Казват, че за да победиш страховете си трябва, да ги завлечеш на дъното...
Да се изправи срещу тях и да се гмурнеш в най-дълбокото, най-мрачното... Там, където не достига кислород и живота балансира между възможното и невъзможното!...
Въпреки, че това граничи с истински подвиг, между героизма и безумието, аз мисля обратното!...
За да се пребориш със страховете си трябва, да ги погледнеш в очите и да ги издигнеш на най-високото!...
Там също живота е на границата, между възможното и невъзможното!
Но очертанията на всичко се виждат най-ясно и можеш да видиш не само най-дребните им детайли, но и да надникнеш най-дълбоко в тях... и в себе си!
Там също, кислорода не достига, но се открива най-голямата възможна перспектива и можеш, да огледаш цялата панорама на контекста от високо, а всичко това, ти дава огромно предимство и възможност, за нови гледни точки и алтернативи❗
Винаги е полезно, да се почувстваш над нещата! Защото човек, е най-силен и най-смислен, когато е "здраво стъпил на земята", но е роден и изпълнен със стремеж, да лети... не да пълзи❗...
Да коленичи и пълзи, се приучава в последствие...
Защото макар, да не се замисляме това, дали възприемаме нещата като "долу-горе" или като "горе-долу" добре, НЕ е едно и също... Перспективата винаги има значение! Тя указва несъзнателно вътрешната ни нагласа и посока❗...
А вие, как мислите!? 🤔...
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар