3 Декември - Международен ден, на хората с увреждания.
През 1992г. на Генералната Асамблея на ООН, тази дата е приета като ден, за засилване на дискусията по темата за свободния и независим живот на хората с увреждания, за тяхното пълноправно участие в обществото. На тази дата в цял свят се организират кампании с цел постигане на ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания.
<3 Втори декември 2016! <3
Беше само преди четири години! <3
Все още имаше достатъчно студенти и вече практикуващи колеги, които имат желание и амбиции, и влагат сърце в работата с децата ни!♡
У хората от администрацията на Общината все още имаше доброто намерение, ЗАЕДНО различните институции, да създадат оптимални условия за включване на децата със специални потребности, в живота на Общността!
И на Общността, в живота на децата със специални потребности, в едно общо съ-Битие! За да се почувстват те, частица от цялото!.. Поне за ден!
Деца със специални потребности, показваха, ЗАЕДНО със своите преподаватели и ментори-студенти, какво могат и какво са успели, да научат и поздравяваха с изпълненията си, своите връстници от социалните услуги, гостуващите деца от детските градини и училищата, и останалите гости!
След това, децата от масовите детски гради ни и училища, им "върнаха жеста", със своите изпълнения!... Дори синът ми, беше включен в този прекрасен танц "Листа и снежинки", въпреки че е в инвалидна количка! <3
Изобщо, включването, единението, съ-Битието и радостта, витаеха във въздуха и можеха, да се усетят почти физически!
Не можете да си представите какво беше изписано на лицето на сина ми, по време и след края на това единствено негово участие!.. Той целият сияеше!
В този момент, той дори нямаше нужда, да ходи, защото можеше, да полети от щастие!!! <3
Така беше и с всички останали деца! <3
Защото децата преди да са диагнози, преди да са добри и лоши, преди да са "специални" и "нормотипични", преди да са всичко друго, са просто ДЕЦА!
Те са уникални, всяко само, по себе си!
И в същността си имат нужда от едно и също! <3
Имат нужда от внимание! <3
Имат нужда, да усещат, че са обичани! <3 Че са ВАЖНИ и ЦЕННИ! <3
Имат нужда, да се чувстват ПРИЕТИ такива, каквито са, БЕЗ УСЛОВНОСТИ! <3
Имат нужда, от ДРУГИ ДЕЦА! <3
В същността си, потребностите на ВСИЧКИ ДЕЦА (и възрастни) , без значение на тяхната уникалност и специфични особенисти, са ЕДНИ И СЪЩИ!...
-Да се чувстват сигурни; <3
-да се чувстват част от нещо по-голямо <3
и да се чувстват подкрепени, в процеса на своето израстване, докато опознават света и себе си, за да осъществят оптимално своя потенциал и възможности, бе значение, какви са те! За да намерят СВОЕТО МЯСТО, в него! <3
Безкрайна благодарност на колегите и студентите, които имаха сърцето и търпението, да подарят на сина ми и на всички останали участници, онзи "звезден миг", който винаги ще помнят и ще стопля сърцата им с Надежда. С Надеждата, че МОЖЕ и БИ МОГЛО някога отново, да се почувстват истинска, пълнокръвна и пълноправна частица от цялото!...
След това, дойде Закона за Интегрираното образование!. .. Студентите в социалните специалности, просто се стопиха! (Буквално, останаха единици! )...
Общината избра други, не толкова Включващи начини, за отбелязване на събитието, което обаче, престана да бъде съ-Битие, и празник на Споделеността и Единението!...
За добро или за лошо, тази година, не само ние с Деян нямаме шанса да разбетем, какъв празник-изненеда е било подготвило за децата, новото общинско Ръководство и ангажираните институции !
А точно сега, всички имаме най-голяма нужда от това, да се чувстваме ЕДНО ЦЯЛО! 💖
Искрено се надявам обаче, всички онезо от които зависи удовлетворяването на това чувство, за Единение, да са добре разположени и креативни! Сега, и за в бъдеще! 💖
Надявам се, някога Истинският Празничен дух на това Единение, от онези празници, да се върне отново!
И то, не само в празниците, но и в ежедневното ни съ-Битие!
Може би, тогава нашите деца, ще са вече пораснали!
Но със сигурност, щи има други деца като тях, които ще изпитват неистова нужда от включване и подкрепа! 💖
Искрено го пожелавам, на всички! <3
<3 В името, на децата ни! <3
А до тогава, ще се топлим от тези спомени!
Както, през последните четири години! <3
И колкото и да е тъжно, да се "топлиш" от спомени, именно ТОЗИ ден и ТОЗИ танц, вероятно ще са един от миговете, когато Деян се е чувствал най-щастлив и най-много част от това, което се случва! 💯💃💞👨🦽
Няма коментари:
Публикуване на коментар