на асистент. Според Хилфигър трябва да се отделят повече средства и да се правят повече проучвания за аутизма.

10. Гордън Хартмън 

Гордън Хартмън и Морган

Гордън Хартмън е идеолог, основател и собственик на единствените до сега в света напълно адаптирани за деца със специфични потребности "аква паркове на включването" "Светът на Моргън" 

През 2010 година един американски баща на дете в аутистичният спектър мечтае като всеки любящ и грижовен баща, да види искрите на щастие в очите на своето дете. Дъщеря му Морган повече от всичко на света обича водата и водните збавления , и баща й Гордън прави всичко възможно , да сбъдне мечтата й . Уви, безуспешно. 

След като всичките му опити да заведе детето си в аквапарк завършват с провал, американецът от Тексас Гордън Хартмън прави невъзможното и построява увеселителен парк за дъщеря си.  
Морган е истинско вдъхновение за баща си в начинанието и за това парка носи нейното име. Днес фондацията на семейство Морган управлява три подобни адаптирани аквапарка на "включването", в които ВСИЧКИ деца могат да се забавляват, без притеснение от своите "ограничения". 

Това са 🔟 истински истории, от живота на семействата на известни личности, които отглеждат своите "различни" деца. 

Някои от тях, са придобили популярност и са направили кариера, много преди да са станали родители на "специални" деца, други са станали такова именно, в резултат на стремежът си, да направят най-доброто за децата си и други деца, със сходна съдба. Но всеки от тях, е намерил своят път и своят начин, да направи живота на детето си, но и Света малко по-добри! 💖 

За това, Моля 

НИКОГА НЕ СЪДЕТЕ ПРИБЪРЗАНО!

Както казва големият Робин Уйлямс "Всеки, когото срещнеш, води битка, за която не знаеш нищо. Бъди мил. Винаги."

Защото дори и да знаете историята, няма как да оцените, докато не я изживеете лично!.. <3

И не забравяйте, 3 декември НЕ е празник! 

Той е просто една от датите, които ни напомнят, КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ, НАВСЯКЪДЕ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ! 💖 🍀 

Източник: debati.bg, Vesti.bg, dnes.bg, bliz.bg, monitor.bg

Да забравиш кой си и какъв си и да чувстваш едно съ-Битие, ЗАЕДНО с всички! 💝

 

3 Декември - Международен ден, на хората с увреждания.

През 1992г. на Генералната Асамблея на ООН, тази дата е приета като ден, за засилване на дискусията по темата за свободния и независим живот на хората с увреждания, за тяхното пълноправно участие в обществото. На тази дата в цял свят се организират кампании с цел постигане на ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания.

<3 Втори декември 2016! <3
Беше само преди четири години! <3
Все още имаше достатъчно студенти и вече практикуващи колеги, които имат желание и амбиции, и влагат сърце в работата с децата ни!♡
У хората от администрацията на Общината все още имаше доброто намерение, ЗАЕДНО различните институции, да създадат оптимални условия за включване на децата със специални потребности, в живота на Общността!
И на Общността, в живота на децата със специални потребности, в едно общо съ-Битие! За да се почувстват те, частица от цялото!.. Поне за ден!
Деца със специални потребности, показваха, ЗАЕДНО със своите преподаватели и ментори-студенти, какво могат и какво са успели, да научат и поздравяваха с изпълненията си, своите връстници от социалните услуги, гостуващите деца от детските градини и училищата, и останалите гости!
След това, децата от масовите детски гради ни и училища, им "върнаха жеста", със своите изпълнения!... Дори синът ми, беше включен в този прекрасен танц "Листа и снежинки", въпреки че е в инвалидна количка! <3
Изобщо, включването, единението,  съ-Битието и радостта, витаеха във въздуха    и можеха, да се усетят почти физически!
Не можете да си представите какво беше изписано на лицето на сина ми, по време и след края на това единствено негово участие!.. Той целият сияеше!
В този момент, той дори нямаше нужда, да ходи, защото можеше, да полети от щастие!!! <3
Така беше и с всички останали деца! <3
Защото децата преди да са диагнози, преди да са добри и лоши, преди да са "специални" и "нормотипични", преди да са всичко друго, са просто ДЕЦА!
Те са уникални, всяко само, по себе си!
И в същността си имат нужда от едно и също! <3
Имат нужда от внимание! <3
Имат нужда, да усещат, че са обичани! <3 Че са ВАЖНИ и ЦЕННИ! <3
Имат нужда, да се чувстват ПРИЕТИ такива, каквито са, БЕЗ УСЛОВНОСТИ! <3
Имат нужда, от ДРУГИ ДЕЦА! <3

