- Но защо Живота постоянно ни изпитва, дори без да се интересува, дали сме готови!? - въздъхна Алиса и в очите й, се четеше умора, тъга и огорчение.
- Скъпа моя, каза Лидия Шапкар и сложи нежно ръка на рамото й и Алиса се сгуши в него. - Животът е най-строгият учтел:
📖 Не пише отсъствия, но не можеш, да избягаш от уроците му.
📖 Не пише забележки, нито оценки, но никога не можеш, да избягаш от последствията, ако не си си научил урока. За това пък научените уроци, са най-ценните, които сме получили.
📖 Винаги те връща, да "преговориш уроците", които не си научил и те поставя на изпит отново и отново, докато не ги научиш.
📖 Никога не се съобразява дали и колко добре си подготвен за уроците му и никога не знаеш, кога ще е изпита.
📖 Твърде често, разбираш по какво е бил изпита, едва след като е вече минал. (А понякога и много по-късно)
📖 Обикновен не знаеш каква ще е цената на урока предварително, но уроците му винаги ти излизат твърде скъпо
📖 Училището му е най-продължителното, но никога не ти дава диплома и ти се иска никога, да не свършва! А най-истинското приключение е, в самото учене❗
🍁🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤🍃
Няма коментари:
Публикуване на коментар