неделя, 23 октомври 2022 г.

ЗА ТЕБ

 За теб планини ще премина.

Ще преплувам морета, за теб.

В твойта трудна борба, ще съм редом с години!

Ако трябва, до края на живота си клет.


До края за теб, ще се боря.

За твоята ярка звезда.

И с Бог ако трябва ще споря!

Но в теб, да оставя следа.


Но в тебе искра, да запаля

и устрем, до край да вървиш.

Да носиш надежда и вяра

в сърцето дори, да изгаря


от болка, обида и гняв..

Да ставаш, дори да кървиш.

И милион пъти да те събаря

Живота, пак в битките с него влизай винаги прав!


За теб, ще премина пустини

и зноя на южната степ. 

Път няма ли, за теб ще проправям партини. 

Ще стопя ако трябва и полярния лед.


Сто пъти през целия свят ще пребродя,

за твоя по-светъл утрешен ден.

И в Ада ще сляза, но пак ще се боря. 

Знай, над тебе ще бдя❗... Дори и след мен❗


Ивайло Апостолов 

23.10.2022

сряда, 19 октомври 2022 г.

БЛАГОДАРЯ❗💗🙏💗








БЛАГОДАРЯ за слънцето, което

със светлина изпълва ми сърцето!

За всяка дружба с искреност и честност;

За всеки нов ден , пълен с неизвестност! 


За двете ми очи , във всичко виждащи Доброто ;

За непримиримостта пред маските на злото.

За две деца благодаря , които в мене гледат с вяра

и за духът ми, който паднал, винаги отново се изправя❗


За любовта благодаря ти , с която сутрин се събуждам! 

за всяка длан благодаря , подадена при нужда

и за сърцето ми , което може да прощава;... 

за разумът ми , който може злото да забравя...

но уроците оставя❗


БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО, но накрая

най-вече, за душата ми , която и за миг не губи вяра❗💗🙏💗


Ивайло Апостолов 

19.10.2022





 

понеделник, 17 октомври 2022 г.

ЧОВЕК МОЖЕ БИ НЕ МОЖЕ ВСИЧКО, НО МОЖЕ МНОГО МНОГО ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО САМИЯТ ТОЙ И ДРУГИТЕ ПРЕДПОЛАГАТ ❗ЗА ТОВА, НЕ СЕ ОТ КАЗВАЙТЕ, ДА ОПИТВАТЕ❗💗❗

 


Преди два дни Световната медицинска общественост отбеляза Световният ден на анатомията, който почита приноса и трудът

на Андреас Везалий - основоположникът на съвременната анатомия, както и годишнината от смъртта му на 15 октомври 1564 г.

Анатомията и физиологията са основополагащи, за цялата медицина, а дори за човешката анатомия има още много неизвестни ❗

За човешкият Дух обаче се знае още по-малко❗Но сигурно е едно - че той може много повече, отколкото предполагаме❗💛

 В тази връзка д-р Неделя Щонова написа:

" Човек може всичко

И в това изречение има две посоки. 

Едната от тях е плашеща - човек може да пропилее живота си в негативизъм, мрънкане, дребнавост, безсмислие, липса на добри цели, липса на съзидание, устрем, характер.

Другата посока обаче е… с фокус върху силата в нас!

Винаги можем да останем предани на идеята за себенадмогване и личен растеж.

Ние винаги можем да избираме как да реагираме, дори когато в живота стане наистина трудно.


И това е толкова вдъхновяващо!

И това е истинската любов към живота.


И тази любов е храмът, който призовава сърцето ми към респект и поклонение пред върховната сила в нас.


Фантастични деца!

Със смели сърца!

Вие всичките сте победители!

Благодаря ви за вдъхновението!

Не деца, а Великани, да!


Днес е световен ден на анатомията. 

Но дори и пълната анатомия в телата ни да не е съвсем налична…

Силата на духа може всичко!

И любовта може всичко.

Вярвай! "


текст и снимка : д-р Неделя Щонова

петък, 14 октомври 2022 г.