В същността си, потребностите на ВСИЧКИ ДЕЦА (и възрастни) , без значение на тяхната уникалност и специфични особенисти, са ЕДНИ И СЪЩИ!...

-Да се чувстват сигурни; <3
-да се чувстват част от нещо по-голямо <3
и да се чувстват подкрепени, в процеса на своето израстване,  докато опознават света и себе си, за да осъществят оптимално своя потенциал и възможности, бе значение, какви са те! За да намерят СВОЕТО МЯСТО, в него! <3

Безкрайна благодарност на колегите и студентите, които имаха сърцето и търпението, да подарят на сина ми и на всички останали участници, онзи "звезден миг", който винаги ще помнят и ще стопля сърцата им с Надежда. С Надеждата, че МОЖЕ и БИ МОГЛО някога отново, да се почувстват истинска, пълнокръвна и пълноправна частица от цялото!...
След това, дойде Закона за Интегрираното образование!. .. Студентите в социалните специалности, просто се стопиха! (Буквално, останаха единици! )...
Общината избра други, не толкова Включващи начини, за отбелязване на събитието, което обаче, престана да бъде съ-Битие, и празник на Споделеността и Единението!...
За добро или за лошо, тази година, не само ние с Деян нямаме шанса да разбетем, какъв празник-изненеда е било подготвило за децата, новото общинско Ръководство и ангажираните институции !
А точно сега, всички имаме най-голяма нужда от това, да се чувстваме ЕДНО ЦЯЛО! 💖
Искрено се надявам обаче, всички онезо от които зависи удовлетворяването на това чувство, за Единение, да са добре разположени и креативни! Сега, и за в бъдеще! 💖
Надявам се, някога Истинският Празничен дух на това Единение, от онези празници, да се върне отново!
И то, не само в празниците, но и в ежедневното ни съ-Битие!
Може би, тогава нашите деца, ще са вече пораснали!
Но със сигурност, щи има други деца като тях, които ще изпитват неистова нужда от включване и подкрепа! 💖
Искрено го пожелавам, на всички! <3
<3 В името, на децата ни! <3
А до тогава, ще се топлим от тези спомени!
Както, през последните четири години! <3
И колкото и да е тъжно, да се "топлиш" от спомени, именно ТОЗИ ден и ТОЗИ танц, вероятно ще са един от миговете, когато Деян се е чувствал най-щастлив и най-много част от това, което се случва! 💯💃💞👨‍🦽

За безусловната братска любов и подкрепа - Ащън и Майкъл Къчър

Значи мислите, че знаете всичко за Аштън Къчър , но чували ли сте някога за братския му близнак?

В случай, че не сте, ние сме тук, за да ви попълним всички подробности!

Прочетете, за да научите повече за Майкъл Къчър и какви са отношенията му с известния му брат!

Всичко за Аштън Къчър

Истинското име на Аштън е Кристофър Аштън Къчър и той беше известен с това, че създава проблеми. След дипломирането си започва като модел за Calvin Klein да се даде тласък на кариерата си, докато той открадна ролята на Майкъл Келсо в хитовия ситком Това 70-те години Покажи . Той се превърна в сензация за една нощ, очарователна публика по целия свят с лудите си лудории, весели завръщания и момчешки чар!

През 2003 г. MTV го направи водещ на тяхното шеговито шоу Punk'd , затвърждавайки го като една от най-забавните звезди в бизнеса. Аштън спечели още повече слава с участието си в комедийната класика Пич, Къде е моята кола? , заедно с някои хитови романтични филми като Just Married и A Lot Like Love . В крайна сметка Аштън доказа колко многостранен актьор беше, когато получи главни роли в The Butterfly Effect and Jobs . 