ЖИВОТЪТ Е НАЙ-СТРОГИЯ УЧИТЕЛ


- Но защо Живота постоянно ни изпитва, дори без да се интересува, дали сме готови!? - въздъхна Алиса и в очите й, се четеше умора, тъга и огорчение.


 - Скъпа моя, каза Лидия Шапкар и сложи нежно ръка на рамото й и Алиса се сгуши в него. - Животът е най-строгият учтел:


 📖 Не пише отсъствия, но не можеш, да избягаш от уроците му. 


 📖 Не пише забележки, нито оценки, но никога не можеш, да избягаш от последствията, ако не си си научил урока. За това пък научените уроци, са най-ценните, които сме получили. 


 📖 Винаги те връща, да "преговориш уроците", които не си научил и те поставя на изпит отново и отново, докато не ги научиш.


 📖 Никога не се съобразява дали и колко добре си подготвен за уроците му и никога не знаеш, кога ще е изпита. 


 📖 Твърде често, разбираш по какво е бил изпита, едва след като е вече минал. (А понякога и много по-късно) 


 📖 Обикновен не знаеш каква ще е цената на урока предварително, но уроците му винаги ти излизат твърде скъпо


 📖 Училището му е най-продължителното, но никога не ти дава диплома и ти се иска никога, да не свършва! А най-истинското приключение е, в самото учене❗



🍁🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤🍃

понеделник, 10 октомври 2022 г.

ДНЕС, 10 ОКТОМВРИ ОТБЕЛЯЗВАМЕ СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

 



Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение успешно да общува с другите хора, поражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива и да се усъвършенства. Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване, а само отсъствие на горепосочените признаци и наличие на някои по-сериозни проблеми.


Има един надежден критерий за диагностициране на наличие на душевно здраве или на наличие на психологически проблеми у даден човек. Човек, намиращ се в добро душевно здраве, се адаптира успешно, по най-добрия начин, а на този чието е разклатено, ще има проблеми и трудности в адаптацията.


Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човек с психични проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.


Стресът е основен рисков фактор за нарушения в психичното и физическото здраве. Малко или много в днешно време всички сме подложени на стрес, това е неизбежно. Но правим ли нещо по въпроса?


Всекидневните проблеми вземат своето, изтощават енергията ни и ни пречат да покажем максимума, на който сме способни. Списъкът е дълъг и вероятно познат на всички: финансови затруднения, взаимоотношения с другите, загуба на близки и деца, раздяла, изпити, стремеж към успех, неудовлетвореност в службата, недоволство от работата, непрекъснато бързане, болести, принудителни промени, пенсиониране, промени в температурата, физически стрес.


Междувременно физическото и психичното ни здраве минават на заден план, а това нерядко води до усложнения и сериозни проблеми. По принцип човешкият организъм може, да се справи до известна степен със стреса, при определени обстоятелства той дори е полезен. Превръща се в проблем, тогава когато хората не му обръщат внимание и “пришпорват” нервната си система, без да спрат, за да си поемат дъх. Тялото и психиката се нуждаят от време, за да се възстановят от продължителния стрес и да се избегне тоталния срив.


В такива случаи се препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата, общуване с близките и др. При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт, не се колебайте да потърсите помощ от специалист (психолог, психотерапевт). Колкото по-рано го направите толкова по-бързо и лесно ще възстановите душевното си състояние.


Нещо повече – специалистът може да ви научи как да се справяте с тъжните/тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка, как да противостоите на трудностите, да решавате своите проблеми, да понасяте загубите, които ви поднася съдбата.


Да се потърси помощ за възстановяване на психичното благополучие, не означава непременно да сте “луд”, а по-скоро профилактика на психични и някои физически заболявания.


Никоя социална група не е напълно предпазена от психични разстройства, но рисковите групи са: социално слабите, бездомните, продължително безработните, жертвите на насилие, жени с които е злоупотребявано, деца, юноши и възрастни грижата, за които е занемарена.


МИТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ


Мит 1: Психичната болест и умствената изостаналост са едно и също нещо


Факти: Това са две съвсем различни разстройства. Умствената изостаналост се характеризира основно с ограничение в интелектуалните функции, както и със затруднение в изпълнението на някои основни дейности от ежедневието. За разлика от това интелектуалното функциониране на хората с психиатрична инвалидност е като на всички останали от общата популация.


Мит 2: Психичните разстройства са само плод на нечия фантазия


Факти: Психичните разстройства са реални. Психичните болести и мозъчните разстройства носят страдание, водят до инвалидност и могат дори да скъсят продължителността на живота (както е напр. при епизоди на депресия след прекаран инфаркт, при чернодробно заболяване в резултат на алкохолна зависимост или при самоубийство). Психичните болести могат да бъдат диагностицирани и лекувани преди да е станало твърде късно. Симптомите са признак на реално съществуваща болест.


Мит 3: Психичните разстройства се дължат на слабохарактерност


Факти: Те се причиняват от биологични, психологични и социални фактори. Данните от научните изследвания сочат, че за възникването на шизофренията, депресията и алкохолизма роля имат генетични и биологични фактори. Различни фактори от социалната среда, като загуба на любим човек или работа, могат съществено да допринесат за развитието на различни разстройства. Среда, в която липсва любов и приемане, независимо дали е в резултат на разбит брак или насилие в семейството или в обществото, може да повиши риска от възникване на психична болест.


Мит 4: Възстановяването след прекаран епизод на психична болест е невъзможно


Факти: Дългосрочните проучвания показват, че повечето от хората с психична болест безспорно се подобряват и водят стабилен и продуктивен живот. В продължение на десетилетия се смяташе, че психичната болест е постоянна и нелечима. Хората с психична болест бяха отделяни от обществото чрез настаняването им в психиатрични болници. 

С откриването на медикаменти, които облекчават симптомите на психичната болест, се наблюдава постоянна еволюция към осигуряването на лечение и рехабилитация в общността.


Мит 5: Психичните болести засягат само хората в богатите страни


Факти: Психичните и мозъчните разстройства са грижа и за развитите, и за развиващите се страни. При едно забележително проучване на СЗО в 27 развити и развиващи се страни не е открита страна, в която да няма шизофрения. Злоупотребата с алкохол е друго често срещано разстройство, за което не съществуват граници.


Мит 6: Работещите с психична болест и тези с епизод на психична болест в миналото (отнася се за хора, които са лекувани ефективно) са второ качество работници и служители.


Факти: Работодатели, които са наели такива хора съобщават, че те са с по-редовно и точно присъствие наработа и са толкова добри (а в някои случаи и по-добри) работници, колкото и останалите по отношение на мотивация, качество на работата им и трайно задържане на работното място. Проучвания от Националния институт за психично здраве и на Националното сдружение на психично болните на САЩ заключават, че няма разлика в продуктивността на хората с психична болест в сравнение с останалите работещи.


Мит 7: Хората с психична инвалидност не могат да издържат на работния стрес


Факти: Това свръхопростява сложната човешка реакция в резултат на стрес. Симптомите на различнизаболявания (напр. сърдечносъдова болест, множествена склероза и психични разстройства) могат да се обострят в резултат на повишен стрес. Така или иначе, различните индивиди реагират по различен начин на индивидуалния и работния стрес. За някои хора неструктурираното работно време е особено стресиращо, докато други се борят срещу регламентираното протичане на работния ден. Някои хора се стремят към публичност и високо ниво на социални контакти, докато други изискват минимално взаимодействие с други хора, за да могат да се фокусират и изпълнят задачите си. Степента на реакция към стресори от работната среда варира сред работещите с психиатрична инвалидност. По същество всяка работа в някаква степен е стресираща. Продуктивността се увеличава, когато има добро съответствие между потребностите на работника и условията за работа, без значение дали човекът е спсихиатрична инвалидност или не.


Мит 8: Психично болните и прекаралите епизод на психична болест са опасни и агресивни.