Връзките му

Той се ожени за Деми Мур през 2005 г., но те подадоха молба за развод през 2012 г. на фона на противоречия относно измама и скандали. Същата година Аштън започна да се среща с бившата си звезда Мила Кунис и те завързаха възела през 2015 г. Дъщеря им Изабел се роди една година преди брака им, докато синът им Димитри се роди през 2016 г.

Израстването на близнаците Къчър

Родени в консервативно семейство, Аштън и Майкъл израстват в Айова заедно с по-голямата си сестра Тауша. Увреждането на Майкъл тревожеше Аштън, когато бяха млади, и той откри колко тежък е бил опитът за него. „Не исках да се прибирам вкъщи и да откривам още лоши новини. Бях толкова зает, че не си позволявах да се чувствам. ”

Когато братята и сестрите бяха само на 13 години, братът на Аштън Къчър беше близо до смъртта си от сърдечна недостатъчност и отчаяно се нуждаеше от трансплантация. Загрижен за влошеното състояние на близнака си, Аштън всъщност искаше да даде собственото си сърце на брат си. За щастие донор на органи дойде точно навреме, за да даде на Майкъл втори шанс за живот.

Справяне с церебралната парализа

Аштън имаше това да каже за това колко много означава неговият близнак. „ Брат ми е роден с церебрална парализа и това ме научи, че да обичаш хората не е избор и че хората всъщност не са създадени равни. Всички ние сме създадени невероятно неравнопоставени един към друг, в нашите възможности и какво можем да направим и как мислим и какво виждаме. Но всички имаме еднаквата способност да се обичаме и брат ми ме научи на това . " Въпреки трудностите те се поддържаха силни, като се научиха какво означава да обичаме безусловно.

Братска любов

Те живееха напълно различен живот: единият беше постоянно в центъра на вниманието, а другият предпочиташе да запази живота си личен. Само няколко души са знаели за другата половина на Аштън, но той приписва по-голямата част от наученото на постоянния си близнак. „Когато остарях, прекарах години и години, чувствайки се зле за това, за нашите неравенства. Освен това ме научи, че има подаръци, които аз нямам. Извънредни подаръци, които нямах и които всеки път, когато го съжалявах в живота, го правех по-малко. Той ме научи на това и ми го даде. ”

У ДОМА ЗНАМЕНИТОСТ

Братът на Аштън Къчър: Всичко, което трябва да знаете за Майкъл Къчър

Близнаците Къчър са намерили липсващата си половина един в друг. - от Рис Маккей

 

 

 

 24 ФЕВРУАРИ 2020 Г.

Братът на Аштън Къчър: Всичко, което трябва да знаете за Майкъл Къчър

Гети

Значи мислите, че знаете всичко за Аштън Къчър , но чували ли сте някога за братския му близнак?

В случай, че не сте, ние сме тук, за да ви попълним всички подробности!

Прочетете, за да научите повече за Майкъл Къчър и какви са отношенията му с известния му брат!

СВЪРЗАНИ: Деми Мур разказва за опустошителната „зависимост“ към Аштън Къчър

Всичко за Аштън Къчър

Истинското име на Аштън е Кристофър Аштън Къчър и той беше известен с това, че създава проблеми. След дипломирането си започва като модел за Calvin Klein да се даде тласък на кариерата си, докато той открадна ролята на Майкъл Келсо в хитовия ситком Това 70-те години Покажи . Той се превърна в сензация за една нощ, очарователна публика по целия свят с лудите си лудории, весели завръщания и момчешки чар!

През 2003 г. MTV го направи водещ на тяхното шеговито шоу Punk'd , затвърждавайки го като една от най-забавните звезди в бизнеса. Аштън спечели още повече слава с участието си в комедийната класика Пич, Къде е моята кола? , заедно с някои хитови романтични филми като Just Married и A Lot Like Love . В крайна сметка Аштън доказа колко многостранен актьор беше, когато получи главни роли в The Butterfly Effect and Jobs . 