Факти: Oгромната част от тези хора не са агресивни и опасни. След като научат, че кандидата за работа има психична болест, някои работодатели изпитват страх или вярват, че този човек ще прояви агресия. Този мит се затвърждава и от начина, по който медиите представят хората с психична болест като агресивни.



В България няма адекватна информация по темата и статистика, за броя на лицата с психично страдание, както и за повечето други състояния, но The New York Times потвърждава, че в Америка има повече от 15 милиона души, които са обхванати от тежки психични разстройства. А според Американската медицинска асоциация ( American Medical Association - AMA ), около една четвърт от населението на САЩ са хора страдащи от психични разстройства).

Според New York Times, никой не се бори сериозно с този ужасен проблем за обществото в Америка. „В цялата страна “, пише вестникът, „стотици хиляди американци със сериозни психични заболявания като шизофрения и биполярно разстройство са обречени на живот на дълбока нестабилност... Те са жертви на системата за психично здраве... и общество, което се отнася с безразличие към тяхното положение” .

А, един обзор на научната литература от университета в Корнел, САЩ показва, че “няма данни, които подкрепят изопачения образ на психично болните, поднасян в медиите”.. 


Всеки от нас може, да се присъедини към Световната Здравна Организация в отбелязването на Деня на психично здраве. Това е възможност да покажем, че ни е грижа. Всеки от нас може да даде своя принос. 

Можете да направите това лично, например, като започнете разговор с някой, за когото се притеснявате, или като изпратите съобщение за надежда на някой, който се бори с депресията. Вашият жест може да бъде и публичен - можете да публикувате съобщение за разпознаване на причините и признаците на психични заболявания, начини за тяхното предотвратяване или като обявите темата за деня.


През 2019 г. Световният ден за психично здраве има за тема предотвратяване на самоубийствата със съобщението „Един ден за 40 секунди действие“. Защото на всеки 40 секунди някой губи живота си от самоубийство.


Темата не е избрана на случаен принцип. Приблизително 800 000 души умират от самоубийство всяка година и се смята, че за всяка смърт от самоубийство има още 20 опита на други хора да се самоубият. За хората на възраст 15-29 години самоубийството е втората причина за смърт след пътнотранспортни произшествия.


Присъединете се в отбелязването на този ден, за да повишите информираността за глобалното самоубийство и ролята, която всеки от нас може да играе за предотвратяването му.


Световният ден за психично здраве е ден, в който можем да се обединим в усилията си за подобряване на психичното здраве на хората по целия свят. Можем да допринесем, като работим за повишаване на осведомеността за значението на самоубийството като глобален проблем с психичното здраве, за подобряване на знанията ни за това какво можем да направим за предотвратяване на самоубийство, за намаляване на стигмата, свързана със самоубийството, и за помага на хората, които се борят с психически проблем, да разберат, че не са сами.

Това, са просто идеи. 

Проявете въображение и... загриженост❗💞

Източник: rzi-kn.net, g.koshachek.com

събота, 8 октомври 2022 г.

Развитие на общите двигателни умения на детето през първата година, по месеци

 


 Първата година е най-важна за развитието на бебето.  По това време то се научава да контролира тялото си, да пълзи, да става и да ходи - на езика на специалистите това се нарича груба моторика.  

Какво е основното, което трябва да знаете за двигателното развитие на Вашето бебе?... 

На какво е нужно, да обърнете особено внимание, за да го консултирате възможно най-рано, ако нещо ви притеснява?... Защото превенцията е изключително важна! Особено в ранното детско развитие. 

И как да помогнете на детето си успешно, да премине през всеки от тези етапи? 


 Вашето бебе е на 1 месец

 В спокойно състояние ръцете на бебето са свити в ставите и притиснати към тялото, пръстите са стиснати в юмруци.  За кратки минути на будност детето произволно движи ръцете и краката си.  Но след няколко седмици бебето ще може да лежи спокойно и неподвижно за кратко време, тоест ще придобие контрол над тялото си - това е първата стъпка в развитието на грубите двигателни умения.

 До края на първия месец бебето, легнало по гръб, може самостоятелно да завърти главата настрани и да я задържи права по средната линия за дълго време.  Приблизително по същото време се появяват така наречените анимационни реакции - детето започва да замръзва при рязък звук, способно е да фокусира погледа си върху предмет (играчка, лицето на майката) и да следва движещ се обект, без да обръща главата си.


 Важно:

 За да се развива правилно, бебето през първите три месеца трябва да бъде максимално в ръцете на майката - в края на краищата, в съответствие с тонуса на тялото й, то формира своя собствен тонус.  

Не се страхувайте, че детето ще се привърже твърде много към ръцете Ви и ще бъде особено капризно и настоятелно, да го вземете.  До три месеца е изключително важно детето да знае, че майка му е там и ще се грижи за него при първото изплакване.  

Ако бебето е вдигано рядко, единственият начин то да усети тялото си е хипермобилността.  Такива деца са постоянно в движение.  В резултат на това те често израстват неспокойни, което ги прави трудни за учене и общуване.


 Вашето бебе е на 2 месеца

 Бебето става по-активно.  Често дърпа дръжките отстрани, повдига ги над хоризонталното ниво, отваря гърбиците, обръща главата в страни.  Започва да държи главата изправена за по-дълго време (докато е несигурна).  Хлапето фиксира погледа си върху неподвижни предмети, реагира ясно на звуци и ги слуша за кратко.  Започва да се усмихва, когато мама или татко говорят с него.  Затова общувайте повече с бебето, показвайте му интересни играчки.  Ако се интересува от нещо и го демонстрира с поглед, приближете го до обекта, помогнете да го докоснете, кажете ни какво е това.  Не забавлявайте обаче уморено или плачещо дете.  Всичко, от което се нуждае, когато е уморен, е комфорт и спокойствие.


 Вашето бебе е на 3 месеца

 На тази възраст детето вече може да държи играчката, сложена в ръката си, опитвайки се да я изтегли в устата си.  В легнало положение той повдига глава и опира в ръцете, свити в лактите.  Той може самостоятелно да се обърне от гръб на страна.  Поддържа главата изправена добре.  Докато бебето лежи по гръб, опитайте се внимателно да дръпнете ръцете му нагоре.  Ще видите, че бебето ще огъне врата си, повдигайки глава.  Когато детето види гърдата или бутилката на майка си, то започва да се усмихва, да ходи и активно да движи ръцете и краката си, изразявайки радост.  Мама може да пее песни, детски стихчета - бебето е много заинтересовано в този момент да гледа лицето й и да слуша гласа си.


 Вашето бебе е на 4 месеца

 Тъй като основното средство за опознаване на света за едно дете сега е докосването, то упорито бута всичко в устата си.  Не обезсърчавайте това.  Ако се притеснявате за хигиената, по-добре често мийте играчките със сапун и избърсвайте ръцете на бебето с бебешки кърпички.

 Виждайки ярка играчка, детето посяга към нея и се опитва да я грабне.  Отначало му е трудно да държи дрънкалката, но скоро ще я задържи доста уверено и дори ще се опита да я размаха от една страна на друга, понякога и ще се удря при неуспешен опит.


 Важно:

 Ако бебе на 4 месеца не се интересува от играчки, не се опитва да достигне до предмети, трябва да се консултирате с педиатър.

 Прекомерната защита е изключително вредна за детето.  Ако тичате при него с всички играчки при първия плач, то няма да има стимул да се движи.


 Вашето бебе е на 5 месеца

 Бебето има ново постижение - сега е в състояние да се обърне от гръб, по корем.  Легнало по корем, то се повдига, облегнато на изправените си ръце.  Основното нещо сега е да се даде на детето място за игра и развитие.  То трябва да може да посегне към любимите си играчки и да им се наслаждава.  За начало е подходящ детски телефон, върху който бебето може да удря с дрънкалката, докато лежи в креватчето.  Опитайте се да поставяте предмети на телефона по различни начини: не само точно пред очите на бебето, но и наляво, надясно, за да стимулирате разнообразни движения в детето.