Връзките му

Той се ожени за Деми Мур през 2005 г., но те подадоха молба за развод през 2012 г. на фона на противоречия относно измама и скандали. Същата година Аштън започна да се среща с бившата си звезда Мила Кунис и те завързаха възела през 2015 г. Дъщеря им Изабел се роди една година преди брака им, докато синът им Димитри се роди през 2016 г.

Аштън Къчър с Мила Кунис на наградата за пробив за 2018 г. в Изследователския център на НАСА Еймс

Израстването на близнаците Къчър

Родени в консервативно семейство, Аштън и Майкъл израстват в Айова заедно с по-голямата си сестра Тауша. Увреждането на Майкъл тревожеше Аштън, когато бяха млади, и той откри колко тежък е бил опитът за него. „Не исках да се прибирам вкъщи и да откривам още лоши новини. Бях толкова зает, че не си позволявах да се чувствам. ”

Аштън Къчър с брат си Майкъл Къчър във Фондация за изслушване на Starkey 2013 г.

Когато братята и сестрите бяха само на 13 години, братът на Аштън Къчър беше близо до смъртта си от сърдечна недостатъчност и отчаяно се нуждаеше от трансплантация. Загрижен за влошеното състояние на близнака си, Аштън всъщност искаше да даде собственото си сърце на брат си. За щастие донор на органи дойде точно навреме, за да даде на Майкъл втори шанс за живот.

Справяне с церебралната парализа

Аштън имаше това да каже за това колко много означава неговият близнак. „ Брат ми е роден с церебрална парализа и това ме научи, че да обичаш хората не е избор и че хората всъщност не са създадени равни. Всички ние сме създадени невероятно неравнопоставени един към друг, в нашите възможности и какво можем да направим и как мислим и какво виждаме. Но всички имаме еднаквата способност да се обичаме и брат ми ме научи на това . " Въпреки трудностите те се поддържаха силни, като се научиха какво означава да обичаме безусловно.

Братска любов

Те живееха напълно различен живот: единият беше постоянно в центъра на вниманието, а другият предпочиташе да запази живота си личен. Само няколко души са знаели за другата половина на Аштън, но той приписва по-голямата част от наученото на постоянния си близнак. „Когато остарях, прекарах години и години, чувствайки се зле за това, за нашите неравенства. Освен това ме научи, че има подаръци, които аз нямам. Извънредни подаръци, които нямах и които всеки път, когато го съжалявах в живота, го правех по-малко. Той ме научи на това и ми го даде. ”

Майкъл Къчър и брат Аштън Къчър заедно на червения килим на Starkey Hearing Foundation 2013

Майкъл споделя подобни чувства, като казва: „Това е връзка, която не можеш да обясниш. Съвсем сериозно сме просто много свързани ... Това е чест или дълбока признателност и дълбока любов към някой, който би го пожертвал за вас. Наистина не мога да сложа думи. "

Почитане на брат му

Когато получи наградата „Робърт Д. Рей“ от Награда за характер през 2017 г., Аштън сподели трогателна реч за това колко близо са били той и Майкъл от детството си. „Родих се близнак и от момента, в който дойдох на този свят, трябваше да го споделя с някого. Споделих всеки рожден ден, всяка Коледа, споделих спалнята си, споделих дрехите си, споделих всичко, което имах на този свят, и не знаех, че има друг начин, защото винаги имах брат си с мен. “

Какво правят сега?

На 41 години близнаците печелят по свой собствен начин! Аштън продължава да действа, докато управлява стартиращите компании и се грижи за четиричленното си семейство. Извън кариерата си той води кампания срещу експлоатация на деца и сексуално насилие, докато използва платформи за социални медии, за да предизвика социално значими разговори.

Най-добрите Bros за цял живот

На пръв поглед Аштън и Майкъл може да изглеждат като пълни противоположности, но имат повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Те са преживели много заедно и сега никога не можем да си представим едното без другото. Да имаш близнак означава да създадеш специална връзка, която трае вечно, а братята Къчър имат късмета да имат гърбове един на друг за цял живот!

Оригинален текст