 Важно:

 Овладяването на всяко движение за трохите трябва да бъде смислено, а не механично.  И така, бебето ще направи завой от гърба към стомаха само зад играчката.  Когато научим детето на нови движения чисто механично (например, обръщайки се от гръб, по корем, просто дърпайки го за дрънкалката), ние по този начин го привикваме към бърз механичен тип отговор - без да мислим за проблема.

 „Бих искал да обърна внимание на майките на факта, че развитието на груби двигателни умения само по себе си не е цел.  За едно дете движението е просто начин да задоволи интереса към света около него.  Хлапето се интересува кога трябва да се движи за нещо - да посегне към лицето на майка си, ярка играчка, звънец.  Основната мотивация за детето е играта.  Не е толкова важно на каква възраст бебето се преобръща, сяда или пълзи.  Защото ако го е направил в точното време за него, той ще се развива нормално.  Ако детето просто бъде приспособено към някои средни норми, без да се вземат предвид индивидуалните му характеристики, ще се сблъскате с много проблеми, вариращи от поведенчески и завършващи с учебни затруднения.  Не гонете резултатите, защото всяко дете е различно.

 Сега децата живеят в такъв комфорт, че могат да се научат много интересни неща, без да правят никакви движения.  Например мобилен телефон, който виси над леглото - изсвирва мелодия, светва, върти се и детето не може да го достигне с ръце.  Или играчка, в която е достатъчно да натиснете един бутон и в отговор той издава цял набор от действия.  За бебето всичко това е когнитивна дейност, но то няма двигателна реализация.  В резултат на това трохата е затрупана с информация и тогава той просто трябва активно да се движи, за да компенсира интелектуалната дейност.  В бъдеще такива деца трябва да бъдат придружени от умствени усилия с физическа активност.  Например, слушайте учителя и се разхождайте из класната стая. "


 Вашето бебе е на 6 месеца

 Движенията на бебето стават все по-уверени и координирани.  И така, легнал по корем и облегнат на дръжките, той вече може да откъсне едната си ръка от повърхността и да посегне към играчката.  Той е еднакво сръчен да държи играчката както в лявата, така и в дясната си ръка.  Легнало по гръб, бебето с ентусиазъм играе с краката си, прибира ги в устата си.  Той проследява падналата играчка с очи, вдига я.  И бебето умело се обръща от гръб към корем и гръб и много харесва тази игра.




Вашето бебе е на 7-8 месеца

 На тази възраст бебето вече трябва да започне да засажда на равна повърхност.  Като правило той вече поддържа баланса си доста добре и е в състояние да седи сам дълго време, играейки с играчки.  Когато разбере всички предимства на седнало положение, той ще се опита сам да седне.  За целта той първо се изправя на четири крака, а след това се отблъсква с ръце и сяда на дупето си.  Някои бебета започват да се роят и се опитват да седят от легнало положение поради коремните мускули.  Но рядко някой успява.

 На 7-8 месеца бебето вече се опитва да пълзи.  Отначало той се люлее напред-назад дълго време, изправен на четири крака (по този начин се научава плавно да прехвърля тежест от ръцете на краката), след което успява последователно да откъсне едната си ръка от пода.  Веднага след като бебето се научи да поддържа баланс в две опорни точки (една ръка - един крак), то е готово да пълзи.


 Важно:

 Обхождането е най-яркият етап от брутното двигателно развитие.  По това време за първи път бебето започва да изгражда визуалното пространство отгоре надолу: гледа напред (където пълзи) и наблюдава къде едновременно стоят краката и ръцете му.  Ако бебето не е пълзело, се формира само хоризонтално зрение.  И когато в бъдеще такова дете седне на бюро, то може да гледа само напред.  За да погледне тетрадката, той трябва да легне на масата.  Ето защо, дори ако детето ви не е пълзело в точното време, научете го да пълзи поне на 3 години, най-малко на 6 години.  За това е необходимо да се създадат условия за игра, при които той ще бъде принуден да пълзи.  Например, подредете "къщички" от столове, под които той ще трябва да пълзи, за да стигне до любимата си играчка.


 Вашето бебе е на 9-10 месеца

 Постепенно бебето осъзнава, че може да се движи не само хоризонтално при пълзене, но и вертикално.  В този момент бебето за пръв път се опитва да стане, задържайки се за креватчетата или друга стабилна опора.  Накарайте детето си да се почувства като стана, като поставите любимите си играчки на столове или дивана.

 За да може бебето да започне да ходи, придържайки се за опората, можете да поставите играчката на единия край на дивана, когато стои на другия.  В даден момент ще му писне да се спуска на четири крака и да пълзи към целта и ще започне да се движи по дивана със странични стъпала.  Постепенно той откъсва едната си ръка от опората и започва да ходи с лице напред (странично към опората) - както всички хора.  Не бъдете нетърпеливи и не изисквайте детето ви да става рано.  Ако още не го иска, нека тренира мозъка и мускулите си, като пълзи.


 Важно:

 През този период много майки започват да предпазват детето от прекалено активни действия, страхувайки се, че то няма да се напълни с подутини.  И то напълно напразно.  Първо, той е физиологично адаптиран към това (той има оптималното съотношение на маса и височина за падане), и второ, децата, които са били защитени от падания и натъртвания в детството растат без чувство на страх - те просто не знаят каква опасност представлява  ...  И човек, който не е развил инстинкта за самосъхранение, не се защитава.



Вашето бебе е на 11-12 месеца

 Бебето ви е пораснало много - може да ходи, хванати за ръцете ви, и дори се опитва да предприеме самостоятелни стъпки самостоятелно.  Но движенията му по време на ходене все още са несигурни и той често пада.  По-близо до годината детето вече може да направи 3-4 независими стъпки от подкрепа към подкрепа.  Можем да предположим, че детето се е научило да ходи, когато, докато се движи, може самостоятелно да спре в средата на стаята и да не падне.  През този период детето вече може да се изправи без подкрепа.  Ако бебето изпусне играчката, то приклеква, за да я вземе, и след това става отново.  След като направи първите самостоятелни стъпки, детето се научава да се обръща, докато стои, за да види какво има зад него.


 Важно:

 Някои деца започват да ходят много по-късно от връстниците си.  Ако бебето ви не е отишло на 12 месеца, не се отчайвайте, но не забравяйте, че физическата активност ви позволява да прецените развитието на нервната система като цяло - бъдете в контакт с опитен невролог или педиатър.



 Автор: Олег Леонкин

Източник: montessoriblog.livejournal.com

сн. Личен архив 

ПОБЕДИ СТРАХОВЕТЕ СИ ❗



 Казват, че за да победиш страховете си трябва, да ги завлечеш на дъното...

Да се изправи срещу тях и да се гмурнеш в най-дълбокото, най-мрачното... Там, където не достига кислород и живота балансира между възможното и невъзможното!...

Въпреки, че това граничи с истински подвиг, между героизма и безумието, аз мисля обратното!...

За да се пребориш със страховете си трябва, да ги погледнеш в очите и да ги издигнеш на най-високото!...

Там също живота е на границата, между възможното и невъзможното!

Но очертанията на всичко се виждат най-ясно и можеш да видиш не само най-дребните им детайли, но и да надникнеш най-дълбоко в тях... и в себе си!

Там също, кислорода не достига, но се открива най-голямата възможна перспектива и можеш, да огледаш цялата панорама на контекста от високо, а всичко това, ти дава огромно предимство и възможност, за нови гледни точки и алтернативи❗

Винаги е полезно, да се почувстваш над нещата! Защото човек, е най-силен и най-смислен, когато е "здраво стъпил на земята", но е роден и изпълнен със стремеж, да лети... не да пълзи❗...

Да коленичи и пълзи, се приучава в последствие... 

Защото макар, да не се замисляме това, дали възприемаме нещата като "долу-горе" или като "горе-долу" добре, НЕ е едно и също... Перспективата винаги има значение! Тя указва несъзнателно вътрешната ни нагласа и посока❗...

А вие, как мислите!? 🤔... 


🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤


ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...